Книгата Урантия

Документ 119

Посвещенията на Христос Михаил

119:0.1 (1308.1) ЯВЯВАЙКИ се главата на Вечерните Звезди на Небадон, аз съм изпратен на Урантия от Гавраил, за да разкажа за седемте посвещения на Властелина на Вселената — Михаил Небадонски, а името ми е Гавалия. В своето изложение аз ще се придържам стриктно към ограниченията, наложени ми от моите пълномощия.

119:0.2 (1308.2) Посвещението е неотменим атрибут на Райските Синове на Всеобщия Баща. В своя стремеж да се приближат към жизнения опит на подчинените им живи създания различните категории Райски Синове отразяват божествената същност на техните Райски Родители. Начало на този обичай положи Вечният Син на Райската Троица, седемкратно посветил се на седемте кръга на Хавона в епохата на възхода на Грандфанда и първите странстващи, пристигащи от времето и пространството. И Вечният Син продължава да посвещава себе си на локалните вселени на пространството в лицето на своите представители — Синовете от категорията на Михаиловците и Авоналовците.

119:0.3 (1308.3) Когато Вечният Син посвещава на една запланувана локална вселена Син-Създател, този Син-Създател поема пълна отговорност за изпълнението, управлението и строежа на тази нова вселена, в частност, той дава на вечната Троица тържествена клетва да не става пълновластен управител на новото творение преди успешното завършване от него на седем посвещения като създания и утвърждаването му от Извечно Древните на съответната свръхвселена. Такова задължение се поема от всеки Син-Михаил, изявяващ желание да напусне Рая, за да пристъпи към формиране и създаване на вселена.

119:0.4 (1308.4) Смисълът на тези въплъщения като създания се заключава в това, да позволи на такива Създатели да станат мъдри, благожелателни, справедливи и внимателни властелини. Справедливостта е присъща на тези божествени Синове, но опитът от сменящите се едно друго посвещения им придава милосърдна отзивчивост; милосърдието им е свойствено, но подобен опит им позволява да станат милосърдни в нови, допълнителни аспекти. Тези посвещения са последните степени на тяхното образование и подготовка за изпълнението на възвишените задачи, свързани с управлението на локалните вселени в духа на божествената праведност и справедливите решения.

119:0.5 (1308.5) Макар че многобройните блага се полагат на много светове, системи и съзвездия, точно както и различните категории вселенски разумни същества, засегнати от тези посвещения и изпитали на себе си тяхното благотворно въздействие, при все това първата по ред задача на такива деяния е завършването на личната подготовка и вселенско образование на самия Син-Създател. Тези посвещения нямат принципно значение за мъдрото, безпристрастно и ефективно управление на локалната вселена, но те са абсолютно необходими за справедливото, милосърдно и отзивчиво управление на такова творение, изобилстващо с различни форми на живот и милиарди разумни, но несъвършени създания.

119:0.6 (1308.6) Синовете-Михаиловци пристъпват към създаването на вселена с чувството на цялостна и справедлива доброжелателност към различните категории създадени от тях същества. Те притежават неизтощимо милосърдие към всички тези разнообразни създания, точно както и жалост към тези, които са се отклонили от пътя, потъвайки в тресавището на собствения си егоизъм. Но вродената справедливост и праведност са недостатъчни за Извечно Древните. Тези триединни управители на свръхвселените никога няма да утвърдят даден Син-Създател като Властелин на Вселена, докато той действително не познае възгледите на своите собствени създания благодарение на фактическия опит, получен в средата на тяхното съществуване в облика на самите тези създания. Така тези Синове стават разумни и внимателни управители; те познават различните групи, които управляват и над които се разпространява тяхната вселенска власт. Благодарение на живия опит те овладяват практическо милосърдие, способност за справедливо съждение и търпение, които се раждат в емпиричното съществуване в облика на създания.

119:0.7 (1309.1) Понастоящем локалната вселена Небадон се управлява от Син-Създател, завършил своя път на посвещения; милосърдно и справедливо господства този властелин в обширните владения на своята еволюираща и усъвършенстваща се вселена. Михаил Небадонски е 611 121-ото посвещение на Вечния Син на пространствено-времевите вселени и той пристъпи към създаването на вашата локална вселена преди около четиристотин милиарда години. Михаил се подготви за своето първо неизпитано пътешествие — своето първо посвещение, приблизително по това време, когато Урантия започна да придобива своята настояща форма, тоест преди около един милиард години. Неговите посвещения се осъществяваха с интервал от приблизително сто и петдесет милиона години и последното от тях премина на Урантия преди деветнадесет столетия. Аз пристъпвам към излагането на същността и характера на тези посвещения в тази степен, в която ми позволяват моите пълномощия.

