Книгата Урантия

Документ 166

Последното посещение на северна Перея

166:0.1 (1825.1) В периода от 11 до 20 февруари Иисус и дванадесетте посетиха всички градове и села на Северна Перея, където се трудеха съратниците на Абнер и членовете на женския корпус. Те видяха, че тези проповедници на Евангелието постигат успех, и Иисус неведнъж обръщаше внимание на своите апостоли на това, че Евангелието на Царството може да се разпространява без помощта на чудеса и вълшебства.

166:0.2 (1825.2) Цялата тримесечна мисия в Перея беше успешно проведена почти без участието на дванадесетте апостоли и започвайки от това време, Евангелието отразяваше не толкова личността на Иисус, колкото неговите учения. Но последователите на Иисус не следваха дълго неговите наставления, защото скоро след неговата смърт и възкресение те се оттеглиха от ученията на Иисус и пристъпиха към създаването на раннохристиянска църква около свръхестествените представи и възвеличаването на спомените за неговата божествено-човешка личност.

1. Фарисеите в Рагаба

166:1.1 (1825.3) В събота, 18 февруари, Иисус беше в Рагаба, където живееше богат фарисей на име Натанаил; а доколкото много такива като него фарисеи следваха Иисус и дванадесетте по цяла Перея, в тази съботна сутрин Натанаил уреди за тях — около двадесет човека — закуска, като покани Иисус като почетен гост.

166:1.2 (1825.4) Към времето, когато Иисус пристигна за закуска, повечето фарисеи заедно с двама-трима законници вече седяха на масата. Учителят веднага зае своето място отляво на Натанаил, без да се приближи до чашите с вода за измиване на ръцете. Много от фарисеите — особено тези, които благосклонно се отнасяха към ученията на Иисус — знаеха, че той си мие ръцете само с цел хигиена и изпитва отвращение към тези чисто ритуални процедури; затова не ги учуди, че той тръгна направо към масата, без да умие два пъти ръцете си. Но Натанаил беше шокиран от това, че Учителят не се подчини на строгите изисквания на фарисейските обичаи. За разлика от фарисеите, Иисус не си умиваше ръцете нито след всяко блюдо, нито в края на храненето.

166:1.3 (1825.5) След продължително шушукане между Натанаил и враждебно настроения фарисей, седнал от дясната му страна, нагледал се на вдигнатите вежди и презрително изкривените устни, Иисус накрая каза: “Аз предполагах, че сте ме поканили в този дом, за да споделя с вас трапезата ви и че вие може би ще се поинтересувате от възвестяването на новото Евангелие за Царството Божие; но виждам, че сте ме довели тук, за да стана свидетел на демонстрацията на вашата показна привързаност към своето собствено лицемерие. Тази услуга вие вече ми оказахте. С какво още ще ме удостоите като ваш днешен гост?”

166:1.4 (1826.1) След тези думи на Учителя те сведоха поглед към масата и замлъкнаха. И доколкото никой не заговори, Иисус продължи: “Много от вас, фарисеите, присъстват тук днес заедно с мен като приятели, а някои даже са мои ученици. Но мнозинството фарисеи упорито се отказват да видят светлината и да признаят истината, даже тогава, когато евангелският труд застане пред тях в цялото си могъщество. Колко старателно очиствате вие отвън чашите и чиниите, докато съдовете за духовна храна са покрити със смрад и нечистотии! Вие се грижите за външната набожност и святост, но в душата си сте изпълнени с лицемерие, корист, изнудване и всевъзможни духовни пороци. Вашите водачи даже се осмеляват да замислят убийството на Сина Човешки. Неразумни! Нима не разбирате, че Богът небесен вижда вътрешните мотиви на вашите души така, както и външните претенции и благочестиви уверения? Не си мислете, че подавайки милостиня и изплащайки десятък, ще се очистите от неправедност и ще станете непорочни пред Съдията на всички хора. Горко ви, фарисеи, упорито отхвърлящи светлината на живота! Вие сте педантични, давайки десятък и показни в подаянията, но съзнателно и с презрение отхвърляте пришествието на Бога и отблъсквате разкриването на Неговата любов. Макар че няма нищо нередно в това, да обръщате внимание на тези второстепенни задължения, вие не трябва да оставяте без внимание по-значителните изисквания. Горко на всички, които избягват справедливостта, пренебрегват милосърдието и отхвърлят истината! Горко на всички онези, които презират откровението на Отеца и в същото време търсят главните места в синагогите и жадуват за ласкателни приветствия по пазарите!”

