Книгата Урантия

Документ 54

Проблеми вследствие бунта на луцифер

54:0.1 (613.1) НА ЕВОЛЮЦИОННИЯ човек му е трудно да проумее напълно значението и да схване смисъла на злото, заблуждението, греха и порока. Човекът не веднага разбира, че противопоставянето на съвършенството и несъвършенството създават потенциално зло; че сблъсъкът на истината с лъжата води към заблуждение; че божественият дар на свободата на избора води към пряко противоположните сфери на греха и праведността; че настойчивият стремеж към божественост води към царството Божие, а неговото постоянно отхвърляне води към владенията на порока.

54:0.2 (613.2) Боговете нито създават зло, нито допускат греха и бунта. Потенциалното зло съществува във времето във вселената, обхващайки различни нива на значение и ценности на съвършенството. Грехът съществува в потенциален вид във всички сфери, където несъвършените същества са надарени със способността за избор между доброто и злото. В най-противоречивото присъствие на истинското и неистинското, на правдата и лъжата, е заложена възможността за заблуждение. Преднамереният избор на злото е грях; съзнателното отхвърляне на истината е заблуждение; упоритият стремеж към греха и заблуждението е порок.

1. Истинската и лъжливата свобода

54:1.1 (613.3) От всички объркани проблеми, произтичащи от бунта на Луцифер, нито един не е бил причина за по-големи трудности от неспособността на еволюционните смъртни да направят разлика между истинската и лъжливата свобода.

54:1.2 (613.4) Истинската свобода е вековната цел и награда на еволюционния прогрес. Лъжливата свобода е коварна измама, присъща на заблуждението на времето и злото на пространството. Неподправената свобода е основана на реалността на правопорядъка — разума, зрелостта, братството и справедливостта.

54:1.3 (613.5) Свободата се превръща в средство за самоунищожение на космическото съществуване, когато основаните на свободата подбуди са безумни, безусловни и безконтролни. Истинската свобода все повече се съотнася с реалността и винаги взема под внимание социалната справедливост, космическата безпристрастност, вселенското братство и божествените задължения.

54:1.4 (613.6) Свободата става самоубийствена, когато е лишена от материална законност, интелектуална справедливост, социална сдържаност, нравствен дълг и духовни ценности. Свободата не съществува отделно от космическите реалности и съществуването на която и да е личностна реалност е правопропорционално на нейните връзки с божествеността.

54:1.5 (613.7) Необузданото своеволие и безконтролно самоизразяване съответстват на отявленото себелюбие, предела на безбожието. Свободата без съпътстваща и все по-нарастваща победа над егоизма е плод на егоистичното смъртно въображение. Свободата, мотивирана от собствените интереси, е концептуална илюзия, жестока измама. Всезадоволеността под маската на свободата е предшественица на презряното робство.

54:1.6 (614.1) Истинската свобода е съюзница на истинското самоуважение; лъжливата свобода е спътница на самолюбуването. Истинската свобода е плод на самообладание; лъжливата свобода е основана на самоутвърждение. Самообладанието води към алтруистично служене; самолюбуването се стреми към експлоатация на другите за егоистично възвеличаване на такъв заблуждаващ се индивид, който е готов да пожертва праведността в името на придобиване на несправедлива власт над своите другари.

54:1.7 (614.2) Даже мъдростта е божествена и безопасна само тогава, когато е космическа по своя мащаб и духовна по своята мотивация.

54:1.8 (614.3) Не съществува по-голямо заблуждение от тази самоизмама, която кара разумните същества да се стремят към власт над други същества с цел лишаването на тези същества от техните естествени свободи. Златното правило на човешката справедливост протестира против всяка подобна измама, несправедливост, егоизъм и нечестивост. Само истинната и истинска свобода е съвместима с господството на любовта и служенето на милосърдието.

54:1.9 (614.4) Как смее своеволното създание да посяга на правата на своите другари в името на личната свобода, когато Върховните Управители на вселената отстъпват в благосклонно уважение към тези прерогативи на волята и потенциали на личността! Използвайки така наречената лична свобода, нито едно същество не е в правото си да лишава другите същества от които и да било от техните привилегии на съществуване, дарени от Създателите и по подобаващ начин уважавани от всичките им предани съюзници, подчинени и поданици.

