Книгата Урантия

Документ 12

Вселената на Вселените

12:0.1 (128.1) ОГРОМНОСТТА на сътвореното от Всеобщия Баща е отвъд обсега, който може да бъде осъзнат от крайното въображение; грандиозността на главната вселена изумява дори съществата от моята категория. Но смъртният разум е способен да си изясни много аспекти на плана и устройството на вселените; можете да се запознаете с тяхната физическа организация и удивително управление; можете да научите много за различните групи разумни създания, населяващи седемте свръхвселени на времето и централната вселена на вечността.

12:0.2 (128.2) По принцип, тоест в потенциала на вечността, ние представяме материалното като безкрайно, тъй като Всеобщият Баща е действително безкраен; но докато изучаваме и наблюдаваме общото материално творение, ние разбираме, че във всеки конкретен момент от времето то е ограничено, макар че за вашия краен разум то е относително безкрайно, практически безгранично.

12:0.3 (128.3) Изучавайки физическите закони и наблюдавайки звездните светове, ние се убеждаваме, че безкрайният Създател все още не се е проявил в цялата пълнота на космическо изражение и че значителна част от космическия потенциал на Безкрайния все още е заключена в него самия и неразкрита. За създадените същества главната вселена може да изглежда практически безкрайна, но тя далеч не е завършена; все още съществуват физически граници на материалното творение и продължава емпиричното разкриване на вечния замисъл.

1. Пространствените нива на Главната Вселена

12:1.1 (128.4) Вселената на вселените не е безкрайна плоскост, безграничен куб или безграничен кръг; тя определено притежава размери. Законите на физическата организация и управление убедително доказват, че цялото огромно струпване на силаенергия и материяенергия в крайна сметка функционира като пространствена единица, като организирано и съгласувано цяло. Поддаващите се на наблюдение свойства на материалното творение свидетелстват за това, че физическата вселена има определени граници. Окончателното доказателство както за кръгообразността, така и за пределността на вселената е добре известният — известен на нас, факт, че всички разновидности на основната енергия вечно се придържат към извитата траектория на пространствените нива на главната вселена, подчинявайки се на непрестанното и абсолютно притегляне на Рая.

12:1.2 (128.5) Последователните пространствени нива на главната вселена представляват основните сектори на наситеното пространство — всеобхватното творение, организирано и частично обитаемо или все още неорганизирано и необитаемо. Ние предполагаме, че ако главната вселена не беше последователност от елипсовидни пространствени нива с намаляващо съпротивление на движението, редуващи се със зони на сравнително спокойствие, би било възможно да се наблюдава как някои космически енергии се изстрелват по права на безкрайно разстояние, безследно изчезвайки в пространството; но ние никога не сме откривали сила, енергия или материя, които да имат подобни свойства; от векове те винаги се завихрят, винаги се въртят по огромните кръгове на пространството.

12:1.3 (129.1) Отдалечавайки се от Рая по хоризонталното протежение на преодоляното пространство, главната вселена съществува като шест концентрични елипси — пространствените нива, обкръжаващи централния Остров:

12:1.4 (129.2) 1. Централната Вселена — Хавона.

12:1.5 (129.3) 2. Седемте Свръхвселени.

12:1.6 (129.4) 3. Първото Външно Ниво на Пространството.

12:1.7 (129.5) 4. Второто Външно Ниво на Пространството.

12:1.8 (129.6) 5. Третото Външно Ниво на Пространството.

12:1.9 (129.7) 6. Четвъртото и Пределно Ниво на Пространството.

12:1.10 (129.8) Централната Вселена Хавона не е времево творение — тя е вечна реалност. Тази нямаща начало и край вселена се състои от един милиард сфери с величествено съвършенство и е обкръжена от огромни тъмни гравитационни тела. В центъра на Хавона се намира неподвижният и абсолютно устойчив Остров на Рая, обграден от своите двадесет и един спътника. Благодарение на огромната маса обкръжаващи тъмни гравитационни тела, разположени по границата на централната вселена, общата маса на това централно творение с много превишава известната съвкупна маса на всичките седем сектора на голямата вселена.

12:1.11 (129.9) Системата Рай-Хавона — вечната вселена, обграждаща вечния Остров, представлява съвършеното и вечно ядро на главната вселена; всичките седем свръхвселени и всички региони на външно пространство се въртят по установени орбити около гигантското централно струпване на спътниците на Рая и на сферите на Хавона.

12:1.12 (129.10) Седемте Свръхвселени не са изначални физически системи; техните граници никъде не разделят някоя мъглявина, не пресичат и локалните вселени — основните единици на творението. Всяка свръхвселена е просто географско пространство, обединяващо приблизително една седма част от организираното и частично обитаемо творение от постХавонския период; всяка от тях е почти равна на броя на локалните вселени и на обема заемано пространство. Небадон, вашата локална вселена, е едно от по-новите творения в седмата свръхвселена Орвонтон.

12:1.13 (129.11) Голямата Вселена е настоящото организирано и обитаемо творение. Тя се състои от седемте свръхвселени със съвкупен еволюционен потенциал от около седем трилиона обитаеми планети, без да споменаваме вечните сфери на централното творение. Но такава ориентировъчна оценка не отчита нито архитектурните административни сфери, нито външните групи неорганизирани вселени. Настоящите неравни граници на голямата вселена, нейната неравномерна и незавършена периферия, в съчетание с изключително неустойчивото състояние на цялостния астрономически план, позволява на нашите астрономи да направят извода за незавършеността дори на седемте свръхвселени. Придвижвайки се от божествения център в което и да е направление, ние винаги достигаме външните предели на организираното и обитаемо творение; достигаме външните граници на голямата вселена. И именно до тази външна граница в отдалечено ъгълче на това величествено творение продължава своето богато на събития съществуване вашата локална вселена.