166:1.5 (1826.2) Когато Иисус стана, за да си отиде, един от седящите на масата законници, обръщайки се към него, каза: “Но, Учителю, някои твои изказвания са упрек и за нас. Нима в книжниците, фарисеите или познаващите закона няма нищо хубаво?” Оставайки прав, Иисус отговори на законника: “Както и фарисеите, вие се наслаждавате, заемайки главните места на празненствата и носейки дълги одежди, и в същото време възлагате на хората тежко бреме. А когато хорската душа залита под тежестта на това бреме, вие и пръста си няма да мръднете, за да помогнете. Горко на вас, чиято най-голяма наслада е да строите гробници на пророците, убити от вашите предци! И вие показвате на хората, че одобрявате направеното от вашите предци, когато замисляте да убиете този, който се явява днес и прави това, което са правили в своето време пророците — възвестява праведността на Бога и разкрива милосърдието на небесния Отец. Но от всички минали поколения именно от това порочно и лицемерно поколение ще се изиска кръвта на пророците и апостолите. Горко на всички вас, законници, похитили ключа на познанието от простия народ! Вие сами се отказвате да тръгнете по пътя на истината и пречите на всички останали, желаещи да застанат на този път. Но не е във ваша власт да затворите вратите на Царството небесно; ние ги отворихме за всички, на които стига вяра, за да влязат, и тази врата на милосърдието не може да се затвори с предразсъдъците и невежеството на лъжливи учители и неверни пастири, които са като варосани гробници, които отвън изглеждат красиви, а вътре са пълни с кости на мъртъвци и духовна нечистота.”

166:1.6 (1826.3) Произнасяйки тези думи на масата при Натанаил, Иисус напусна дома, без да се докосне до храната. Някои от слушащите го фарисеи повярваха в това учение и влязоха в Царството, но повечето не пожелаха да излязат на светлина, изпълнени с още по-голяма решителност да се притаят и да дочакат някакви негови изказвания, на основание на които да го закарат в йерусалимския Синедрион за следствие и съд.

166:1.7 (1827.1) Съществуваха само три неща, на които фарисеите обръщаха особено внимание:

166:1.8 (1827.2) 1. Стриктно изплащане на десятъка.

166:1.9 (1827.3) 2. Педантично съблюдаване на законите на очистването.

166:1.10 (1827.4) 3. Избягване на общуването с всички не-фарисеи.

166:1.11 (1827.5) В дадения случай Иисус се стремеше да разобличи духовната пустота на първите два обичая, оставяйки своите забележки, осъждащи отказа на фарисеите да общуват с не-фарисеи, за следващия път, когато на него отново му се случи да седи на една маса с много от същите тези хора.

2. Десетимата прокажени

166:2.1 (1827.6) На следващия ден Иисус заедно с дванадесетте тръгна за Аматус, намиращ се на границата със Самария. Когато те се приближаваха към града, срещнаха група от десетима обитаващи наблизо прокажени. Девет от тях бяха евреи, един самарянин. В обичайни условия тези евреи биха се въздържали от всякакво общуване или връзка със самарянина, но общият им недъг се оказа повече от достатъчно основание за преодоляване на всички религиозни предубеждения. Те много бяха чували за Иисус и неговите предишни чудеса на изцеление и доколкото седемдесетте приеха като правило да съобщават за времето на предполагаемото пристигане на Иисус в дните, когато Учителят заедно с апостолите извършваше тези пътешествия, десетимата прокажени знаеха, че се очаква той да дойде тук приблизително по това време. Затова те се настаниха в края на града, където се надяваха да привлекат вниманието му и да помолят за изцеление. Когато прокажените видяха приближаването на Иисус, те — оставайки на голямо разстояние и не смеейки да се приближат — скочиха и закрещяха: “Учителю, съжали се над нас; очисти ни от нашия недъг! Изцели ни, както изцели другите!”