54:1.10 (614.5) На еволюционния човек може да се налага да се бори за своите материални свободи с тирани и подтисници в света на греха и порока или в течение на ранните периоди на развитие в примитивните сфери, но не и в моронтийните светове или духовните сфери. Войната е наследство на ранния еволюционен човек; в тези светове, където съществува нормална прогресираща цивилизация, физическата борба като средство за разрешаване на расовите недоразумения вече отдавна се ползва с лоша репутация.

2. Похищаването на свободата

54:2.1 (614.6) Бог е въплътил вечната Хавона заедно със Сина и в Духа и оттогава съществува вечен образец за съучастие — равноправно участие в творението. Този модел на съучастие е образец за всеки от Божиите Синове и Дъщери, отправящи се в пространството, за да предприемат опит за възпроизвеждане във времето на централната вселена на вечното съвършенство.

54:2.2 (614.7) На всяко създание от всяка формираща се вселена, стремящо се да изпълни волята на Отеца, е съдено да стане партньор на пространствено-времевите Създатели в този величествен подвиг на придобиване на емпирично съвършенство. Ако това не беше така, Отецът едва ли щеше да дарява такива създания със свободна творческа воля, както и не би се вселявал в тях, фактически ставайки техен партньор посредством своя собствен Дух.

54:2.3 (614.8) Безумието на Луцифер е било в опита да изпълни неизпълнимото — да пренебрегне времето в емпиричната вселена. Престъплението на Луцифер се е състояло в опита да лиши всяка личност на Сатания от нейните права за съзидание, в непризнавано ограничаване на личното и доброволно участие на създанията в продължителната еволюционна борба за достигане на статута на светлината и живота както индивидуално, така и колективно. Със своята постъпка този бивш Властелин на вашата система е противопоставил временната цел на собствената си воля на вечната цел на Божията воля, разкриваема в даряването със свободна воля на всички личностни създания. По такъв начин бунтът на Луцифер заплашваше да стане най-висшето посегателство спрямо свободата на избора на възходящите създания и същества, намиращи се на служба в системата Сатания, заплашваше завинаги да лиши всяко от тези същества от вълнуващия опит на привнасяне на нещо лично и неповторимо в бавно издигания монумент на емпирична мъдрост, който някога ще стане усъвършенстваната система Сатания. Така манифестът на Луцифер, нагизден в одеждите на свободата, в ясната светлина на разума се оказва колосално посегателство над личната свобода, при това в такива мащаби, в които това е ставало два пъти за цялата история на Небадон.

54:2.4 (615.1) Накратко казано: това, което Бог е дал на хората и ангелите, Луцифер е смятал да им го отнеме, а именно — божествената привилегия за участие в създаването на своите собствени съдби и в съдбите на тази локална система на обитаеми светове.

54:2.5 (615.2) Нито едно същество в цялата вселена няма правото да лишава което и да е друго същество от истинската свобода — правото да обича и да бъде любимо, привилегията за поклонение на Бога и служенето на своите събратя.

3. Отсрочване на правосъдието

54:3.1 (615.3) Нравствените волеви създания на еволюционните светове винаги ги вълнува неразумният въпрос: защо премъдрите Създатели допускат съществуването на злото и греха. Те не разбират, че както едното, така и другото са неизбежни в условията на истинската свобода на създанията. Свободната воля на еволюционния човек или възвишения ангел не е само философско понятие, символичен идеал. Способността на човека да избира добро или зло е вселенска реалност. Свободата на самостоятелния избор е дар на Върховните Управители и те няма да позволят на никое същество или група същества да лишат макар и само една единствена личност в цялата обширна вселена от тази божествено дарена свобода — даже ако с това се удовлетворява желанието на такива измамени и невежи същества да се възползват от тази невярно назована лична свобода.

54:3.2 (615.4) Макар съзнателното и откровено отъждествяване със злото (греха) да е еквивалентно на прекратяването на съществуването (анихилиране), между такова лично отъждествяване със злото и привеждането на заповедта в изпълнение — автоматическото следствие от умишлено избраното зло, винаги трябва да съществува достатъчно продължителен период от време, необходим с оглед на това, съдебното разглеждане на вселенския статут на индивида да бъде напълно удовлетворително по отношение на всички заинтересувани вселенски личности и дотолкова справедливо и законно, че да спечели одобрението на самия грешник.