1. Първото посвещение

119:1.1 (1309.2) Събитието, състояло се в Салвингтон преди около милиард години, носеше тържествен характер: събралите се тук ръководители и глави на вселената Небадон чуха обявяването на Михаил за това, че скоро властта в Небадон ще премине към неговия старши брат Емануил за времето, през което той, Михаил, ще отсъства, изпълнявайки неразкрита мисия. Това беше единственото съобщение по отношение на ставащото, ако не се смята предаденото по системата за далечна връзка прощално обръщение към Бащите на Съзвездията, в което, сред други инструкции, се казваше: “И за този срок аз ви оставям под опеката на Емануил, докато аз отсъствам, изпълнявайки призива на моя Райски Баща.”

119:1.2 (1309.3) Отправил своето прощално послание, Михаил се появи на стартовото поле на Салвингтон, както това вече беше ставало неведнъж, когато се готвеше да отиде в Уверса или Рая, но този път той се появи сам. Своето прощално обръщение той завърши с думите: “Аз ви напускам не задълго. Зная, че много от вас биха искали да ме съпровождат, но не можете да отидете там, закъдето съм тръгнал. На вас не ви е дадено да направите това, което се готвя да направя аз. На мен ми предстои да изпълня волята на Райските Божества и когато завърша своята мисия и придобия този опит, отново ще заема своето място сред вас.” Произнасяйки тези думи, Михаил Небадонски изчезна от полезрението на събралите се и се появи едва след двадесет години стандартно време. В целия Салвингтон само Божествената Попечителка и Емануил знаеха за ставащото, а Извечно Единният сподели своята тайна само с главния администратор на вселената, Гавраил, Ясната Утринна Звезда.

119:1.3 (1309.4) Всички обитатели на Салвингтон, столичните светове на съзвездията и системите се събраха в своите приемни станции за вселенска връзка, надявайки се да узнаят нещо за мисията и местонахождението на Сина-Създател. Едва на третия ден след заминаването на Михаил се появи съобщение, което можеше да внесе някаква яснота. В този ден в Салвингтон беше прието послание, предадено от сферата на Мелхиседек — централния свят от тази категория в Небадон, което само констатира необичайното и нечувано явление: “Днес на обед в приемното поле на този свят се появи необичаен Син-Мелхиседек — не от нашето число, но напълно приличащ на нас. Той пристигна в съпровод само на един омниафим, с мандат на Уверса с разпореждане на Извечно Древния, утвърдено от Емануил Салвингтонски, насочен към името на нашия глава и предписващ да бъде приет този нов Мелхиседек в нашата категория и да бъде прикрепен към извънредната служба на Мелхиседек в Небадон. Бяха дадени съответните указания; разпореждането е изпълнено.”

119:1.4 (1310.1) Това е практически всичко, което може да се намери в архивите на Салвингтон относно първото посвещение на Михаил. Нова информация се появи едва след сто години урантийско време, когато беше регистриран фактът на завръщането на Михаил и неговото необявено възобновяване на функциите на ръководител на вселената. Но в света на Мелхиседек може да се види необичаен документ — разказът за служенето на този уникален Син-Мелхиседек, член на извънредния корпус на дадената епоха. Това свидетелство се пази в скромен храм, който понастоящем стои пред дома на Бащата-Мелхиседек и представлява разказ за служенето на този временен Син-Мелхиседек във връзка с изпълнението от него на двадесет и четири извънредни вселенски мисии. Едва неотдавна отново прочетено от мен, това повествувание завършва със следните думи:

119:1.5 (1310.2) “И в този ден, на обед, без предварително обявяване и в присъствието на само трима члена от нашето братство, този временен Син на нашата категория изчезна от нашия свят така, както се появи, съпровождан от само един омниафим; завършвайки това свидетелство, ние потвърждаваме, че този посетител живя като Мелхиседек в образа на Мелхиседек; той се трудеше като Мелхиседек, предано изпълнявайки всички свои задачи като извънреден Син от нашата категория. С общо съгласие той стана глава на Мелхиседек, заслужавайки нашата любов и поклонение със своята несравнена мъдрост, възвишена любов и висша преданост към своето дело. Той ни обичаше, разбираше ни и служеше заедно с нас и ние завинаги ще останем негови верни и предани събратя-Мелхиседек, тъй като този, който дойде в нашия свят като непознат, навеки стана вселенски попечител, носещ в себе си същността на Мелхиседек.”

119:1.6 (1310.3) Ето всичко, което ми е позволено да ви разкажа за първото посвещение на Михаил. Разбира се, ние добре разбираме, че този удивителен Мелхиседек, толкова тайнствено служил заедно с Мелхиседек преди един милиард години, беше не друг, а въплътилият се Михаил, изпълняващ своето първо посвещение. В архивите няма определени свидетелства, че този уникален и деен Мелхиседек е бил Михаил. Но съгласно всеобщото мнение е било точно така. Възможно е действителното изложение на този факт да може да се намери само в архивите на Сферата на Сина, но архивите на този таен свят са закрити за нас. Само в този свещен свят на божествените Синове са докрай известни тайните на въплъщението и посвещението. Всички ние знаем фактите, свързани с посвещенията на Михаил, но не разбираме как са се осъществявали те. Ние не знаем как управителят на вселената, създателят на Мелхиседек, е способен по толкова внезапен и тайнствен начин да стане един от тях и като член от тяхната категория да живее сред тях и да се труди сред тях като Син-Мелхиседек в течение на сто години. Но това беше така.

