Книгата Урантия

Документ 158

Планината на преображението

158:0.1 (1752.1) В ПЕТЪК, 12 август 29 година, когато слънцето клонеше към залез, Иисус и неговите съратници достигнаха подножието на планината Ермон. Те стигнаха до мястото, където някога юношата Теглат остана да дочака Учителя, докато той в самота се изкачи в планината, за да реши духовното бъдеще на Урантия и официално да сложи край на бунта на Луцифер. Тук те прекараха два дни в духовна подготовка за събитията, очакващи ги в толкова близко бъдеще.

158:0.2 (1752.2) Като цяло Иисус предварително знаеше какво трябва да стане в планината и на него много му се искаше да могат всичките апостоли да споделят с него този опит. Именно за да ги подготви за това разкриване на своята същност, той остана с тях в подножието на планината. Но те бяха неспособни да достигнат тези духовни нива, на които би било оправдано пълното разкриване пред тях на посещението на небесните същества, които толкова скоро щяха да се появят на Земята. И тъй като той не можеше да вземе със себе си всички свои съратници, реши да се ограничи само с тримата, които обикновено го съпровождаха по време на такива особени бдения. Затова само Петър, Яков и Йоан можаха поне отчасти да споделят с Учителя този уникален опит.

1. Преображението

158:1.1 (1752.3) Рано сутринта в понеделник, 15 август, Иисус и тримата апостоли започнаха изкачването на планината Ермон шест дни след паметното признание на Петър през деня край пътя под черничевите дървета.

158:1.2 (1752.4) Иисус беше поканен еднолично да се качи в планината за изпълнение на важни дела, имащи отношение към прогреса на неговото посвещение в плът, тъй като този опит беше свързан със създадената от самия него вселена. Забележително е, че това необикновено събитие беше предвидено да се случи към времето на пребиваването на Иисус и апостолите на земята на езичниците и че то действително стана на планината на друговерците.

158:1.3 (1752.5) Малко преди обяд те достигнаха своята цел и тук, приблизително на половината път към върха, на обедната трапеза Иисус разказа на тримата апостоли нещо от своя опит в планините на изток от Йордан скоро след кръщението, както и някои нови подробности за това, което му се наложи да изпита в планината Ермон във връзка с неговото предишно посещение на това уединено място.

158:1.4 (1752.6) Като момче Иисус се изкачваше по хълма близо до дома си и рисуваше в своето въображение сражения, в които влизаха имперските армии в долината Ездрелон; сега той се изкачи в планината Ермон, за да получи този дар, който трябваше да го подготви за спускането в йорданските долини, където трябваше да се разиграят заключителните сцени от драмата на неговия посвещенчески живот на Урантия. През този ден в планината Ермон Учителят можеше да се откаже от по-нататъшна борба и да се върне към управлението на своите вселенски владения, но той реши не само да изпълни изискванията, предявявани към неговата категория божествено синовство и определени от мандата на Вечния Син на Рая, но и в пълна степен да изпълни настоящата воля на своя Райски Отец. В този августовски ден неговите трима апостоли видяха как той се отказа да бъде надарен с цялата пълнота на власт във вселената. С изумление гледаха те как небесните посланици се отдалечиха, оставяйки го сам, за да завърши своя земен живот като Син Човешки и Син Божий.

158:1.5 (1753.1) При нахранването на петте хиляди вярата на апостолите достигна висша степен, след което бързо спадна почти до нулата. Сега, след признаването от Учителя на своята божественост, вярата на дванадесетте, с известно закъснение, за няколко седмици се издигна на нова висота, но само за да претърпи постепенен спад. Третото възраждане на тяхната вяра стана едва след възкресението на Учителя.

158:1.6 (1753.2) В този красив ден, около три часа следобед, Иисус напусна тримата апостоли, като каза: “Аз се уединявам за времето на общуване с Отеца и неговите посланици; моля ви да останете тук и в очакване на моето завръщане се молете волята на Отеца да се извърши във всичко, което ви очаква във връзка с продължението на посвещенческата мисия на Сина Човешки.” Казвайки това, Иисус се отдалечи за продължително съвещание с Гавраил и Бащата-Мелхиседек, връщайки се едва в шест часа. Забелязвайки, че неговото дълго отсъствие ги е развълнувало, той попита: “От какво се изплашихте? Вие прекрасно знаете, че трябва да се занимавам с делото на Отеца; защо се съмнявате, когато не съм с вас? Днес аз заявявам, че Синът Човешки реши да преживее целия си живот сред вас като един от вас. Не унивайте; няма да ви напусна, докато не бъде завършен моят труд.”