54:3.3 (615.5) Но ако този вселенски метежник, въстанал против реалността на истината и добродетелта, отказва да се съгласи с присъдата и ако в дълбините на своето сърце виновният осъзнава справедливостта на осъждането, но отказва да направи съответното признание, то в такъв случай, съгласно благоразумното решение на Извечно Древните, изпълнението на присъдата се отлага. И Извечно Древните отказват да ликвидират което и да е същество преди изчерпването на нравствените ценности и духовните реалности — както в злоумишленика, така и в свързаните с него последователи и евентуално съчувстващи му същества.

4. Милосърдната отсрочка

54:4.1 (615.6) Още един проблем, обяснението на който в съзвездието Норлатиадек е съпроводено с определени трудности, е свързан с причините, поради които Луцифер, Сатана и падналите Принцове, преди да бъдат задържани, взети под стража и осъдени, са могли в течение на толкова дълъг период от време да причиняват вреди.

54:4.2 (616.1) Родителите, родили и отглеждащи деца, са способни по-добре да разберат защо Михаил, бащата-Създател, е могъл да се забави с осъждането и унищожаването на своите собствени Синове. Притчата на Иисус за блудния син е добра илюстрация на това, че любящият баща е способен дълго да чака покаянието на грешния син.

54:4.3 (616.2) Самият факт за това, че престъпникът действително може да избере злото — да извърши грях, потвърждава факта на свободната воля и напълно оправдава всяка продължителност на отсрочката на правосъдието, ако истинското милосърдие е способно да доведе до покаяние и реабилитация.

54:4.4 (616.3) Повечето свободи, до които се домогвал Луцифер, той вече ги е имал; останалите е трябвало да получи в бъдеще. Всички тези скъпоценни дарове са били изгубени поради това, че той се е поддал на нетърпението и стремежа към незабавното изпълнение на желанията, и то в нарушение на всички задължения да уважава правата и свободите на всички останали същества във вселената на вселените. Нравствените задължения са вродени, божествени и всеобщи.

54:4.5 (616.4) Известни са ни много причини, по силата на които Върховните Управители не са прибегнали към незабавно унищожаване или задържане на главатарите на бунта на Луцифер. Несъмнено има и други, и то вероятно убедителни, причини, които не са ни известни. Милосърдните свойства на тази отсрочка на правосъдието са били удължени лично от Михаил Небадонски. Ако не беше любовта на този баща-Създател към своите грешни Синове, би възтържествувало висшето правосъдие на свръхвселената. Подстрекателите към подобно злодеяние биха били подложени на мигновено и пълно унищожение, ако събитие, подобно на бунта на Луцифер, беше станало в Небадон по време на инкарнацията на Михаил на Урантия.

54:4.6 (616.5) Върховното правосъдие може да се извърши незабавно, когато не е сдържано от божественото милосърдие. Но милосърдната опека на децата на времето и пространството винаги осигурява тази отсрочка, този спасителен промеждутък между сеитбата и жътвата. Ако е посято добро, този промеждутък предоставя възможност за изпитване и установяване на характера; ако е посято зло, тази милосърдна отсрочка дава време за разкаяние и очистване. Отсрочката на осъждането и наказването на злодеите е заключена в самата природа на милосърдната опека в седемте свръхвселени. Сдържането на правосъдието от милосърдие доказва, че Бог е любов и че такъв Бог на любовта господства във вселените, милосърдно управлявайки свободата и осъждането на всички Свои деца.

54:4.7 (616.6) Милосърдните отсрочки възникват в изпълнение на свободната воля на Създателите. Във вселената този метод, основан на търпеливото отношение към грешните метежници, позволява да се извлече добро. Макар че е безусловно вярно твърдението, че доброто не може да бъде породено от зло за този, който замисля и твори зло, то също така е вярно и това, че всички неща (включително злото, потенциално и явно), се превръщат в добро за всички същества, които познават Бога, обичат да изпълняват неговата воля и възхождат към Рая съгласно Неговия вечен план и божествено предназначение.

54:4.8 (616.7) Но тези милосърдни отсрочки не са безкрайни. Независимо от продължителното (по урантийските мерки) задържане на съда над участниците във бунта на Луцифер ние можем да отбележим, че едновременно с излагането на настоящото откровение на Уверса са се състоели първите слушания по иска на Гавраил против Луцифер, скоро след което е било обнародвано разпореждане на Извечно Древните за затварянето на Сатана в затворническия свят заедно с Луцифер. Това слага край на възможностите на Сатана да посещава които и да са от падналите светове на Сатания. Правосъдието във вселената, където господства милосърдието, може да е бавно, но то е сигурно.