2. Второто посвещение

119:2.1 (1310.4) В продължение на почти сто и петдесет милиона години от посвещаването на Михаил в образа на Мелхиседек във вселената Небадон всичко беше благополучно. Но ето че след изминаването на това време в 11 -та система на 37 -то съзвездие започна да се създава тревожна ситуация. Тя беше свързана със заблуждение на Сина-Ланонандек, Властелина на Системата, по отношение на което Бащите на Съзвездията произнесоха решение, утвърдено от Райския съветник — Извечно Верния, но протестиращият Властелин на Система не искаше да се примири с такова решение. След повече от сто години недоволният Син вдигна своите партньори на едно от най-широко разпространените и разрушителни въстания против пълновластието на Сина-Създател, избухвали някога във вселената Небадон — въстание, отдавна разгледано в съдилищата и прекратено от действието на Извечно Древните на Уверса.

119:2.2 (1311.1) В течение на повече от двадесет години стандартно време на Небадон този метежен Властелин на Система, Лутентия, господстваше на своята столична планета, след което Всевишните, с одобрението на Уверса, се разпоредиха за неговата изолация и се обърнаха към управителите на Салвингтон с молба да изпратят нов Властелин на Система, който да поеме управлението на тази раздирана от противоречия, попаднала в задънена улица система от обитаеми светове.

119:2.3 (1311.2) Едновременно с получаването в Салвингтон на тази молба Михаил се обърна с второто от своите удивителни изявления, в което изрази намерението да напусне столицата на вселената, за да “изпълня призива на моя Райски Баща”, обещавайки “да се върна в необходимото време” и съсредоточавайки цялата власт в ръцете на своя Райски брат Емануил — Извечно Единния.

119:2.4 (1311.3) След това използвайки същия метод, както и при заминаването за посвещаване в образа на Мелхиседек, Михаил отново се прости със своята столична сфера. Три дни след това необяснено прощаване в резервния корпус на първичните Синове-Ланонандек на Небадон се появи нов и непознат Син. Този нов Син се яви по обед без обявяване, съпровождан само от един тертиафим, представяйки мандат от Извечно Древния на Уверса, който беше утвърден от Емануил Салвингтонски и предписваше да се назначи този нов Син в 11-та система на 37-то съзвездие като приемник на преместения Лутентия, а също така го снабди с всички пълномощия, необходими за изпълняване на задълженията на Властелин на Системата чак до назначаването на нов властелин.

119:2.5 (1311.4) В течение на повече от седемнадесет години по вселенското времеизчисление този удивителен и неизвестен временен управител водеше делата и мъдро разрешаваше трудностите, с които се сблъска тази попаднала в задънена улица и деморализирана система. Нито един Властелин на Система не се е ползвал с такава гореща любов или такова масово почитане и уважение. Справедливо и милосърдно новият управител въвеждаше ред в тази неспокойна система и едновременно с това търпеливо помагаше на всички свои подопечни; той даже оказа чест на своя метежен предшественик, предлагайки му съвместно управление, в случай че той поднесе извиненията си на Емануил за своето неблагоразумие. Но Лутентия отхвърли предложеното му милосърдие, знаейки добре, че този необичаен Властелин на Система беше не друг, а Михаил — същият този вселенски управител, към когото той толкова скоро бе отправил предизвикателство. Но милиони объркани и заблудени последователи на Лутентия получиха прошка от този нов управител, известен по това време като Властелина-Спасител на Системата Палония.

119:2.6 (1311.5) Но ето че настана този паметен ден, когато пристигна новият Властелин на Система, назначен от властите на вселената като постоянен приемник на преместения Лутентия, и цялата Палония скърбеше, разделяйки се с най-благородния и най-милосърден управител на система, известен някога в Небадон. Обичаше го цялата система, пред него се прекланяха неговите събратя от всички групи Синове-Ланонандек. Неговото отпътуване не беше незабележимо: в деня, когато той напускаше столицата на системата, беше устроено пищно празненство. Даже неговият заблудил се предшественик отправи следното послание: “Справедлив и праведен си ти във всички свои дела. Макар че аз както и преди отхвърлям управлението на Рая, съм принуден да призная, че ти си справедлив и милосърден управляващ.”

119:2.7 (1312.1) И след това временният глава на метежната система напусна планетата, която управляваше в течение на кратък срок, и след три дни Михаил се появи в Салвингтон и възобнови ръководството си над вселената Небадон. Скоро последва третата уверска декларация за повишаване пълномощията на Михаил и неговата власт. Първата декларация се появи във връзка с неговото пристигане в Небадон, втората беше обнародвана скоро след неговото посвещение в образа на Мелхиседек; и ето сега, след завършването на втората мисия — посвещението в облика на Ланонандек, се появи третата.