158:1.7 (1753.3) След като споделиха оскъдната вечерна трапеза, Петър попита Иисус: “Колко време ни предстои да останем в тази планина отделно от нашите братя?” И Учителят отговори: “Докато не видите славата на Сина Човешки и не узнаете, че всичко, което ви е възвестено, е истина.” И седнали около тлеещите въгленчета на огъня, те говориха за бунта на Луцифер, докато се стъмни и очите на апостолите натежаха, защото те бяха започнали изкачването рано сутринта.

158:1.8 (1753.4) Приблизително половин час след като тримата апостоли потънаха в дълбок сън, ги разбуди раздал се редом внезапен хрущящ звук и, оглеждайки се, за свое изумление и ужас те видяха, че Иисус води приятелска беседа с две ярки същества, облечени в одеяния от светлината на небесния свят. Лицето на Иисус и неговата фигура също светеха с ярка небесна светлина. Тримата разговаряха на непонятен език, но по някои казани неща Петър направи погрешния извод, че стоящите редом с Иисус същества са Мойсей и Илия; в действителност това бяха Гавраил и Мелхиседек-Баща. По молба на Иисус физическите управляващи направиха така, че апостолите да могат да станат свидетели на тази сцена.

158:1.9 (1753.5) Тримата апостоли бяха толкова изплашени, че не веднага се справиха със своята обърканост, но когато ослепителното видение се разсея пред техния взор и те видяха Иисус останал сам, Петър, пръв дошъл на себе си, произнесе: “Иисус, Учителю, тук ни е добре. Радваме се да видим тази слава. Не ни се иска да се връщаме назад в безславния свят. Ако искаш, да останем тук и ние ще поставим три шатри — една за тебе, една за Мойсей и една за Илия.” А Петър каза това поради своето смущение, както и затова, защото в този момент нищо друго не му дойде на ум.

158:1.10 (1753.6) Петър продължаваше да говори, когато сребристият облак се приближи към него и осени и четиримата. Страх скова апостолите; и когато те паднаха ничком за молитва, чуха глас — същия този глас, който се раздаде при кръщението на Иисус: “Ето Моя възлюблен Син; слушайте го.” А когато облакът изчезна, Иисус отново беше сам; наклонявайки се към тримата апостоли, той се докосна до тях и каза: “Станете и не се бойте; предстои ви да видите още по-велики неща.” Но апостолите не на шега се изплашиха и, приготвяйки се около полунощ за обратния път, те бяха мълчаливи и замислени.

2. Спускането от планината

158:2.1 (1754.1) Приблизително до средата на спускането от планината никой не пророни нито дума. След това Иисус прекъсна мълчанието, като отбеляза: “Внимавайте да не разказвате никому, даже на своите събратя, за това, което видяхте и чухте в тази планина, докато Синът Човешки не възкръсне от мъртвите.” Тримата апостоли бяха потресени и обезкуражени от тези думи на Учителя — “докато Синът Човешки не възкръсне от мъртвите”. Едва неотдавна те отново се утвърдиха в своята вяра в него като в Спасител, Син Божий, и със собствените си очи видяха как той се преобрази в слава, а сега той започна да говори за “възкресение от мъртвите”!

158:2.2 (1754.2) Петър потръпна при мисълта за смъртта на Учителя. Това не се побираше в неговото съзнание. Опасявайки се, че Яков или Йоан ще зададат някакъв въпрос, отнасящ се до даденото изявление, той реши, че най-добре ще бъде да прехвърли разговора на друга тема. Не знаейки какво да каже, той произнесе първото, което му дойде на ум: “Учителю, защо книжниците казват, че Илия трябва да дойде преди Месията?” Иисус, знаейки, че Петър се опитва да избегне споменаването на неговата смърт и възкресение, отговори: “Илия действително идва пръв, за да подготви пътя за Сина Човешки, който трябва да изстрада много неща и накрая да бъде отхвърлен. Но аз ви казвам, че Илия вече дойде и те не го приеха, а постъпиха с него, както искаха.” И тогава тримата апостола разбраха, че говорейки за Илия, той има предвид Йоан Кръстител. Иисус знаеше: ако те настояват, че той е Месия, то Йоан трябва да бъде този Илия, за когото се говори в пророчеството.