5. Мъдростта на отсрочката

54:5.1 (617.1) От многото известни ми причини, по силата на които Луцифер и неговите съобщници не са били арестувани или осъдени по-рано, на мен ми е позволено да изложа следните:

54:5.2 (617.2) 1. Милосърдието изисква всеки престъпник да разполага с достатъчно време за формирането на съзнателно и всестранно обмислено отношение към своя зъл умисъл и грешни постъпки.

54:5.3 (617.3) 2. Бащината любов преобладава над висшето правосъдие; затова правосъдието никога не унищожава онова, които може да бъде спасено от милосърдието. Време за придобиване на спасение се дарява на всеки грешник.

54:5.4 (617.4) 3. Нито един любящ баща не се опитва да ускори наказанието на заблудения член на своето семейство. Търпението се проявява само във времето.

54:5.5 (617.5) 4. Макар че прегрешенията винаги са пагубни за семейството, мъдростта и любовта помагат на добродетелните деца да търпят своя заблудил се брат в течение на времето, предоставено от любящия баща с цел грешникът да може да види погрешността на своя път и да приеме спасението.

54:5.6 (617.6) 5. Каквото и да е отношението на Михаил към Луцифер — и независимо от това, че той е баща-Създател на Луцифер, неотлаганото раздаване на правосъдие над предателския Властелин на Системата не е било във властта на Сина-Създател, защото към това време той още не бил завършил своя посвещенчески път, позволяващ му да постигне безусловно владичество в Небадон.

54:5.7 (617.7) 6. Извечно Древните са могли незабавно да ликвидират тези метежници, но те рядко наказват грешниците, без да разгледат делото от всички страни. В този случай те са се отказали да анулират решенията на Михаил.

54:5.8 (617.8) 7. Очевидно е, че Емануил е посъветвал Михаил да стои настрана от метежниците и да позволи на бунта да върви по своя естествен път на самоунищожение, а мъдростта на Извечно Единния е временно отражение на обединената мъдрост на Райската Троица.

54:5.9 (617.9) 8. Извечно Верният на Едемия е посъветвал Бащите на Съзвездията да позволят на метежниците до самия край безпрепятствено да вървят по своя път, за да може всеки настоящ и бъдещ обитател на Норлатиадек — всеки смъртен, моронтийно същество или духовно създание да може по-скоро да изкорени в себе си всяко съчувствие към тези престъпници.

54:5.10 (617.10) 9. В Йерусем личният представител на Върховния Управляващ на Орвонтон е препоръчал на Гавраил да създаде всички условия за това, всяко живо създание да може да стигне до осъзнат избор по отношение на въпросите, засегнати в Декларацията на Независимостта на Луцифер. След като са били повдигнати проблемите на бунта, извънредният Райски съветник на Гавраил му е предал, че ако всички създания на Норлатиадек не получат възможност за всестранен и свободен избор, то наложената от Рая карантина против всички такива — възможно нерешителни или съмняващи се създания — с цел самозащита ще бъде разпространена над цялото съзвездие. За да могат Райските врати на възхода да остават отворени за съществата от Норлатиадек, е необходимо да се създадат условия за пълното разгръщане на бунта и окончателното определяне на позицията на всички така или иначе въвлечени в него същества.

54:5.11 (617.11) 10. В своето трето независимо възвание Божествената Попечителка на Салвингтон е обнародвала разпореждане, повеляващо да не се прави нищо, което би могло да доведе до половинчато изцеление, страхливо подтискане или друго скри ване на отвратителното зрелище на метежниците и метежа. Ангелското войнство е получило указание да се стреми към пълно разобличаване на метежниците; на тях също така им е била предоставена неограничена възможност за изобразяване на греха като метод за най-бързия начин за постигане на съвършено и окончателно излекуване от бедствията на злото и греховността.

