Книгата Урантия

Документ 192

Явяванията в Галилея

192:0.1 (2045.1) Към времето, когато апостолите напуснаха Йерусалим и тръгнаха за Галилея, юдейските водачи в значителна степен се бяха успокоили. Доколкото явяванията на Иисус ставаха само в кръга на вярващите в Царството, а апостолите се криеха и не излизаха с публични проповеди, управниците на юдеите стигнаха до извода, че евангелското движение най-после е ефективно разгромено. Разбира се, тях ги безпокояха нарастващите слухове за възкръсването на Иисус, но те разчитаха на подкупените стражи, които трябваше да опровергаят тези съобщения, повтаряйки своя разказ за шайка последователи на Иисус, похитили неговото тяло.

192:0.2 (2045.2) От това време нататък, докато вълната гонения не разсея апостолите, Петър оставаше общопризнат глава на апостолския корпус. Иисус никога не го беше дарявал с подобна власт и неговите събратя-апостоли никога официално не го бяха избирали на тази отговорна длъжност. Той зае този пост по естествен начин, запазвайки го с общо съгласие, както и по силата на това, че беше техен главен проповедник. Занапред основно занятие на апостолите станаха публичните проповеди. След завръщането им от Галилея техен касиер стана Матия, избран вместо Юда.

192:0.3 (2045.3) В течение на седмицата, преживяна в Йерусалим, Мария — майката на Иисус, прекара много време в обществото на вярващите жени, които се установиха в дома на Йосиф Ариматейски.

192:0.4 (2045.4) Рано сутринта в понеделник, когато апостолите тръгнаха за Галилея, Йоан Марк тръгна след тях. Отначало той се държеше на разстояние, а когато Витания остана далеч назад, смело се присъедини към тях, уверен, че те няма да го изпратят обратно.

192:0.5 (2045.5) Неколкократно на път към Галилея апостолите се спираха, за да разкажат за възкресението на Учителя, поради което пристигнаха във Витсаида едва късно вечерта в сряда. Към обед в четвъртък всички апостоли бяха на крак и готови да закусят.

1. Явяване край езерото

192:1.1 (2045.6) В петък, 21 април, около шест часа сутринта, когато лодката с апостолите се приближи към пристана във Витсаида, се състоя тринадесетото явяване на моронтийния Учител на десетте апостоли — неговото първо явяване в Галилея.

192:1.2 (2045.7) В четвъртък, след като цялата втора половина от деня и началото на вечерта апостолите бяха прекарали в дома на Зеведей в очакване на Иисус, Симон Петър предложи да отидат на риболов и всички апостоли откликнаха на неговото предложение. Цялата нощ те хвърляха мрежите, но нищо не хванаха. Този неуспех не ги разстрои, защото те имаха много неща, за които да си говорят, спомняйки си много интересни събития, едва неотдавна преживени от тях в Йерусалим. Но на разсъмване те решиха да се върнат във Витсаида. Когато доплаваха до брега, видяха, че до пристана край огъня стои човек. Отначало помислиха, че това е Йоан Марк, спуснал се от езерото, за да ги срещне с улова, но когато доплаваха по-близо до брега, разбраха, че са сгрешили — мъжът беше твърде висок за Йоан. Нито един от тях не помисли, че стоящият на брега човек е Учителят. Те не разбираха напълно защо Иисус е поискал да се срещне с тях на местата на тяхното бивше общуване сред природата, далеч от гнетящата атмосфера на Йерусалим, с неговото трагично напомняне за страха, предателството и смъртта. Беше им казал, че ако отидат в Галилея, ще ги посрещне там, и той се канеше да изпълни своето обещание.