158:2.3 (1754.3) Иисус ги задължи никому да не казват, че са получили представа за славата, която го очаква след възкресението, защото той не искаше те да хранят мисли за това, че, приет сега като Месия, той поне в нещо ще съответства на техните погрешни концепции за чудотворен избавител. Макар че Петър, Яков и Йоан размишляваха за всичко това за себе си, те разказаха за този случай чак след възкресението на Учителя.

158:2.4 (1754.4) Докато продължаваха да се спускат от планината, Иисус каза: “Вие не искахте да ме приемете като Сина Човешки; затова аз се съгласих да ме приемете съгласно укрепилото се във вас мнение, но не се заблуждавайте — волята на моя Отец трябва да възтържествува. Решавайки да следвате повелите на своята собствена воля, вие трябва да се приготвите за много разочарования и изпитания, но тази подготовка, която аз ви дадох, трябва да бъде достатъчна, за да ви преведе победоносно през тези избрани от вас страдания.”

158:2.5 (1754.5) Причината, поради която Иисус взе Петър, Яков и Йоан със себе си в планината на преображението, се заключаваше не в това, че те бяха в някакъв смисъл по-добре от другите подготвени, за да станат свидетели на случилото се, и не защото бяха в духовно отношение по-достойни за тези привилегии. Съвсем не! Иисус добре знаеше, че никой от дванадесетте не притежава необходимата за това духовност; затова той взе със себе си само тези трима апостоли, в чиито задължения влизаше да го съпровождат, когато той желаеше да остане насаме и да се предаде на уединено общуване.

3. Значението на преображението

158:3.1 (1755.1) Това, което видяха в планината на преображението Петър, Яков и Йоан, беше мимолетно видение от великолепното небесно зрелище, състояло се в този знаменателен ден в планината Ермон. Преображението ознаменува следното:

158:3.2 (1755.2) 1. Признанието от Вечния Син-Майка на Рая относно пълнотата на посвещението на инкарнирания живот на Михаил на Урантия. Иисус получи потвърждение, че е изпълнил изискванията на Вечния Син. И Гавраил достави на Иисус това потвърждение.

158:3.3 (1755.3) 2. Изявление за удовлетвореността на Безкрайния Дух относно пълнотата на посвещението на Михаил на Урантия в образа на смъртна плът. В дадения случай вселенският представител на Безкрайния Дух — непосредственият съратник на Михаил в Салвингтон и негов неизменен партньор — се обърна към него посредством Мелхиседек-Баща.

158:3.4 (1755.4) Иисус приветства това изявление относно успеха на своята земна мисия, направено от посланиците на Вечния Син и Безкрайния Дух, но той отбеляза, че Отецът не е посочил, че урантийското посвещение е завършено; невидимото духовно присъствие на Отеца, действащ чрез Личностния Настройчик на Иисус, само потвърди: “Ето Моя възлюблен Син; слушайте го.” И това беше казано с думи, предназначени и за слуха на тримата апостоли.

158:3.5 (1755.5) След това посещение на небесните същества Иисус се стремеше да узнае волята на Отеца и той реши да продължи своето посвещение в образа на смъртен до естествения му край. За Иисус смисълът на преображението се заключаваше именно в това. За тримата апостоли това събитие означаваше встъпване на Учителя в завършващия етап от своя земен път като Син Божий и Син Човешки.

158:3.6 (1755.6) След официалния разговор с Гавраил и Мелхиседек-Баща Иисус поговори с тях — със своите попечителски Синове — за делата във вселената.

4. Момчето, страдащо от епилепсия

158:4.1 (1755.7) Същата сутрин, във вторник преди закуска, Иисус и неговите спътници пристигнаха в апостолския лагер. Приближавайки се, те видяха, че апостолите са обкръжени от тълпа, и скоро до тях започнаха да достигат гръмките думи на спорещи и каращи се хора. Като цяло тук имаше около петдесет човека; с изключение на деветимата апостоли, присъстващите се деляха на две равни групи — йерусалимските книжници и вярващите ученици, които следваха Иисус и неговите съратници в тяхното пътуване от Магадан.