54:5.12 (618.1) 11. В Йерусем е създаден извънреден съвет от бивши смъртни, състоящ се от Могъщи Посланици — прославени смъртни, които имат личен опит от подобни ситуации, а също и техните колеги. Те са предупредили Гавраил, че при използване на произволни или необмислени методи за подтискане количеството на отклонените встрани създания ще бъде минимум три пъти по-голямо. Целият уверски корпус съветници са се събрали, за да убедят Гавраил да позволи на бунта да продължава своя пълен и естествен ход, даже ако за ликвидацията на неговите последствия бъдат нужни един милион години.

54:5.13 (618.2) 12. Времето — даже във вселена на времето, е относително: ако смъртен на Урантия със средна продължителност на живота беше извършил престъпление, довело до всемирен смут, и ако той беше арестуван, осъден и екзекутиран в срок от два-три дни от момента на извършването на престъплението му, това време щеше ли да ви се стори дълго? А това би било по-точно сравнение с живота на Луцифер, даже ако съденето му, започнало в настоящето, свърши едва след сто хиляди години урантийско време. От гледна точка на Уверса, където понастоящем се провежда съдебният процес, относителният промеждутък от време може да се изрази по следния начин: престъплението на Луцифер е започнало да се разглежда от съда в пределите на две и половина секунди от момента на неговото извършване. От гледна точка на Рая произнасянето на присъдата става едновременно с извършването на престъплението.

54:5.14 (618.3) Съществуват още толкова частично достъпни за вашето разбиране доводи против произволното прекратяване на бунта на Луцифер, които, обаче, аз нямам право да изложа. Аз мога да ви съобщя, че на Уверса ние вече учим четиридесет и осем довода в полза на разрешаването на злото безпрепятствено да следва своя път на нравствен банкрут и духовно изтощение. Аз не се съмнявам в това, че съществуват и още толкова допълнителни причини, които са ми неизвестни.

6. Триумфът на любовта

54:6.1 (618.4) С каквито и сложности да се сблъскват еволюционните смъртни, опитващи се да разберат бунта на Луцифер, на всички мислещи същества трябва да бъде ясно, че методът за справяне с метежниците е потвърждение на божествената любов. Очевидно любвеобилното милосърдие, предложено на метежниците, действително е донесло на много невинни същества мъки и страдания, но всички тези объркани личности могат да разчитат на това, че при решаването на техните съдби премъдрите съдии ще бъдат също толкова милосърдни, колкото и безпристрастни.

54:6.2 (618.5) Както за Сина-Създател, така и за неговия Райски Баща любовта определя всички взаимоотношения с разумните същества. Невъзможно е да се разберат много аспекти на отношенията на вселенските управители към метежниците и метежа — към греха и грешниците, — ако не се помни това, че Богът-Баща предшества всички останали аспекти на проявление на Божествата във всички отношения на божественост към човечеството. Следва също така да се има предвид, че всички Райски Синове-Създатели са мотивирани от милосърдие.

54:6.3 (618.6) Ако любящият баща на едно голямо семейство реши да прояви милосърдие по отношение към едно от своите деца, провинило се в тежки грехове, може спокойно да се случи така, че милосърдното отношение към извършилото простъпка дете да донесе временни трудности на всички останали добродетелни деца. Такива случайности са неизбежни; подобен риск е неотделим от реалната ситуация — принадлежност към семейна група и наличие на любящ родител. Всеки член на семейството получава полза от праведното поведение на друг член; подобно на това, всеки член на семейството не може да не изпитва незабавните във времето трудности от лошото поведение на всеки друг член. Семействата, групите, нациите, расите, световете, системите, съзвездията и вселените са асоциативни отношения, притежаващи индивидуалност; и затова всеки член на всяка подобна група — голяма или малка, се ползва от достойнствата и изпитва върху себе си последствията от добрите и лошите постъпки на всички останали членове на съответната група.

54:6.4 (619.1) Но необходимо е да изясним и следното: ако сте принудени да страдате поради пагубните последствия от греха на някого от членовете на вашето семейство, на един от съгражданите си или на такъв като вас смъртен и даже на бунтовник в системата или другаде, независимо от това, което ви се налага да преживеете поради прегрешенията на вашите партньори, другари или висшестоящи личности — можете да бъдете абсолютно уверени в преходния характер на подобни злополучия. Нито едно от последствията от лошото поведение на останалите членове на групата не е способно някога да застраши вашите вечни перспективи или даже в най-малка степен да ви лиши от вашето божествено право на възход към Рая и придобиване на Бога.