3. Третото посвещение

119:3.1 (1312.2) Висшият съвет на Салвингтон тъкмо успя да завърши обсъждането на обръщението на Носителите на Живота на планета 217 в система 87 от съзвездие 61, в което те молеха да им изпратят на помощ Материален Син. В онези времена тази планета влизаше в състава на система от обитаеми светове, където още един Властелин на Система се беше отклонил от пътя; по онова време това беше второто въстание от този род в цялата Небадон.

119:3.2 (1312.3) По молба на Михаил действията по отношение на петицията, отправена от Носителите на Живота на тази планета, бяха преустановени в очакване на разглеждането ú от Емануил и получаването на неговия отзив. Това не беше обичайната процедура. Аз добре помня, че всички ние очаквахме нещо необикновено и не ни се наложи да чакаме дълго. Със своето следващо решение Михаил предаде управлението на вселената на Емануил, а командването на небесните сили повери на Гавраил и снемайки по такъв начин от себе си административните пълномощия, той се прости с Вселенския Майчински Дух и изчезна от стартовото поле на Салвингтон точно така, както това вече беше ставало в двата предидущи случая.

119:3.3 (1312.4) Както можеше да се очаква, на третия ден в столичния свят на 87-та система, влизаща в 61-то съзвездие, се появи необичаен Материален Син, съпровождан само от един секонафим, и представи мандата на Извечно Древния на Уверса, утвърден от Емануил Салвингтонски. Временният Властелин на Системата веднага назначи този нов и тайнствен Материален Син, изпълняващ задълженията на Планетарен Принц от свят 217, и това назначение беше веднага утвърдено от Всевишните от съзвездие 61.

119:3.4 (1312.5) Така започна нелекият живот на този уникален Материален Син в изолирания свят в условията на разкол и въстание; в свят, намиращ се в блокирана система, лишена от каквато и да било пряка връзка с външния свят; в свят, където му се наложи да се труди в самота в продължение на живота на цяло планетарно поколение. Този извънреден Материален Син се сдоби с покаяние и поправяне на падналия Планетарен Принц и целия му персонал и стана свидетел на връщането на планетата към вярно служене под управлението на Рая — в този вид, в който то е установено в локалните вселени. В надлежното време на тази възродена и спасена планета пристигнаха Материален Син и Материална Дъщеря и веднъж по обед, след като те бяха по подобаващ начин въведени в длъжност като зрими планетарни управители, този временен или извънреден Планетарен Принц официално се прости с планетата и изчезна. След това на третия ден Михаил се появи на своето привично място в Салвингтон и скоро по свръхвселенската система за далечна връзка беше предадена декларация на Извечно Древния, обявяваща за поредния напредък във владичеството на Михаил Небадонски.

119:3.5 (1312.6) За съжаление аз нямам право да разкажа за търпението, силата на духа и умението, с които този Материален Син посрещаше трудностите на попадналата в задънена улица планета. Възстановяването на този изолиран свят е една от най-вълнуващите страници в небадонските хроники на спасението. Към края на тази мисия за цялата Небадон стана понятно защо техният любим управител реши да измине пътя на повтарящите се посвещения в образа на представител на една от по-долу стоящите категории разумни същества.

119:3.6 (1313.1) Посвещенията на Михаил като Син-Мелхиседек, после като Син-Ланонандек, а след това като Материален Син са еднакво тайнствени и не се поддават на обяснение. Във всеки отделен случай той се появяваше внезапно като напълно развит индивид от съответната категория. Тайната на такива въплъщения е известна само на тези, които са допуснати до вътрешния кръг от архивите на свещената Сфера на Сина.

119:3.7 (1313.2) От времето на удивителното посвещаване като Планетарен Принц в един от изолираните и обхванати от въстание светове нито един Материален Син и нито една Материална Дъщеря на Небадон даже не са си помисляли да се оплачат от своето назначение или да се позоват на трудностите на своите планетарни мисии. Защото Материалните Синове винаги знаят, че в лицето на Сина-Създател на вселената те ще срещнат разбиращ властелин и отзивчив приятел — този, който е “изпитан и изкушен във всичко” така, както са длъжни да преминат изкушенията и самите те.

119:3.8 (1313.3) След всяка от тези мисии настъпваше период на още по-предано служене, на укрепване на лоялността сред всички небесни разумни същества от вселенски произход, докато всяка нова посвещенческа епоха се характеризираше с прогрес и усъвършенстване на всички видове вселенска администрация и всички методи на управление. От времето на това посвещение нито един Материален Син или Дъщеря не се присъединиха осъзнато към въстание против Михаил; те твърде силно го обичат и почитат, за да бъдат способни някога съзнателно да го отхвърлят. В последно време Адамовците биваха отклонявани от истинския път само вследствие предателството и софистиката на метежни личности от по-висш тип.