166:2.2 (1827.7) Иисус тъкмо обясняваше на дванадесетте защо друговерците от Перея, както и по-слабо ортодоксалните и сковани от традициите евреи, по-охотно вярват в Евангелието, което проповядват седемдесетте, отколкото по-ортодоксалните и сковани от традициите евреи от Юдея. Той обърна вниманието на апостолите върху факта, че тяхната проповед намира голям отклик сред галилейците и даже сред самаряните. Но по онова време дванадесетте апостоли едва ли бяха способни на добри чувства към отдавна презираните самаряни.

166:2.3 (1827.8) Затова, когато Симон Зилот забеляза сред прокажените самарянина, той се опита да убеди Иисус да отиде в града, без да обменя приветствия с тях. Иисус каза на Симон: “А какво, ако самарянинът обича Бога така, както и тези евреи? Нима можем да съдим нашите събратя? Кой знае — ако ни се отдаде да изцелим тези десетима, може би самарянинът ще се окаже по-благодарен от евреите? Уверен ли си ти в своето мнение, Симоне?” И Симон веднага отговори: “Ако ги очистиш, скоро ще видиш.” А Иисус каза: “Нека бъде така, Симоне, и скоро ти ще узнаеш истината за благодарността на хората и любвеобилното милосърдие на Бога.”

166:2.4 (1827.9) Приближавайки се към прокажените, Иисус каза: “Ако се изцелите, елате тук и се покажете на свещениците, както изисква законът на Мойсей.” И докато вървяха, те се очистиха. Но когато самарянинът видя, че се изцелява, той се върна назад и намирайки Иисус, започна гръмко да слави Бога. Намирайки Учителя, той падна ничком в краката му и се зае да благодари за изцелението. Деветте евреи също получиха своето изцеление и макар че също бяха благодарни за очистването, те си продължиха пътя, за да се покажат на свещениците.

166:2.5 (1828.1) Докато самарянинът продължаваше да стои на колене в краката на Иисус, Учителят, хвърляйки поглед към апостолите и на първо място към Симон Зилот, каза: “Нима не се очистиха от язвите и десетимата? Къде са останалите — деветимата евреи? Само един чужденец се върна, за да въздаде хвала Богу.” И след това каза на самарянина: “Стани и си иди с мир; твоята вяра те изцели.”

166:2.6 (1828.2) Когато този самарянин си отиде, Иисус отново погледна своите апостоли. И всички апостоли погледнаха Иисус, освен Симон Зилот, който стоеше със сведени очи. Никой от дванадесетте не отрони нито дума. Мълчеше и Иисус; всичко беше ясно и без думи.

166:2.7 (1828.3) Макар че всеки от десетимата беше дълбоко убеден, че е болен от проказа, само четирима от тях страдаха от този недъг. Останалите шестима се изцелиха от кожно заболяване, което беше погрешно прието за проказа. Но самарянинът наистина беше болен от проказа.

166:2.8 (1828.4) Иисус нареди на дванадесетте да не казват нищо за очистването на прокажените и когато продължиха пътя си към Аматус, той забеляза: “Вие виждате как децата от семейството — даже ако не се подчиняват на волята на Отеца — приемат Неговото благоволение за дължимо. Когато Отецът им дари изцеление, те смятат това за дреболия и забравят да му благодарят; но ако главата на дома дари странични хора, те се изумяват и не могат да не благодарят, изпълнени с признателност за дарените им благодеяния.” И отново апостолите не отвърнаха нищо на думите на Учителя.

3. Проповедта в Гераса

166:3.1 (1828.5) Когато Иисус и дванадесетте навестяваха посланиците на Царството в Гераса, един от повярвалите в него фарисеи зададе следния въпрос: “Господи, малко или много ще бъдат тези, които действително ще се спасят?” В отговор Иисус каза:

166:3.2 (1828.6) “Вас са ви учили, че ще се спасят само децата на Авраам и че само приетите във вярата езичници могат да се надяват на спасение. Някои от вас предполагат, че доколкото в Писанията се говори за Халев и Иисус Навин като за единствените от цялото множество хора, излезли от Египет, които са доживели до влизането в Обетованата земя, то сравнително немного от тези, които търсят Царството небесно, ще попаднат в него.