158:4.2 (1755.8) Макар че тълпата спореше по редица въпроси, основен предмет на разногласията беше някакъв жител на Тивериада — Яков от Сафед беше пристигнал един ден по-рано тук, за да търси Иисус. Неговото единствено дете — син на около четиринадесет години, страдаше от тежка форма на епилепсия. В допълнение към това нервно заболяване юношата беше обладан от едно от тези блуждаещи, зловредни и метежни промеждутъчни създания, които в тези времена присъстваха на Земята неконтролирани; така че юношата беше едновременно и епилептик, и обладан.

158:4.3 (1755.9) В течение на почти две седмици този нещастен баща, дребен чиновник на Ирод Антипа, се скиташе край западните граници на владенията на Филип в търсене на Иисус, надявайки се да го уговори да излекува болния му син. Той успя да догони апостолската група едва към средата на този ден, когато Иисус беше в планината с тримата апостоли.

158:4.4 (1756.1) За невероятно удивление и огромно смущение на деветимата апостоли този човек, съпровождан от четиридесет души, внезапно застана пред тях. В момента на появата на тази група деветимата апостоли — най-малкото повечето от тях — се предаваха на своята стара съблазън да обсъждат на кого предстои да бъде повече от другите в бъдещото Царство; те увлечено спореха за възможното положение, което ще заеме този или онзи апостол. Те просто не можеха напълно да се освободят от своята отдавнашна мечта за материалната мисия на Месията. И сега, когато Иисус сам беше признал, че наистина е Спасителят, най-малкото беше признал факта на своята божественост, какво можеше да бъде по-естествено от това, в отсъствие на Учителя да се заемат с обсъждането на своите любими надежди и амбиции? Те бяха погълнати от тази тема, когато Яков от Сафед, заедно с другите търсещи Иисус хора, внезапно се появи пред тях.

158:4.5 (1756.2) Андрей излезе напред, за да поздрави бащата и сина, и попита: “Кого търсите?” Яков отвърна: “Добри човече, аз търся вашия Учител. Надявам се на изцеление за своя страдащ син. Бих искал да помоля Иисус да изгони беса, от когото е обладан моят син.” И бащата започна да разказва на апостолите за своя болен син и неговите тежки припадъци, които неведнъж заплашваха да го лишат от живот.

158:4.6 (1756.3) Докато апостолите го слушаха, Симон Зилот и Юда Искариот се приближиха към бащата и казаха: “Ние можем да го излекуваме; няма нужда да чакаш завръщането на Учителя. Ние сме посланици на Царството; вече не крием това. Иисус е Спасителят и ключовете от Царството са предадени на нас.” По това време Андрей и Тома се отделиха встрани, за да се посъветват. Натанаил и другите гледаха в изумление; всички те бяха зашеметени от внезапната смелост, да не кажем дързост, на Симон и Юда. Тогава бащата каза: “Ако ви е дадено да правите чудеса, аз ви моля да произнесете думите, които ще избавят моето дете от тази робия.” Тогава Симон излезе напред и полагайки ръка на главата на детето, го погледна в очите и заповяда: “Излез от него, нечист дух; в името на Иисус, подчини ми се.” Но юношата само по-силно изпадна в припадък и книжниците се изсмяха на апостолите, а на разочарованите вярващи се наложи да изслушват подигравките на тези враждебно настроени критици.

158:4.7 (1756.4) Андрей беше дълбоко огорчен от този злополучен опит и неговия позорен провал. Той извика апостолите встрани за съвет и молитва. След съсредоточено размишление, остро усещайки мъката на поражението и чувството на унижение, на което се подложиха, Андрей също предприе опит да изгони демона, но и неговите старания завършиха с неуспех. Андрей честно призна поражението си и помоли бащата да остане с тях до сутринта или дотогава, докато не се върне Иисус, като каза: “Възможно е този бяс да излезе само по лична заповед на Учителя.”