192:1.3 (2046.1) Когато хвърлиха котва и се канеха да се прехвърлят в малка лодка, за да слязат на брега, стоящият на брега човек ги извика: “Рибари, хванахте ли нещо?” И когато те отговориха “не”, той заговори отново: “Хвърлете мрежите от дясната страна на лодката и ще намерите риба.” Макар да не знаеха, че техният съветник е Иисус, те дружно хвърлиха мрежата, както им беше казано, и мрежата веднага се напълни с риба, и то така, че едва я извадиха. Виждайки препълнената мрежа, досетливият Йоан Зеведеев разбра, че с тях говори Учителят. Когато тази мисъл му дойде на ум, той се наклони към Петър и прошепна: “Това е Учителят.” Петър винаги се отличаваше с бързина и импулсивност; затова щом Йоан прошепна тези думи, той скочи и се хвърли във водата, за да се добере по-скоро до Учителя. Неговите братя го последваха и се добраха до брега в неголяма лодка, влачейки след себе си мрежа с риба.

192:1.4 (2046.2) Към това време Йоан Марк вече стана и виждайки как апостолите слизат от лодката с пълна мрежа, изтича на брега, за да ги срещне. Виждайки единадесет човека вместо десет, той стигна до извода, че непознатият е възкръсналият Иисус, и докато десетте изумени апостоли стояха в мълчание, юношата се хвърли към Учителя и, падайки на колене, каза: “Мой Господи и Учителю!” И след това, обръщайки се към Йоан Марк с обикновен глас, а не така, както в Йерусалим, когато той ги приветства с думите “мир вам”, Иисус каза: “Е, Йоан, радвам се отново да те видя в безметежната Галилея, където можем добре да побеседваме. Остани, Йоан, и закуси заедно с нас.”

192:1.5 (2046.3) Десетте апостоли бяха толкова поразени и изумени от вида на Иисус, разговарящ с юношата, че пропуснаха да извадят мрежата с риба на брега. Затова Иисус каза: “Донесете своя улов и пригответе няколко риби за закуска. Огънят ни вече е готов и има много хляб.”

192:1.6 (2046.4) Докато Йоан Марк отдаваше дължимото на Учителя, видът на тлеещите на брега въглени за миг порази Петър; пред неговия мислен взор възникна полунощният огън — въглените, горящи в двора на Анна, където той, Петър, се отрече от Учителя. Но той се отърси от това и, прекланяйки колене край нозете на Учителя, възкликна: “Господи мой и Учителю!”

192:1.7 (2046.5) След това Петър се присъедини към своите другари, които влачеха на брега мрежата. Изваждайки своя улов, апостолите преброиха 153 големи риби. Даденият случай беше погрешно наречен поредният чудодеен улов. В този епизод нямаше никакво вълшебство. Учителят само се възползва от своето априорно знание. Знаейки, че рибата се намира на това място, той каза на апостолите да хвърлят мрежата там.

192:1.8 (2047.1) Иисус се обърна към тях с думите: “А сега да седнем заедно и да закусим. Нека близнаците също седнат, докато аз побеседвам с вас, а Йоан Марк да приготви рибата.” Йоан Марк донесе седем големи риби, които Учителят положи на огъня, и когато те бяха готови, юношата ги подаде на десетте апостоли. След това Иисус разчупи хляба и го подаде на Йоан, който на свой ред го сервира на гладните апостоли. Когато всички получиха храна, Иисус помоли Йоан Марк да седне и сам подаде на юношата риба и хляб. Докато те ядяха, Иисус беседваше с тях, спомняйки си много от това, което им се наложи да преживеят в Галилея и край това езеро.

192:1.9 (2047.2) Това беше третото явяване на Иисус пред апостолите като група. Когато Иисус за пръв път се обърна към тях, питайки за улова, те не се досетиха, че това беше той, защото рибарите от Галилейското езеро са привикнали на брега да ги чакат търговци от Тарихея, желаещи да купят прясна риба за сушилните предприятия.

192:1.10 (2047.3) Повече от час Иисус беседва с десетте апостоли и Йоан Марк, след което започна да взема със себе си по двама апостоли и да се разхожда с тях покрай брега — но това вече не бяха тези двойки, които той някога изпращаше да проповядват Евангелието. Тринадесетте апостоли излязоха заедно от Йерусалим, но с приближаването към Галилея Симон Зилот ставаше все по-подтиснат и когато се приближиха до Витсаида, той напусна своите братя и се върна в къщи.