166:3.3 (1828.7) Вие имате още едно учение, в което има много истина: за това, че пътят, който води към вечния живот, е прав и тесен и че вратата, водеща за там, също е тясна, а затова само малцина от тези, които търсят спасение, ще могат да влязат през тази врата. Вие също така учите, че пътят, водещ към гибел, е широк и че входът за там е широк, и че мнозина избират този път. И тази пословица не е лишена от смисъл. Но аз ви заявявам, че спасението е на първо място дело на ваш личен избор. Даже ако вратата, извеждаща на пътя на живота, е тясна, тя е достатъчно широка, за да пусне всички, които искрено желаят да влязат, и аз съм тази врата. Синът никога няма да откаже да пусне нито едно дете на вселената, което посредством вярата се стреми да намери Отеца чрез Сина.

166:3.4 (1829.1) Но ето в какво е опасността за всички, които биха искали да отложат своето влизане в Царството, продължавайки да получават удоволствията и наслажденията, присъщи на незрелите и егоистични хора: отказвайки се да влязат в Царството като духовен опит, те могат да се опитат да влязат в него по-късно, когато славата на най-добрия път бъде разкрита в бъдещата епоха. И когато тези, които са се отвърнали от Царството, докато аз пребивавах в образа на човек, търсят входа към Царството, разкрито в образа на божествеността, аз ще кажа на всички тези себелюбци: „Не зная откъде сте. Вие имахте възможността да се подготвите за това небесно гражданство, но се отказахте от всяка предложена милост; вие отхвърлихте всички призиви да влезете, докато вратата беше отворена. Сега за вас, отхвърлилите спасението, вратата е затворена.” Тази врата е затворена за тези, които биха искали да влязат в Царството за собствена слава. Спасението не е за тези, които не желаят да го заплатят с искрена преданост към волята на моя Отец. Ако в душата и в духа вие сте се отвърнали от Царството на Отеца, безполезно е в разума и плътта си да стоите пред тази врата, да чукате на нея и да повтаряте: “Господи, отвори ни; ние бихме станали велики и в Царството.” Тогава ще заявя, че вие не сте от моето паство. Аз няма да ви приема при тези, които честно се бореха във вярата и бяха удостоени с награда за безкористно служене в Царството на Земята. И когато вие кажете: “Нима ние не ядохме и не пихме с теб и нима не на нашите улици учеше ти?”, то аз отново ще ви заявя, че в духа вие сте чужди, че вие не бяхте наши ближни в служенето, разкриващо милосърдието на Отеца на Земята; че не ви познавам; и след това Съдията на цялата Земя ще ви каже: “Отдалечете се от нас, всички вие, наслаждаващи се на дела нечестиви.”

166:3.5 (1829.2) Но не се бойте: всеки, който искрено желае да намери вечен живот чрез влизане в Царството Божие, непременно ще намери такова непреходно спасение. Вие, отхвърлящите това спасение, някога ще видите как пророците от семето на Авраам, заедно с вярващите езически народи, ще седнат в това прославено Царство, вкусвайки хляба на живота и освежавайки себе си с неговата вода. И тези, които завладеят това Царство с помощта на духовното могъщество и непрестанните усилия на своята жива вяра, ще дойдат от север и юг, от изток и запад. И ще видите, че мнозина първи ще станат последни, а мнозина последни ще бъдат първи.”

166:3.6 (1829.3) Това беше наистина нова и необичайна трактовка на старата и позната пословица за прекия и тесен път.

166:3.7 (1829.4) Апостолите и много ученици с труд постигаха значението на отдавнашното изявление на Иисус: “Ако не се родите отново — ако не се родите в духа, няма да можете да влезете в Царството Божие.” И при все това за всички, които притежават чисто сърце и искрена вяра, извечна си остава истината: “Виж, аз стоя на вратата на човешките сърца и чукам и ако някой отвори вратата, аз ще вляза в неговия дом и ще седна заедно с него, и ще го нахраня с хляба на живота: ние ще бъдем единни в духа и целите и затова навеки ще станем братя в дългото и плодотворно служене в търсенето на Райския Баща.” А колкото до това, дали ще бъдат ли спасени немного или много, изцяло зависи от това, дали немного или много ще чуят тази покана: “Аз съм вратата, аз съм новият и жив път и всеки, който поиска, ще може да стъпи на този път на нескончаемо търсене на истината за вечен живот.”