158:4.8 (1756.5) И затова, докато Иисус се спускаше от планината заедно с Петър, Яков и Йоан, преизпълнени с въодушевление и възторг, деветимата им събратя, смутени и дълбоко унижени, също не спяха. Те бяха подтиснати и посрамени хора. Но Яков от Сафед не искаше да се предава. Макар че те не можеха да му съобщят нищо относно времето на възможното завръщане на Иисус, той реши да дочака идването на Учителя.

5. Иисус изцелява момчето

158:5.1 (1757.1) Когато Иисус се приближи, деветимата апостоли почувстваха неизказано облекчение, радостно приветствайки Учителя, и усетиха огромно въодушевление, забелязвайки, че лицата на Петър, Яков и Йоан светят радостно и с необичаен ентусиазъм. Всички те се хвърлиха напред, за да поздравят Иисус и тримата си събратя. Докато обменяха приветствия, тълпата се приближи и Иисус попита: “За какво спорехте, когато се приближавахме?” Но преди разстроените и унижени апостоли да могат да отговорят, развълнуваният баща на болното момче излезе напред, падна пред Иисус на колене и каза: “Учителю, имам син, моето единствено дете, който е обладан от зъл дух. Малко е това, че крещи от ужас, изпуска пяна и по време на пристъп често пада като мъртъв, но нерядко този зъл дух, от когото той е обладан, го кара да се гърчи в конвулсии и го хвърля във вода или в огън. Често скърца със зъби и многобройните рани изтощават момчето ми. Неговият живот е по-лош от смъртта; майка му и аз скърбим в сърцето си и сме сломени духом. Вчера, около обед, когато те търсех, намерих твоите ученици и докато те чакахме, твоите апостоли се опитаха да изгонят този бяс, но не успяха да направят това. Ще направиш ли това за нас, Учителю, ще изцелиш ли моя син?”

158:5.2 (1757.2) Изслушвайки този разказ, Иисус докосна стоящия на колене баща и го помоли да стане. Хвърляйки към стоящите редом апостоли изпитващ поглед, той каза, обръщайки се към всички присъстващи: “О, род неверен и развратен, колко още трябва да ви търпя? Колко още ще се наложи да остана с вас? Кога ще усвоите това, че чудесата на вярата не стават по искане на съмняващото се неверие?” И след това, посочвайки разстроения баща, Иисус каза: “Доведи тук своя син.” Когато Яков доведе при него юношата, Иисус попита: “Откога момчето страда от този недъг?” Бащата отвърна: “От най-ранно детство.” И докато говореха, момчето бе обзето от силен припадък и падна пред тях, скърцайки със зъби и изпускайки пяна. След серия мъчителни конвулсии той замря пред тях като мъртъв. Бащата отново падна на колене пред Иисус и започна да моли Учителя: “Ако си способен да го излекуваш, моля те да се съжалиш над нас и да ни избавиш от този недъг.” И когато Иисус чу тези думи, той погледна нещастния баща и каза: “Съмнявай се не в силата на любовта на моя Отец, а само в искреността и дълбочината на своята вяра. Няма нищо невъзможно за този, който действително вярва.” И Тогава Яков Сафедски произнесе своите паметни думи, в които вярата се смеси със съмнението: “Господи, аз вярвам. Моля те, помогни на моето неверие.”

158:5.3 (1757.3) Чувайки тези думи, Иисус излезе напред, хвана юношата за ръка и каза: “Аз ще направя това по волята на моя Отец и в чест на твоята жива вяра. Стани, синко! Излез от него, непокорен дух, и не се връщай!” И слагайки ръката на момчето в ръката на неговия баща, Иисус каза: “Вървете по своя път. Отецът изпълни желанието на вашите души.” И всички присъстващи, даже враговете на Иисус, бяха потресени от видяното.

158:5.4 (1757.4) За тримата апостоли, едва неотдавна изпитали духовния възторг след събитията и преживяванията, свързани с преображението, беше истинско разочарование толкова скоро да се върнат и да станат свидетели на поражението и смущението на своите събратя. Но с тези дванадесет посланици на Царството винаги беше така.

158:5.5 (1758.1) Техният жизнен опит се заключаваше в постоянно редуване на възторг и унижения. Станалото беше случай на изцеление на своя недъг — физическо заболяване и духовно разстройство. И от тази минута юношата беше абсолютно здрав. Когато Яков си тръгна със своя излекуван син, Иисус каза: “Ние отиваме в Кесария Филипова; веднага се пригответе за път.” В мълчание те се отправиха на юг и тълпата ги последва.