4. Четвъртото посвещение

119:4.1 (1313.4) Приближаваше се краят на едно от периодическите хилядолетни огласявания на Уверса, когато Михаил пристъпи към предаване на управлението на Небадон в ръцете на Емануил и Гавраил; и, разбира се, помнейки какво се беше случвало в миналото, всички ние се приготвихме да станем свидетели на отпътуването на Михаил за осъществяването на четвъртата посвещенческа мисия и не се наложи да чакаме дълго, тъй като скоро той се появи на стартовото поле на Салвингтон и изчезна от погледа ни.

119:4.2 (1313.5) На третия ден след това изчезване сред предадената в Уверса по системата за далечна връзка информация ние отбелязахме важно съобщение, изпратено от центъра на небадонските серафими. “Съобщаваме за неочакваното пристигане на неизвестен серафим, съпровождан от единичен свръхнафим и Гавраил Салвингтонски. По резултатите от проверката този свръхнафим съответства на висшата категория ангели и той вече е зачислен в корпуса на обучаващите съветници.”

119:4.3 (1313.6) По време на това серафическо посвещение Михаил отсъстваше от Салвингтон в течение на четиридесет години стандартно вселенско време. През това време той служеше като обучаващ съветник — вие бихте казали, като личен секретар — при двадесет и шест различни изтъкнати учители, действащи в двадесет и два различни свята. По време на своето последно или завършващо назначение той изпълняваше задълженията на съветник и помощник, прикрепен към посвещенческата мисия на Троичен Син-Учител в свят 462 от система 84, влизаща в съзвездие 3 на вселената Небадон.

119:4.4 (1314.1) За всичките седем години от това назначение Троичният Син-Учител нито веднъж не беше напълно уверен в личността на своя серафически партньор. Разбира се, в този период към всеки серафим се отнасяха с повишен интерес и внимание. Всички ние прекрасно знаехме, че нашият любим Властелин се намира някъде във вселената в облика на серафим, но никога не ни се отдаваше да установим неговата самоличност; той беше идентифициран едва след прикрепването му към посвещенческата мисия на този Троичен Син-Учител. Но в течение на цялата ера към висшите серафими се отнасяха с особена грижовност — та нали всеки от нас, нищо не подозирайки, можеше да приема при себе си Властелина на вселената, изпълняващ мисията си на посвещение в облика на създание. Така по отношение на ангелите стана извечна истина, че техният Създател и Управител е бил “във всичко изпитан и изкушен в образа на серафим”.

119:4.5 (1314.2) Според това как всяко поредно посвещение все повече засягаше същността на низшите форми на живот Гавраил ставаше все по-тясно свързан с тези инкарнантни приключения, действайки като вселенски посредник между посветения Михаил и временния вселенски управител Емануил.

119:4.6 (1314.3) Михаил премина през посвещенческия път вече на три категории от своите създадени вселенски Синове: Мелхиседек, Ланонандек и Материалните Синове. На следващия етап той низхожда до въплъщение в образа на ангел — висш серафим, преди да се обърне към различните степени на възходящия път на най-низшата форма от своите волеви създания, еволюиращите смъртни на времето и пространството.

5. Петото посвещение

119:5.1 (1314.4) Преди малко повече от триста милиона години по урантийско времеизчисление ние станахме свидетели на още едно предаване на вселенските пълномощия на Емануил и на подготовката на Михаил за заминаване. Това събитие се отличаваше от предишните: този път той обяви, че мястото на неговото назначение е Уверса, столицата на свръхвселената Орвонтон. В необходимото време нашият Властелин замина, но по системата за далечна връзка не бяха предадени каквито и да са съобщения за пристигането на Михаил в резиденцията на Извечно Древния. Скоро след като той напусна Салвингтон, сред уверските съобщения действително се появи следното показателно изявление: “Днес, съпровождан от Гавраил Небадонски, тук неочаквано пристигна нямащ номер възходящ странстващ със смъртен произход от вселената Небадон с удостоверение от Емануил Салвингтонски. По своя статут това неидентифицирано същество е истински дух и то е прието в нашето братство.”

119:5.2 (1314.5) Ако ви се наложеше да посетите днес Уверса, вие бихте могли да чуете подробните разкази за онези дни, когато тук пребиваваше Евентод — този особен и непознат странстващ на времето и пространството, известен на Уверса под това име. И този възходящ смъртен, най-малкото великолепна личност, съществуваща точно по подобие на възходящ смъртен, живял и достигнал духовния стадий на своето развитие, живееше и действаше в Уверса в течение на единадесет години от стандартното време на Орвонтон. Както и неговите ближни от различните локални вселени на Орвонтон, това същество получаваше задачи и изпълняваше задълженията на духовен смъртен. “Той беше изпитан и изкушен във всичко, подобно на неговите събратя”, и във всеки отделен случай той оправда доверието на своите ръководители, едновременно с това неизменно внушавайки уважението на своите духовни събратя и предизвиквайки в тях преданост и възхищение

119:5.3 (1315.1) В Салвингтон ние с най-голям интерес следяхме успехите на този духовен странстващ, прекрасно разбирайки — благодарение на присъствието на Гавраил, че този непретенциозен и нямащ номер духовен странстващ е не някой друг, а посветеният управител на нашата локална вселена. Тази първа поява на превъплътения Михаил в ролята на представител на една от степените на еволюцията на смъртните се превърна в събитие, което вълнуваше и очароваше цялата Небадон. Ние бяхме чували за такива неща, но сега сами ставахме свидетели на това. Той се появи в Уверса като напълно развит и в съвършенство подготвен духовен смъртен и остана като такъв чак до заминаването на поредната група възходящи смъртни в Хавона; после той проведе беседа с Извечно Древния, след което веднага и незабавно напусна Уверса, съпровождан от Гавраил, и скоро се появи на своето обичайно място в Салвингтон.