166:3.8 (1829.5) Даже апостолите не можаха докрай да разберат неговото учение за необходимостта да използват духовна сила за съкрушаване на всяка материална съпротива и преодоляване на всяко земно препятствие, което може да се окаже на пътя за разбирането на най-важните духовни ценности на новия живот в духа — живота като освободени Божии синове.

4. Учението за нещастните случаи

166:4.1 (1830.1) Макар че мнозинството палестинци се хранеха само два пъти на ден, по време на пътешествия Иисус и апостолите обикновено спираха по обед за отдих и подкрепяне на силите. Именно по време на такова полудневно спиране по пътя към Филаделфия Тома попита Иисус: „Учителю, чувайки твоите забележки, направени по пътя днес сутринта, бих искал да узная имат ли духовните същества отношение към странните и необичайни събития, ставащи в материалния свят, както и да те попитам способни ли са ангелите и другите духове да предотвратяват нещастни случаи?”

166:4.2 (1830.2) В отговор на въпроса на Тома Иисус каза: “Колко години съм заедно с вас, а вие все още продължавате да ми задавате такива въпроси! Нима вие така и не забелязахте, че Синът Човешки живее така, както вие, неизменно отказвайки се да използва небесните сили за поддържане на самия себе си? Нима всички ние не живеем за сметка на същите тези средства, както и останалите хора? Нима не виждате, че могъществото на духовния свят се проявява в материалния живот на този свят само за разкриване на Отеца и понякога — за изцеление на неговите страдащи деца?

166:4.3 (1830.3) Твърде дълго вашите бащи вярваха, че процъфтяването е знак на божествено одобрение, а нещастието — доказателство за Божието недоволство. Аз заявявам, че такива убеждения са суеверие. Нима не виждате, че сред тези, които с радост приемат Евангелието и веднага влизат в Царството, огромно мнозинство съставляват бедняците? Ако богатството свидетелства за божествена милост, то защо богатите толкова често се отказват да повярват в тази блага вест от небесата?

166:4.4 (1830.4) Отецът пролива Своя дъжд над справедливите и несправедливите, слънцето също сияе над праведните и неправедните. Вие знаете за тези галилейци, чиято кръв Пилат смеси с жертвите, но аз ви казвам, че тези галилейци съвсем не бяха най-големите грешници сред своите събратя, само защото им се случи това. Вие също така знаете за онези осемнадесет, които бяха убити при падането на Силоамската кула. Не си мислете, че унищожените по този начин хора са били първите престъпници сред своите йерусалимски събратя. Те станаха само невинни жертви на един от ставащите във времето нещастни случаи.

166:4.5 (1830.5) Съществуват три типа събития, които могат да станат във вашия живот:

166:4.6 (1830.6) 1. Вие можете да станете участници в нормални събития, присъщи на този живот, който вие и вашите събратя преживявате на Земята.

166:4.7 (1830.7) 2. Вие можете да се окажете жертва на един от природните нещастни случаи, едно от човешките нещастия, прекрасно знаейки, че такива произшествия по никакъв начин не са предварително уредени или по някакъв начин предизвикани от духовните сили на този свят.

166:4.8 (1830.8) 3. Вие можете да пожънете последствията от своите собствени опити да се подчините на естествените закони, управляващи този свят.

166:4.9 (1830.9) Един човек посадил в своята градина голямо дърво и след като много пъти се опитвал да намери на него плодове и не ги намирал, повикал лозари и казал: “Вижте, вече трета година идвам да търся плодове на това безплодно дърво и не намирам. Отсечете това безполезно дърво; то само заема място.” Но старшият градинар отговорил на своя господар: “Остави го още една година. Аз ще го окопая и наторя, а ако на следващата година не донесе плодове, ще бъде отсечено.” И когато те се подчинили на законите на плодородието, дървото — живо и неувредено, ги възнаградило с обилна реколта.

166:4.10 (1831.1) Относно болестите и здравето трябва да знаете, че тези състояния на плътта са резултат от материални причини; здравето не е усмивка на небесата, както недъгът не е недоволството на Бога.

166:4.11 (1831.2) Човешките деца на Отеца притежават равна възможност за получаване на материални блага; затова Отецът не прави разлика, дарявайки децата човешки с неща от физическия свят. Що се отнася до посвещаването на духовни дарове, Отецът е ограничен от способността на човека да приема тези божествени дарове. Макар че Отецът не отдава значение на личности, в посвещаването на духовни дарове Той е ограничен от вярата на човека и неговата готовност винаги да се подчинява на волята на Отеца.”