192:1.11 (2047.4) Преди да се раздели с тях тази сутрин, Иисус помоли двама от тях доброволно да отидат при Симон Зилот и същия ден да го доведат обратно. И това беше направено от Петър и Андрей.

2. Беседи с апостолите по двама

192:2.1 (2047.5) Когато всички свършиха да закусват и седяха край огъня, Иисус помоли Петър и Йоан да се разходят заедно с него покрай брега. По пътя той попита Йоан: “Йоане, ти обичаш ли ме?” И когато Йоан отговори: “Да, Учителю, с цялото си сърце”, Иисус каза: “Тогава, Йоане, остави своята нетърпимост и се научи да обичаш хората така, както аз ви обичах. Посвети своя живот на доказателството на това, че любовта е най-голямата ценност в света. Именно любовта на Бога подбужда хората да търсят спасение. Любовта предшества всякаква духовна добродетел; тя е основата на всичко, което е истинско и прекрасно.”

192:2.2 (2047.6) След това Иисус се обърна към Петър и каза: “Петре, ти обичаш ли ме?” Петър отговори: “Господи, ти знаеш, че те обичам с цялото си сърце.” Тогава Иисус каза: “Ако ме обичаш, Петре, паси моите овце. Не забравяй да пазиш тези, които са слаби, бедни и млади. Проповядвай Евангелието без страх и предпочитания; винаги помни, че Бог не отдава значение на личности. Служи на своите събратя така, както ви служих аз; прощавай на другите смъртни така, както аз ви прощавах. Нека опитът те научи на ценността на съзерцанието и силата на размишленията.”

192:2.3 (2047.7) След като повървяха още, Учителят се обърна към Петър и попита: “Петре, ти наистина ли ме обичаш?” Симон отговори: “Да, Господи, знаеш, че те обичам.” И отново Иисус каза: “Грижи се добре за моите овце. Бъди добър и истински пастир за своето паство. Не предавай тяхното доверие в теб. Нека врагът не те завари неподготвен. Бъди винаги нащрек — бди и се моли.”

192:2.4 (2047.8) Правейки още няколко крачки напред, Иисус се обърна към Петър и за трети път попита: “Петре, ти истински ли ме обичаш?” И Петър малко се натъжи, защото му се стори, че Учителят не му се доверява, и прочувствено каза: “Господи, ти всичко знаеш и затова знаеш, че действително и истински те обичам.” Тогава Иисус каза: “Паси моите овце. Не изоставяй паството. Давай пример и вдъхновявай всички останали пастири. Обичай паството, както ви обичах аз, и се посвети на благополучието му, както аз посветих своя живот на вашето благополучие. И ме следвай до самия край.”

192:2.5 (2048.1) Петър възприе тези думи буквално — в този смисъл, че той трябва да продължи да го следва, и обръщайки се към Иисус, той показа Йоан и попита: “Ако аз и по-нататък те следвам, то какво ще прави този човек?” Виждайки, че Петър го е разбрал неправилно, Иисус каза: “Петре, не се тревожи за това, какво ще правят твоите братя. Какво те интересува, ако аз пожелая Йоан да остане тук, след като вас няма да ви има — и даже докато се върна? Мисли само за това, самият ти да ме следваш.”

192:2.6 (2048.2) Тази забележка на Иисус се разпространи сред събратята и беше разбрана в смисъл, че Йоан няма да умре, докато Учителят не се върне, за което мнозина мислеха и на което се надяваха — за установяването на Царството в могъщество и слава. Именно това тълкуване на думите на Иисус изигра голяма роля в това, че Симон Зилот се завърна към служенето и остана един от апостолите.