119:5.4 (1315.2) Едва след завършването на това посвещение ние най-после се досетихме, че Михаил вероятно възнамерява да се въплъти в образите на различни категории от неговите вселенски личности — от висшите Мелхиседек до смъртните от плът и кръв в еволюционните светове на времето и пространството. Приблизително по това време в училищата на Мелхиседек започнаха да говорят за предполагаемото въплъщение на Михаил в облика на смъртен в плът и се появиха много разсъждения за възможния метод на такова непостижимо въплъщение. Това, което Михаил лично извърши, пребивавайки в ролята на възходящ смъртен, предизвика прилив на нов, допълнителен интерес към целия план от еволюцията на създанията — към техния възход както през локалната вселена, така и през свръхвселената.

119:5.5 (1315.3) При все това начинът за осъществяване на тези последователни посвещения си оставаше загадка. Даже Гавраил признава, че не разбира метода, с помощта на който този Райски Син и вселенски Създател можеше, по своя воля, да приема личността и да преживява живота на едно от своите подчинени създания.

6. Шестото посвещение

119:6.1 (1315.4) Сега, когато целият Салвингтон беше запознат с процедурата, предшестваща поредното посвещение, Михаил събра обитателите на столичната планета и за пръв път разкри оставащата част от плана за въплъщение, обявявайки, че скоро му предстои да напусне Салвингтон, за да премине пътя на моронтиен смъртен в резиденциите на Всевишните Бащи на централната планета от петото съзвездие. И след това ние за пръв път чухме обявление за това, че неговото седмо и завършващо посвещение ще бъде в плът, в облика на смъртен от един от еволюционните светове.

119:6.2 (1315.5) Преди да напусне Салвингтон и да пристъпи към своето шесто посвещение, Михаил се обърна към събралите се обитатели на сферата и замина пред погледите на всички, съпровождан от единичен серафим и от Ясната Утринна Звезда на Небадон. Макар че ръководството на вселената за пореден път беше поверено на Емануил, бе извършено по-широко разпределяне на административните задължения.

119:6.3 (1315.6) Михаил се появи в столицата на петото съзвездие като напълно развит моронтиен смъртен с възходящ статут. Аз съжалявам, че не ми е позволено да засегна подробности от живота на този нямащ номер моронтиен смъртен, тъй като това беше една от най-поразителните епохи в опита от посвещенията на Михаил даже с оглед на неговото драматично и трагично пребиваване на Урантия. Но едно от ограниченията, с които бях свързан, приемайки тази задача, ми забранява да разкривам детайли от възхитителния живот на Михаил като моронтиен смъртен на сферата Ендант.

119:6.4 (1316.1) Когато, завършвайки своето моронтийно посвещение, Михаил се върна, ние видяхме, че нашият Създател е станал такова като нас създание, че Властелинът на Вселената се оказа също така приятел и отзивчив помощник на даже най-низшия тип разумни създания, обитаващи в неговите владения. Ние и преди това отбелязвахме все по-голямо усилване на гледната точка на създанието в управлението на вселената, тъй като този процес беше постепенен, но това стана по-очевидно след завършването на посвещението в облика на моронтиен смъртен и още по-забележително — след завръщането на Михаил от Урантия, където той живя като син на дърводелец.

119:6.5 (1316.2) Гавраил ни съобщи предварително за освобождаването на Михаил от моронтийно посвещение, във връзка с което ние устроихме в Салвингтон подобаваща среща. Много милиони същества пристигнаха тук от столичните светове на небадонските съзвездия и повечето от обитателите на съседните на Салвингтон светове се събраха тук, за да го поздравят със завръщането към управлението на неговата вселена. В отговор на нашите многобройни приветствени обръщения и изразяване на признателност за това, че един Властелин е проявил толкова жив интерес към своите създания, той само отговори: “Аз само изпълнявах поръченията на Своя Отец. Аз правя само това, което радва Райските Синове, които обичат своите създания и всячески се стремят да ги разберат.”

119:6.6 (1316.3) Но оттогава и чак до онзи час, когато Михаил пристъпи към осъществяването на своя урантийски подвиг в образа на Сина Човешки, цялата Небадон продължаваше да обсъжда многобройните дела на Пълновластния Управител на Ендант при осъществяването на своето посвещенческо въплъщение в облика на моронтиен смъртен, вървящ по пътя на еволюционния възход и изкушен във всичко, както и неговите събратя, събрани от материалните светове на цялото съзвездие, в което премина неговото служене.