166:4.12 (1831.3) По пътя за Филаделфия Иисус продължаваше да ги учи и да отговаря на техните въпроси за нещастните случаи, болестите и чудесата, но те не бяха способни докрай да разберат неговото учение. За един час проповед не е възможно от корен да се изменят представите, оформени в течение на целия живот, и затова Иисус смяташе за необходимо да се връща към казаното, отново и отново повтаряйки тези неща, които му се искаше да им разтълкува. Независимо от това те можаха да постигнат значението на мисията на Иисус на Земята едва след неговата смърт и възкресение.

5. Общината на Филаделфия

166:5.1 (1831.4) Иисус и дванадесетте отиваха във Филаделфия, за да се видят с Абнер и неговите съратници, които проповядваха и учеха тук. От всички градове на Перея във Филаделфия имаше повече от всичко евреи и друговерци — богати и бедни, учени и неучени, които приеха ученията на седемдесетте и с това влязоха в Царството небесно. Синагогата на Филаделфия никога не се подчиняваше на йерусалимския Синедрион и затова винаги оставаше отворена за ученията на Иисус и неговите последователи. Именно по това време Абнер три пъти на ден учеше в синагогата на Филаделфия.

166:5.2 (1831.5) Впоследствие същата тази синагога се превърна в християнска църква и стана мисионерски център за разпространяване на Евангелието на Изток. В течение на дълго време тя беше цитадела на ученията на Иисус и в продължение на много векове се отличаваше като център на християнството в този регион.

166:5.3 (1831.6) Евреите от Йерусалим винаги бяха имали неприятности с евреите от Филаделфия. И след смъртта и възкресението на Иисус йерусалимската църква, глава на която стана братът на Господа, Яков, започна да изпитва сериозни трудности в отношенията с религиозното братство на Филаделфия. Абнер стана главата на филаделфийската църква, оставайки на тази длъжност до смъртта си. Това охлаждане на отношенията с Йерусалим обяснява защо в Евангелията на Новия Завет не е казана нито дума за Абнер и неговия труд. Враждата между Йерусалим и Филаделфия съществуваше в течение на целия живот на Яков и Абнер и продължи известно време след разрушаването на Йерусалим. Филаделфия беше истинският център на раннохристиянската църква на юг и изток, подобно на това, както Антиохия беше център на севера и запада.

166:5.4 (1831.7) За нещастие Абнер се разминаваше във възгледите си с всички лидери на ранните християни. Той се скара с Петър и Яков (брата на Иисус) заради управлението и пълномощията на йерусалимската църква; той се раздели с Павел поради разминаване във възгледите за философията и теологията. В своята философия Абнер заимства повече от Вавилон, отколкото от Гърция, и упорито се съпротивляваше на опитите на Павел да измени ученията на Иисус с цел да остави в тях по-малко от това, което предизвикваше възражения — отначало сред евреите, а след това и сред гръко-римските поклонници на мистериите.

166:5.5 (1832.1) Така Абнер беше принуден да преживее своя живот в изолация. Той беше главата на църква, която не се признаваше в Йерусалим. Той се осмели да отправи предизвикателство към Яков, брата на Господа, който впоследствие беше поддържан от Петър. Такова поведение фактически го отделяше от всички бивши съратници. След това той не се побоя да даде отпор на Павел. Макар че напълно одобряваше мисията на Павел сред друговерците и го поддържаше в споровете с йерусалимската църква, той рязко отрицателно се отнасяше към трактовката на ученията на Иисус, която реши да проповядва Павел. В края на своя живот Абнер осъждаше Павел като “ловък фалшификатор на ученията на Иисус Назарянин, Сина на живия Бог”.

166:5.6 (1832.2) В последните години от живота на Абнер и в течение на известно време след неговата смърт вярващите във Филаделфия по-строго, отколкото която и да е друга община на Земята, се придържаха към религията на Иисус — към неговия живот и учения.

166:5.7 (1832.3) Абнер доживя 89 години и умря във Филаделфия на 21 ноември 74 година от н.е., до последния си ден оставайки предан вярващ и проповедник на Евангелието за Небесното царство.