192:2.7 (2048.3) Когато се върнаха при останалите апостоли, Иисус отиде на разходка с Андрей и Яков. Изминавайки немного, той попита Андрей: “Андрей, ти доверяваш ли ми се?” Чувайки такъв въпрос, бившият глава на апостолите спря и отговори: “Да, Учителю, разбира се, че ти се доверявам и ти знаеш това.” Тогава Иисус каза: “Андрей, ако ти ми се доверяваш, доверявай се повече на своите събратя — в това число и на Петър. Някога аз ти поверих ръководството на твоите братя. Сега, когато ви напусна, за да се върна при своя Отец, ти трябва да се доверяваш на другите. Когато жестоките преследвания започнат да разпръсват твоите събратя по целия свят, бъди внимателен и мъдър съветник на моя брат в плът Яков; на него лежи тежко бреме, с което той няма да може да се справи поради недостиг на опит. И след това продължавай да се доверяваш на хората, защото аз няма да те подведа. Когато завършиш своя път на Земята, ти ще дойдеш при мен.”

192:2.8 (2048.4) След това Иисус се обърна към Яков и го попита: “Яков, ти доверяваш ли ми се?” Яков, разбира се, отговори: “Да, Учителю, доверявам ти се от цялото си сърце.” Тогава Иисус каза: „Яков, ако ми се доверяваш повече, ти ще станеш по-търпим към своите братя. Ако ми се доверяваш, това ще помогне да бъдеш добър към братството на вярващите. Научи се да оценяваш последствията от своите думи и постъпки. Помни: каквото посееш, това ще пожънеш. Моли се за духовен покой и възпитавай търпение. Тази благодат, заедно с живата вяра, ще те поддържа, когато настане часът да изпиеш жертвената чаша. Но никога не се обезсърчавай: когато завършиш своя път на Земята, ти също ще дойдеш при мен.”

192:2.9 (2048.5) След това Иисус беседва с Тома и Натанаил: Той каза на Тома: “Тома, ти служиш ли ми?” Тома отговори: “Да, Господи, служа ти днес и ще ти служа винаги.” Тогава Иисус каза: “Ако искаш да ми служиш, служи на моите братя в плът така, както аз служих на теб. Неуморно прави добро, оставайки един от тези, на които е било предназначено от Бога да носят това служене на любовта. Когато завършиш своето служене с мен на Земята, ти ще служиш с мен в слава. Тома, ти трябва да спреш да се съмняваш; трябва да растеш във вярата и знаенето на истината. Вярвай в Бога като дете, но престани да се държиш по детски. Бъди мъжествен; бъди силен във вярата и могъщ в Царството Божие.”

192:2.10 (2049.1) След това Учителят попита Натанаил: “Натанаил, ти служиш ли ми?” И апостолът отговори: “Да, Учителю, от цялото си сърце.” Тогава Иисус каза: “Ако ми служиш от цялото си сърце, бъди неуморим в своето служене за благото на моите земни братя. Нека твоите съвети бъдат изпълнени с дружелюбие, а твоята философия — с любов. Служи на своите събратя така, както аз служих на теб. Бъди предан на хората и ги пази така, както аз пазех вас. Бъди по-малко критичен; не очаквай много от някои хора и твоето разочарование няма да бъде така силно. И когато земният труд бъде завършен, ти ще служиш заедно с мен на небето.”

192:2.11 (2049.2) След това Учителят беседва с Матей и Филип. На Филип той каза: “Филипе, ще ми се подчиниш ли?” Филип отвърна: „Да, Господи, ще ти се подчинявам, даже ако това ми струва живота.” Тогава Иисус каза: “Ако си готов да ми се подчиняваш, отиди в земите на езичниците и възвестявай Евангелието. Пророците ни казваха, че да се подчиняваш е по-добре, отколкото да принасяш жертва. Чрез своята вяра ти стана познал Бога син на Царството. Следва да се подчиняваш само на един закон — на повелята да вървиш в мир с проповедта на Евангелието на Царството. Престани да се боиш от хората; не се страхувай да проповядваш вечен живот пред своите събратя, които водят безцелен живот в тъмнина и копнеят за светлината на истината. Ти, Филипе, повече няма да се занимаваш с пари и стоки. Сега си свободен да възвестяваш благата вест, както и твоите братя. И аз ще вървя пред теб и ще остана с теб до самия край.”