7. Седмото, последно посвещение

119:7.1 (1316.4) В течение на десет хиляди години ние очаквахме последното, седмо посвещение на Михаил. Гавраил ни учеше, че завършващото посвещение ще стане в плът — в облика на смъртен, но ние нищо не знаехме за времето, мястото и начина на извършване на този кулминационен подвиг.

119:7.2 (1316.5) Обявлението, че Михаил е избрал Урантия като място за своето последно посвещение, беше направено скоро, след като узнахме за простъпката на Адам и Ева. Така, в продължение на повече от тридесет и пет хиляди години, вашата планета заемаше видно положение в съветите на цялата вселена. Всички етапи на урантийското посвещение (с изключение на тайната на инкарнацията) се осъществяваха открито. От първата до последната крачка — чак до триумфалното завръщане на Михаил в Салвингтон като върховен Властелин на Вселената — се даваше най-широка вселенска гласност на всичко, което ставаше във вашия неголям, но дълбоко почитан свят.

119:7.3 (1316.6) Макар че се досещахме какъв ще бъде методът на посвещение, чак до самата инкарнация ние не знаехме, че Михаил ще се появи на Земята като безпомощно дете. Дотогава той винаги се беше появявал като напълно развит индивид, принадлежащ към тази група личности, която беше избрана преди посвещението, затова всички ние бяхме развълнувани от предаденото от Салвингтон съобщение за младенеца, родил се във Витлеем на Урантия.

119:7.4 (1316.7) И тогава ние не само осъзнахме, че нашият Създател и приятел извършва най-опасната крачка по своя път, явно рискувайки своето положение и власт по време на това посвещение в образа на безпомощно дете, но също така разбрахме, че неговият опит, получен в това завършващо смъртно посвещение, завинаги ще го въздигне на трона като неоспорим върховен властелин на вселената Небадон. В течение на една трета столетие по урантийското времеизчисление всички погледи във всички части на локалната вселена бяха приковани към Урантия. Всички разумни същества съзнаваха, че се извършва последното посвещение, и тъй като вече отдавна знаехме за бунта на Луцифер, то ние прекрасно разбирахме колко напрегната ще бъде борбата, на която беше съдено да се разгърне, след като нашият управител слезе до въплъщение на Урантия в скромния образ и подобие на смъртна плът.

119:7.5 (1317.1) Йешуа бен Йосиф, еврейското бебе, беше заченато и родено в този свят така, както и всички останали младенци преди и след него, с изключение на това, че това конкретно дете беше въплъщението на Михаил Небадонски, божествен Син на Рая и създател на цялата тази локална вселена от неща и същества. И тази тайна на посвещаването на Божеството в човешката форма на Иисус, раждането на когото в този свят във всички останали аспекти беше естествено, няма да бъде разкрита никога. Даже във вечността вие няма да узнаете начина и метода на въплъщаване на Създателя в образа и подобието на своите създания. Това е тайната на Сферата на Сина, а подобни тайни се намират в изключително владение на тези божествени Синове, които са преминали през опита на посвещението.

119:7.6 (1317.2) Някои земни мъдреци знаеха за предстоящото пристигане на Михаил на Урантия. Благодарение на контактите между световете тези притежаващи духовна интуиция хора узнаха за предстоящото посвещение на Михаил на Урантия. И серафимът, чрез промеждутъчните създания, действително извести за тази група халдейски свещеници, главата на които беше Арднон. Тези Божии хора посетиха новороденото дете. Единственото свръхестествено събитие, свързано с раждането на Иисус, беше оповестяването на Арднон и неговите другари от страна на серафима, по-рано прикрепен към Адам и Ева в първата Градина.

119:7.7 (1317.3) Човешките родители на Иисус бяха обикновени хора от своето време и поколение и този въплътен Божий Син беше роден от жена и възпитан като обикновено дете на своя народ и век.

119:7.8 (1317.4) Разказът за пребиваването на Михаил на Урантия, изложението за смъртното посвещение на Сина-Създател във вашия свят излиза извън рамките и целта на настоящото повествувание.

8. Следпосвещенческият статут на Михаил

119:8.1 (1317.5) След успешното завършващо посвещение на Урантия Михаил беше не само утвърден от Извечно Древните като Пълновластен управител на Небадон, но също така и одобрен от Всеобщия Баща като признат ръководител на създадената от самия Михаил локална вселена. След завръщането в Салвингтон на този Михаил Синът Човешки и Синът Божий беше провъзгласен за постоянен управител на Небадон. От Уверса постъпи осмата декларация за владичеството на Михаил, а от Рая — съвместно изявление на Всеобщия Баща и Вечния Син, което назначаваше този Богочовек за едноличен глава на вселената и предписваше на намиращия се в Салвингтон Извечно Единен да изрази своето решение да се върне в Рая. На намиращия се в столиците на съзвездието Извечно Верен също беше предложено да излезе от състава на съветите на Всевишните. Но Михаил не се съгласи със заминаването на Троичните Синове — съветници и помощници. Събирайки ги в Салвингтон, той лично ги помоли да продължат да изпълняват своите задължения в Небадон. Те съобщиха на своите Райски ръководители за своето желание да удовлетворяттази молба и скоро след това постъпиха мандати за отчисляване от Рая, завинаги свързващи тези Синове на централната вселена с резиденцията на Михаил Небадонски.