6. В градината на Селса

158:6.1 (1758.2) Те спряха да пренощуват при Селса и тази вечер, след като се нахраниха и отдъхнаха, дванадесетте се събраха в градината около Иисус и Тома каза: “Учителю, макар че ние, чакащите ви долу, и досега нищо не знаем какво именно стана там в планината, което толкова въодушеви намиращите се заедно с теб наши братя, много бихме искали да поговориш с нас за нашето поражение и да ни разясниш тези неща, тъй като виждаме, че случилото се в планината все още не може да ни бъде разкрито.”

158:6.2 (1758.3) Иисус отговори на Тома: “Всичко, което вашите братя чуха в планината, ще ви бъде разкрито, когато му дойде времето. Сега аз ще обясня причината за вашето поражение в това дело, за което вие толкова неразумно сте се захванали. Докато вашият Учител и неговите спътници, вашите събратя, се изкачваха вчера в планината с надеждата по-добре да познаят волята на Отеца и да изпросят по-голяма мъдрост за успешното претворяване на тази божествена воля, вие — останалите тук на стража със задачата упорито да се стремите към придобиване на разум, притежаващ духовна проницателност, и да се молите с нас за по-пълно разкриване на волята на Отеца — вместо да се възползвате от своята вяра, сте се поддали на съблазън и сте се предали на своите стари и порочни наклонности да си търсите привилегировано положение в Царството небесно, което упорито си представяте като материално и тленно царство. И вие се вкопчвате в тези погрешни представи независимо от това, че неведнъж ви говорих: Царството мое не е от този свят.

158:6.3 (1758.4) Едва вашата вяра започва да постига личността на Сина Човешки, и към вас отново се прокрадва егоистичното желание на мирските привилегии и потъвате в препирни кой да бъде пръв в Царството небесно — Царството, което такова, каквото си го представяте, не съществува и никога няма да съществува. Нима не ви казвах, че този, който желае да бъде най-великият в духовното братство на моя Отец, трябва да стане по-малък в собствените си очи и така да стане слуга на своите братя? Духовното величие се заключава в отзивчива богоподобна любов, а не в получаването на наслаждения от използването на материалната власт за възвеличаване на собственото си “аз”. Целта, която преследвахте и в постигането на която претърпяхте толкова пълно поражение, не беше чиста. Вашата подбуда не беше божествена. Вашият идеал не беше духовен. Вашето желание не беше безкористно. Вашето действие не беше основано на любовта и вашата цел не беше изпълнение на волята на небесния Отец.

158:6.4 (1758.5) Кога ще разберете, че не можете да ускорявате хода на съществуващите природни явления, с изключение на случаите, когато такива неща се съгласуват с волята на Отеца? Не можете да се занимавате и с духовен труд в отсъствие на духовна сила. И не можете да извършвате нито едното, нито другото — даже при тяхното потенциално наличие, в отсъствие на третия и най-важен човешки фактор: личния опит на живата вяра. Нима за привличането към духовните реалности на Царството на вас винаги ще ви бъдат нужни материални потвърждения? Нима сте неспособни да постигнете духовното значение на моята мисия без зрими демонстрации на свръхестествени чудеса? Кога ще може да се разчита на вашата вярност към висшите духовни реалности на Царството независимо от външното проявление на някакви материални доказателства?”

158:6.5 (1759.1) Казвайки това на своите апостоли, Иисус добави: “А сега вървете да си починете, защото утре се връщаме в Магадан, където ще обсъдим нашата мисия в градовете и селата на Декаполис. В края на изпитанията в този ден, позволете ми да обявя на всеки от вас какво казах на вашите братя в планината и нека тези слова оставят дълбока следа във вашите сърца: Синът Човешки встъпва в последния етап от своето посвещение. На нас ни предстои да започнем труд, който скоро ще доведе до велико и завършващо изпитание на вашата воля и преданост, защото аз ще бъда предаден в ръцете на хората, търсещи моята гибел. И запомнете моите думи: Синът Човешки ще бъде предаден на смъртта, но той ще възкръсне.”