192:2.12 (2049.3) А след това, обръщайки се към Матей, Учителят попита: “Матей, готов ли си с цялото си сърце да ми се подчиняваш?” Матей отвърна: “Да, Господи, аз съм изцяло предан на изпълнението на твоята воля.” Тогава Учителят каза: “Матей, ако си готов да ми се подчиняваш, върви при всички народи с проповедта на Евангелието на Царството. Ти повече няма да снабдяваш своите братя с материални неща; занапред също ще възвестяваш Евангелието на духовното спасение. От днес посвети себе си на изпълнението на едно поръчение — проповедта на Евангелието на Царството на Отеца. Така, както аз изпълнявах волята на Отеца на Земята, така и ти ще изпълниш божественото поръчение. Помни: както юдеите, така и езичниците са твои братя. От никого не се бой, възвестявайки спасителната истина за Евангелието на Царството небесно. И където отида аз, там скоро ще попаднеш и ти.”

192:2.13 (2049.4) След това Иисус отиде на разходка с близнаците Алфееви, Яков и Юда, и обръщайки се към двама им, попита: “Яков и Юда, вярвате ли ми?” И когато и двамата отвърнаха: “Да, Учителю, вярваме”, той каза: “Скоро аз ще ви напусна. Вие виждате, че вече ви напуснах в плът. Само за кратко време ще се задържа тук в този облик, преди да отида при Отеца. Вие вярвате в мен — вие сте и винаги ще си останете моите апостоли. Продължавайте да вярвате и да помните вашата връзка с мен, когато мен няма да ме има, след като вие може би ще се върнете към този труд, с който се занимавахте преди да започнете да живеете с мен. Не позволявайте на някаква външна промяна в труда ви да повлияе на вашата преданост. До края на своите земни деца вярвайте в Бога. Никога не забравяйте, че когато човек е син Божий във вярата, всеки честен труд в този свят е свещен, с каквото и да се занимава синът Божий. Затова отсега нататък изпълнявайте своя труд така, както ако го изпълнявахте за Бога. И когато изминете своя земен път, аз ще ви покажа други, още по-прекрасни светове, където също ще се трудите за мен. И във всеки труд — в този свят и в другите, аз ще се трудя с вас и моят дух ще пребивава във вас.”

192:2.14 (2049.5) Беше около десет часът, когато Иисус се върна след разходката с близнаците Алфееви, и, напускайки апостолите, той каза: “Сбогом; утре по обед ще се срещнем с вас в планината, където бяхте посветени за апостоли.” Като каза това, той изчезна от погледа им.

3. На планината на посвещението

192:3.1 (2050.1) Както и беше уговорено, в събота на обед, 22 април, когато единадесетте апостоли се събраха на планината близо до Капернаум, Иисус се появи сред тях. Тази среща стана на същата тази планина, където Учителят ги отдели като свои апостоли и посланици на Царството на Отеца на Земята. И това стана четиринадесетата моронтийна поява на Учителя.

192:3.2 (2050.2) Като коленичиха в кръг около Учителя, единадесетте апостоли отново изслушаха неговите указания и видяха как той повтори процедурата на посвещаването в сан — такава, както в онзи ден, когато той за пръв път ги отдели за изпълнението на особения труд за благото на Царството. И всичко това напомняше на апостолите за тяхното първо посвещаване за служене на Отеца, с изключение на молитвите на Учителя — моронтийния Иисус; никога по-рано те не бяха слушали молитви, изпълнени с такова величие и сила. Техният Учител говореше с управителите на вселените като Властелин, на когото беше предадено цялото могъщество и цялата власт над неговата собствена вселена. И тези единадесет човека никога не забравиха този опит — потвърждението на своята апостолска преданост на моронтийния Иисус. Учителят прекара на планината точно един час заедно със своите апостоли и, топло прощавайки се с тях, изчезна.

192:3.3 (2050.3) След това никой не видя Иисус цяла седмица. Апостолите не знаеха какво да правят, доколкото не знаеха дали Учителят ще отиде при Отеца. В това състояние на неувереност те останаха във Витсаида. Не отидоха на риболов, боейки се, че той може да ги посети и те няма да го видят. Цялата тази седмица Иисус се посвети на моронтийните създания на Земята, а също така и на моронтийния преход, ставащ в този свят.