119:8.2 (1318.1) Необходими бяха почти един милиард години по урантийското времеизчисление за завършване на посвещенческия път на Михаил и за утвърждаване на неговата върховна власт в създадената от него самия вселена. Михаил беше роден създател — той получи образование на управляващ и подготовка на администратор, но условието за установяване на пълновластие беше придобиване на опит. Така вашият неголям свят стана известен в цялата Небадон, тъй като именно тук Михаил завърши придобиването на опита, явяващ се за всеки Син-Създател необходимо условие за получаването на неограничено управление и ръководство на създадената от самия него вселена. Според своя възход в локалната вселена вие ще узнаете много ново за идеалите на личностите, с които са били свързани предишните посвещения на Михаил.

119:8.3 (1318.2) Завършвайки своите посвещения в образа на създания, Михаил не само утвърди своето собствено владичество, но също така разшири и еволюиращото владичество на Бог-Висшия. В течение на тези посвещения Синът-Създател не само осъществи низходящо изследване на различните типове личности на създадените същества, но също така постигна и разкриване на разнообразно проявяващите се волеизявления на Райските Божества, чието съвкупно единство, разкрито от Висшите Създатели, разкрива също така и волята на Висшето Същество.

119:8.4 (1318.3) Тези различни аспекти на волята на Божествата намериха своето вечно въплъщение в различните същности на Седемте Главни Духа и всяко от посвещенията на Михаил по особен начин разкри едно от тези проявления на божествеността. При посвещението в образа на Мелхиседек той демонстрира обединената воля на Отеца, Сина и Духа; при посвещението в образа на Ланонандек — волята на Отеца и Сина; при посвещението в образа на Адам той разкри волята на Отеца и Духа; при серафическото посвещение — волята на Сина и Духа; при уверското посвещение в облика на смъртен той отрази волята на Съвместния Извършител; при моронтийното смъртно посвещение — волята на Вечния Син, а по време на материалното посвещение на Урантия той стана въплътената воля на Всеобщия Баща и направи това даже в облика на смъртен от плът и кръв.

119:8.5 (1318.4) Резултат от завършването на тези седем посвещения стана придобиването от Михаил на висше пълновластие и създаването на условия за владичество на Висшия в Небадон. В нито едно от своите посвещения Михаил не разкри Бог-Висшия, но съвкупността от всичките седем е ново разкриване на Висшето Същество в Небадон.

119:8.6 (1318.5) Придобивайки опит от низхождането от Бог към човек, Михаил едновременно придобиваше опит от възхода от частичността на възможното проявление към върховността на крайното действие и завършеността на освобождаването на своята потенциална способност за абсонитна функция. Като Син-Създател Михаил е пространствено-времеви създател, но като седмоединен Син-Владетел той е член на един от божествените корпуси, влизащи в състава на Пределната Троица.

119:8.7 (1318.6) Преминавайки през опита на разкриването на повелите на Троицата, проявявани посредством Седемте Главни Духа, Синът-Създател премина през опита на разкриването на волята на Висшия. Разкривайки волята на Висшия, Михаил, заедно с всички останали Синове-Владетели, навеки отъждестви себе си с Висшия. В тази вселенска епоха той разкрива Висшия и участва в претворяването на владичеството на Върховността. Но ние предполагаме, че в следващата вселенска епоха той ще сътрудничи с Висшето Същество в първата емпирична Троица във вселените на външното пространство, трудейки се за благото на тези вселени.

119:8.8 (1319.1) Урантия е светиня, предизвикваща чувства в цялата Небадон, главният от десет милиона обитаеми свята, смъртният дом на Христос Михаил — властелина на цялата Небадон, планетарния попечител — Мелхиседек, спасителя на системата, адамическия изкупител, серафическия другар, съратника на възходящи духове, моронтийния прогресор, Сина Човешки в облика на смъртна плът и Планетарния Принц на Урантия. И вярно е написаното във вашето свидетелство, утвърждаващо, че същият този Иисус обеща някога да се върне в света на своето завършващо посвещение — Света с Кръста.

119:8.9 (1319.2) [Настоящият документ, описващ седемте посвещения на Христос Михаил, е шестдесет и третото от поредицата повествувания, подготвени със съдействието на многобройни личности и разказващи за историята на Урантия до появата на Михаил на Земята в облика на смъртна плът. Настоящите документи бяха одобрени от небадонската комисия, състояща се от дванадесет члена и действаща под ръководството на Мантутия Мелхиседек. Съставихме тези повествувания и ги изложихме на английски език с помощта на метода, утвърден от нашите ръководители, през 1935 година от н. е. по урантийското времеизчисление.]