158:6.6 (1759.2) Опечалени, апостолите се отправиха да си легнат. Те бяха озадачени; не разбираха тези думи. И макар че се бояха да го попитат нещо за това, което той каза, апостолите си спомниха всичко това след неговото възкресение.

7. Протестът на Петър

158:7.1 (1759.3) Рано сутринта в сряда Иисус и дванадесетте излязоха от Кесария Филипова и тръгнаха към Магаданския парк, намиращ се недалеч от Витсаида-Юлия. През тази нощ апостолите почти не спаха, затова отрано бяха на крака, готови да тръгнат на път. Даже флегматичните близнаци Алфееви бяха потресени от думите за смъртта на Иисус. Те се отправиха на юг и веднага след Меромските води излязоха на пътя за Дамаск, а доколкото Иисус искаше да избегне срещата с книжниците и другите хора, които, както той знаеше, скоро щяха да започнат да ги търсят, той реши да отиде в Капернаум по Дамаския път, преминаващ през Галилея. А постъпи така, защото знаеше: тези, които щяха да ги преследват, щяха да минат по източния Йордански път, предполагайки, че Иисус и неговите апостоли ще се побоят да преминат през владенията на Ирод Антипа. В този ден Иисус се стремеше да се отдалечи от своите критици и следващата го тълпа, за да остане насаме със своите апостоли.

158:7.2 (1759.4) Вървяха през Галилея, отдавна минаваше време за обяд и те спряха на сянка, за да се подкрепят. Когато се нахраниха, Андрей, обръщайки се към Иисус, каза: “Учителю, моите братя не разбират твоите дълбокомислени думи. Ние изцяло повярвахме, че си Син Божий, а сега чуваме тези странни думи, че ще ни напуснеш, думи за смърт. Ние не разбираме твоето учение. Може би говориш с нас с притчи? Молим те да поговориш с нас пряко и недвусмислено.”

158:7.3 (1759.5) Отговаряйки на Андрей, Иисус каза: “Братя мои, именно затова, защото ме признахте за Син Божий, аз съм принуден да пристъпя към разкриване на истината за това, с което ще завърши посещението на Сина Човешки на Земята. Вие упорито се придържате към вярата, че аз съм Месията, и не желаете да се откажете от идеята, че Месията трябва да седне на трона в Йерусалим; именно затова аз продължавам да ви говоря, че на Сина Човешки скоро предстои да отиде в Йерусалим, много да изстрада, да бъде отхвърлен от книжниците, старейшините и първосвещениците и след всичко това да бъде екзекутиран и възкресен от мъртвите. И думите ми не са притча; аз ви казвам истината, за да бъдете готови за тези събития, когато внезапно се стоварят върху нас.” И докато той все още говореше, Симон Петър, стремително хвърляйки се към него, положи ръка на рамото на Учителя и каза: “Учителю, дори не сме си помислили да ти противоречим, но аз заявявам, че такова нещо никога няма да се случи с теб.”

158:7.4 (1760.1) Петър говореше така, защото обичаше Иисус. Но човешкото естество на Учителя видя в тези проникнати с благожелателно чувство думи едва доловим опит да го подложат на изкушение, да го накарат да промени своето решение — да изпълни докрай земното посвещение в съответствие с волята на Райския Отец. И именно защото почувства каква опасност се крие в това, да позволи даже на своите любящи и верни другари да го разубедят, той се обърна към Петър и останалите апостоли с думите: “Не ми пречете. В твоите думи — духът на дявола, изкусителя. Когато говорите така, вие не сте на моя страна, а на страната на нашия враг. Така вашата любов към мен става за мен препятствие при изпълнението на волята на Отеца. Не за пътищата човешки мислете, а за волята Божия.”

158:7.5 (1760.2) Когато се възстановиха от първия шок след това парещо порицание, Учителят, преди да продължат пътешествието си, каза: “Ако някой поиска да се присъедини към мен, трябва да забрави за собствените си желания, ежедневно да изпълнява своите задължения и да ме следва. Защото който поиска да запази своя живот за себе си, ще го загуби, но който загуби своя живот заради мен и Евангелието, ще го съхрани. Каква полза за човека, ако, придобивайки целия свят, загуби своята душа? Какво може да даде човек в замяна на вечния живот? Не се срамувайте от мен и моите думи в този греховен и лицемерен век така, както аз няма да се срамувам да ви призная, когато в слава застана пред моя Баща в присъствието на цялото небесно войнство. И при все това много от вас, стоящи пред мен, няма да познаят смъртта, докато не видят как Царството Божие идва в могъщество.”