54:6.5 (619.2) Освен това съществува възнаграждение за всички изпитания, отсрочки и разочарования, които неизменно съпровождат греха на бунта. Измежду многото ценни последствия от бунта на Луцифер, които могат да бъдат споменати, ще спомена само повишаването на статута на възходящите смъртни от числото на жителите на Йерусем, устоели против софистиката на греха и станали кандидати за Могъщи Посланици — членове на моята собствена категория. Всяко същество, което е издържало на изпитанието на това пагубно произшествие, незабавно е подобрило своя административен статут и е повишило своя духовен потенциал.

54:6.6 (619.3) Отначало бунтът на Луцифер е изглеждал като пълно бедствие за системата и вселената. Постепенно започнала да нараства ползата. След изминаването на двадесет и пет хиляди години от системното време (двадесет хиляди години урантийско време) Мелхиседек са започнали да преподават, че доброто, произтичащо от престъплението на Луцифер, е уравновесило причиненото от него зло. Общото количество зло към това време е останало почти неизменно, продължавайки да се увеличава само в някои изолирани светове, докато благотворните последствия са започнали да нарастват и да се разширяват по цялата вселена и свръхвселена чак до Хавона. Понастоящем Мелхиседек преподават, че доброто, появило се вследствие на бунта в Сатания, повече от хиляда пъти превишава общото количество зло.

54:6.7 (619.4) Но толкова необичайни и благотворни плодове от прегрешението са могли да се получат само благодарение на мъдрото, божествено и милосърдно отношение на всички стоящи над Луцифер същества, започвайки с Бащите на Съзвездията в Едемия и стигайки чак до Всеобщия Баща в Рая. С течение на времето доброто, извлечено от престъплението на Луцифер, е нараствало; а тъй като подлежащото на наказание зло практически напълно се е проявило в пределите на сравнително краткия промеждутък от време, очевидно е, че премъдрите и далновидни управители на вселената със сигурност ще продължат времето, пораждащо все по-благотворни резултати. Даже без оглед на многобройните допълнителни причини за отсрочката на ареста и съда над метежниците на Сатания, дори само това би било достатъчно, за да обясни защо тези грешници не са били задържани по-рано, защо не са били осъдени и унищожени.

54:6.8 (619.5) Късогледите и ограничени от времето смъртни не следва да избързват с критиката на отсрочките, предоставяни от далновидните и премъдри управляващи вселенските дела.

54:6.9 (620.1) Едно от заблужденията на човешката мисъл по отношение на тези проблеми се заключава в идеята, че всички еволюционни смъртни на една развиваща се планета биха избрали Райския път, ако техният свят не беше прокълнат от греха. Способността да се отхвърля съхраняването на живота е съществувала и до бунта на Луцифер. Смъртният човек винаги е притежавал дара на свободния избор по отношение на Райския път.

54:6.10 (620.2) С натрупването на опита от продължаването на живота вие ще разширявате своите представи за вселената и своя кръгозор за значенията и ценностите; благодарение на това вие ще можете да разберете по-добре защо на такива същества като Луцифер и Сатана е позволено да продължат бунта. Вие също така ще разберете по-добре и как от ограниченото във времето зло може да се извлече (макар и отсрочено във времето) добро. Достигайки Рая, вие ще бъдете наистина просветени и утешени, слушайки как серафическите философи обсъждат и тълкуват тези фундаментални проблеми на хармонизацията на вселената. Но аз предполагам, че и тогава няма да изпитате пълно вътрешно удовлетворение. Поне така беше с мен, когато постигнах върховете на вселенската философия. Тези премъдрости ми се откриха докрай, едва след като бях назначен да изпълнявам административни функции в свръхвселената, където чрез практически опит придобих умозрителната способност, необходима за разбирането на такива многопланови проблеми на космическата справедливост и духовната философия. С възхода към Рая вие все по-добре ще разбирате, че много непонятни особености на вселенското управление могат да се постигнат едва след придобиване на разширена емпирична способност и достигане на повишена духовна проницателност. Космическата мъдрост е от съществено значение за разбирането на космическите ситуации.

54:6.11 (620.3) [Представено от Могъщ Посланик, преминал пътя на емпиричното запазване на живота в периода на първия бунт в системата във вселените на времето, понастоящем прикрепен към свръхвселенското правителство на Орвонтон и изпълняващ тази функция по молба на Гавраил Салвингтонски.]