4. Събранието край езерото

192:4.1 (2050.4) Мълвата за появата на Иисус се разпространи по цяла Галилея и всеки ден в дома на Зеведей идваха все повече вярващи, за да разпитат за възкресението на Учителя и да узнаят какво стои зад слуховете за неговите явявания. В началото на седмицата Петър оповести на вярващите, че следващата събота около три часа следобед на брега ще се състои общо събрание.

192:4.2 (2050.5) Съответно на това в събота, 29 април, в три часа през деня повече от петстотин вярващи от околностите на Капернаум се събраха във Витсаида, за да чуят първата публична проповед на Петър след възкресяването на Иисус. Апостолът беше в най-добрата си форма и след като завърши своето проникновено обръщение, малцина от присъстващите се съмняваха в това, че Учителят е възкръснал от мъртвите.

192:4.3 (2050.6) Петър завърши своята проповед с думите: “Ние твърдим, че Иисус Назарянин не е умрял; ние заявяваме, че той е възкръснал от гробницата; ние възвестяваме, че сме го видели и сме говорили с него.” Още щом той завърши своето утвърждаване на вярата, редом с него, пред очите на всички тези хора, се появи Учителят в моронтийна форма, като се обърна към тях с познатите думи: “Мир вам; моя свят оставям на вас.” Явявайки се пред тях и произнасяйки тези думи, той изчезна. Това стана петнадесетото моронтийно явяване на възкръсналия Иисус.

192:4.4 (2051.1) Предвид някои неща, казани от Учителя по време на срещата с единадесетте апостоли на планината на ръкополагането, у тях се създаде впечатлението, че Учителят скоро ще застане пред групата галилейски вярващи и че след това те следва да се върнат в Йерусалим. Съответно на това рано сутринта на следващия ден, 30 април, единадесетте апостоли тръгнаха от Витсаида за Йерусалим. Вървейки по долината на Йордан, те много учеха и проповядваха и затова пристигнаха в дома на Марк в Йерусалим едва късно вечерта в сряда, 3 май.

192:4.5 (2051.2) За Йоан Марк връщането в дома беше свързано с прискърбно събитие — няколко часа по-рано неговият баща, Илия Марк, скоропостижно умря от кръвоизлив в мозъка. Макар че мисълта за несъмнеността на възкресението от мъртвите в голяма степен утеши апостолите в тяхната мъка, те истински скърбяха заради загубата на своя добър другар, който оставаше техен верен последовател даже във времената на велики беди и разочарования. Йоан Марк с всички сили си опитваше да утеши майка си и от нейно име предложи на апостолите и по-нататък да се разполагат в техния дом. И чак до деня Петдесетница горната стая остана пристанище за единадесетте апостоли.

192:4.6 (2051.3) Апостолите преднамерено влязоха в Йерусалим едва с настъпването на тъмнината, за да не ги забележат юдейските власти. Не се появиха те и на погребението на Йоан Марк. Целия следващ ден те прекараха в тишина и покой в горната стая, където станаха толкова много събития.

192:4.7 (2051.4) В четвъртък вечерта апостолите се събраха в същата горна стая и всеки от тях — с изключение на Тома, Симон Зилот и близнаците Алфееви, тържествено се закле да тръгне на път с публични проповеди на новото Евангелие на възкръсналия Господ. Вече бяха направени първите крачки към превръщането на Евангелието на Царството — богосиновството и човешкото братство, във възвестяване на възкресението на Иисус. Натанаил възразяваше против такова смесване на акцентите в техните публични проповеди, но той не можеше да устои пред красноречието на Петър, както не можеше и да преодолее ентусиазма на учениците, особено на вярващите жени.

192:4.8 (2051.5) Така, под енергичното ръководство на Петър — още преди Учителят да се възнесе при Отеца, — тези благонамерени ученици започнаха едва уловимия процес на постепенно и неотклонно превръщане на религията на Иисус в нова и видоизменена форма на религия за Иисус.