158:7.6 (1760.3) Така Иисус даде ясно на дванадесетте да разберат, че ако искат да го следват, ги чака мъчителен и противоречив път. Какъв шок бяха тези думи за галилейските рибари, упорито продължаващи да мечтаят за скорошното Царство и за почетните места, които ще заемат в него! Но този мъжествен призив развълнува техните предани сърца и нито един от тях не помисли да го изостави. Иисус не ги изпращаше на борба — той ги водеше. Той молеше само за това, те смело да го следват.

158:7.7 (1760.4) Постепенно дванадесетте започнаха да осъзнават, че Иисус им беше съобщил нещо за своята възможна смърт. Те само смътно разбраха казаното от него за смъртта, а изявлението за възкръсване от мъртвите изобщо не запомниха. С времето, спомняйки си своя опит в планината на преображението, Яков и Йоан стигнаха до по-пълно разбиране на някои от тези неща.

158:7.8 (1760.5) За цялото време, прекарано с Учителя, само няколко пъти апостолите видяха подобен гняв в неговите очи и чуха толкова резки думи на порицание, както тези, които бяха казани на Петър и останалите в този ден. Иисус винаги търпеливо се отнасяше към техните човешки недостатъци, с изключение на случаите, когато възникваше непосредствена заплаха за неговия план за безусловно изпълнение на волята на Отеца в оставащия период от своето земно служение. Апостолите бяха буквално зашеметени; те бяха обхванати от изумление и ужас. Те не можеха да намерят думи за изразяване на своята скръб. Постепенно започнаха да разбират както предстои да понесе техният Учител, да разбират, че трябва да преминат през тези изпитания заедно с него. Но те осъзнаха реалността на надигащите се събития едва дълго време след тези първи намеци за предстоящата трагедия на неговите последни дни.

158:7.9 (1761.1) В мълчание Иисус и дванадесетте тръгнаха на път през Капернаум, към своя лагер в Магаданския парк. Макар че не говореха с Иисус, цялата втора половина от деня те много беседваха един с друг, докато Андрей разговаряше с Учителя.

8. В дома на Петър

158:8.1 (1761.2) Те влязоха в Капернаум по здрач и, преминавайки по безлюдните улици, влязоха направо в дома на Петър, където вечеряха. Те се задържаха у Симон, докато Давид Зеведеев се готвеше да ги преведе на другия бряг, и Иисус, гледайки Петър и останалите апостоли, попита: “За какво така оживено разговаряхте днес по пътя насам?” Апостолите мълчаха, защото много от тях продължаваха обсъждането, започнато в планината Ермон, за това, какво положение им предстои да заемат в бъдещото Царство, кой ще бъде повече от другите и така нататък. Знаейки с какво бяха заети техните мисли, Иисус повика при себе си един от малчуганите на Петър и, поставяйки детето сред тях, каза: “Истина, истина ви казвам: ако не се измените и не станете подобни на това дете, малко ще напреднете в Царството небесно. Този, който се смири подобно на това дете, ще стане най-великият в Царството небесно. И който приема такова дете, приема мен. Този, който приема мен, приема Този, Който ме е изпратил. Ако искате да бъдете първи в Царството, стремете се да споделите тези благи истини със своите събратя в плът. Но ако някой накара един от тези малчугани да се спъне, по-добре би било, ако на шията му окачат воденичен камък и го хвърлят в морето. Ако нещата, които правите с ръцете си, или тези, които виждат очите ви, пречат на вашия напредък в Царството, пожертвайте своите скъпоценни идоли, защото по-добре е да влезете в Царството без много любими вещи, отколкото да се държите за тези идоли и да се окажете извън пределите на Царството. Но преди всичко, внимавайте да не презирате никого от тези малчугани, защото техните ангели винаги виждат ликовете на небесното войнство.”

158:8.2 (1761.3) Когато Иисус замлъкна, те седнаха в лодката и заплаваха към другия бряг, към Магадан.