12:1.14 (129.12) Външните Нива на Пространството. В далечното пространство, на огромно разстояние от седемте обитаеми свръхвселени, се извършва образуването на коло сални, невероятно величествени кръгове, обединяващи силата и материализиращата се енергия. Между енергийните кръгове на седемте свръхвселени и този гигантски външен пояс на силова активност се намира пространствена зона на относително спокойствие, чиято дълбочина варира, съставлявайки средно 400 000 светлинни години. В тези космически зони няма звезден прах — космическа мъгла. Нашите изследователи на тези явления се затрудняват да определят с точност статута на пространствените сили в тази зона на сравнително спокойствие, обкръжаваща седемте свръхвселени. Но на разстояние от около половин милион светлинни години отвъд периферията на голямата вселена ние наблюдаваме началото на зона на невероятна енергийна дейност, която над двадесет и пет милиона светлинни години нараства по размах и интензивност. Тези гигантски дискове от активиращи сили се намират на първото външно ниво на пространството, един непрекъснат пояс на космическа активност, обкръжаващ цялото известно, организирано и обитаемо творение.

12:1.15 (130.1) Още позначителна е активността отвъд пределите на това пространство, защото физиците от Уверса получиха първите потвърждения за силова активност на разстояние повече от петдесет милиона светлинни години от найотдалечените явления на първото външно ниво на пространството. Тази активност несъмнено е признак за организирането на материални творения във второто външно пространствено ниво на главната вселена.

12:1.16 (130.2) Централната вселена е творение на вечността; седемте свръхвселени са творения на времето; четирите външни нива на пространството несъмнено са предназначени за възникване и развитие на пределността на творението. Съществува мнението, че Безкрайният може да придобие пълнота на изражението само в безкрайността; и тези, които смятат така, постулират допълнително и неразкрито творение отвъд пределите на четвъртото, пределно ниво на главната вселена — една предполагаема, вечно разширяваща се безбрежна вселенска безкрайност. Теоретически ние не знаем как може да ограничим безкрайността на Създателя или потенциалната безкрайност на творението, но във вида, в който главната вселена съществува и бива управлявана, тя се разглежда от нас като имаща явни предели и външни граници, ограничени от открито пространство.

2. Областта на Безусловния Абсолют

12:2.1 (130.3) Когато астрономите на Урантия се взират през своите все помощни телескопи в тайнствената шир на външното пространство и там съзират поразителната еволюция на почти безброй физически вселени, те би трябвало да си дават сметка, че гледат към могъщото въплъщение на непостижимите замисли на Архитектите на Главната Вселена. Действително, ние разполагаме с доказателства, които ни дават основание да предположим, че в обширните енергийни явления, характеризиращи понастоящем тези далечни региони, се вижда периодичното въздействие на личностите на Рая; но в по-широка перспектива, отвъд пределите на седемте свръхвселени, пространството обикновено се разглежда като областта на Безусловния Абсолют.

12:2.2 (130.4) Макар че за невъоръженото око на човека са видни само две или три мъглявини извън границите на свръхвселената на Орвонтон, вашите телескопи разкриват буквално милиони и милиони от тези физически вселени, намиращи се в процес на формиране. Повечето от звездните светове, достъпни за наблюдение пред вашите съвременни телескопи, са в пределите на Орвонтон, но с помощта на фотографската техника мощните телескопи проникват далеч отвъд границите на голямата вселена в областта на външното пространство, където се формират безброй вселени. И още много милиони вселени остават недостъпни за вашите настоящи прибори.

12:2.3 (130.5) В недалечно бъдеще нови телескопи ще разкрият пред удивения взор на астрономите от Урантия не по-малко от 375 милиона нови галактики в далечените области на външното пространство. В същото време тези нови помощни телескопи ще разкрият, че много галактики, които преди се причисляваха към външното пространство, в действителност са част от галактическата система на Орвонтон. Седемте свръхвселени продължават да се разрастват; периферията на всяка от тях постепенно се разширява; нови мъглявини стават устойчиви и организирани; и някои от мъглявините, които астрономите от Урантия смятат за извънгалактически, в действителност се намират на границата на Орвонтон и извършват своето завъртане заедно с нас.

12:2.4 (131.1) Астрономите на Уверса забелязват, че голямата вселена е обкръжена от предшествениците на многобройни звездни и планетарни струпвания под формата на концентрични пръстени, състоящи се от огромно множество вселени на външното пространство и от всички страни обкръжаващи съществуващото сега обитаемо творение. По оценките на физиците от Уверса енергията и масата на тези външни и неизследвани области вече многократно надвишава съвкупната материална маса и енергиен заряд на седемте свръхвселени. Ние знаем, че метаморфозата на космическата сила в тези външни пространства се отнася към функциите на Райските организатори на силата. Също така знаем и това, че въпросните сили са изходни по отношение на тези физически енергии, които понастоящем активират голямата вселена. Но Управляващите енергията на Орвонтон нямат никакво отношение към тези отдалечени светове, а движенията на енергии на тези сфери не са забележимо свързани с енергийните кръгове на организираните и обитаеми творения.

12:2.5 (131.2) Ние знаем много малко за значимостта на тези изключителни явления на външното пространство. Великото творение на бъдещето е в процес на формиране. Ние сме способни да оценим неговата грандиозност, да видим неговата дължина и да усетим неговите величествени размери, но извън това не знаем за тези области много повече от астрономите на Урантия. Доколкото ни е известно, никакви ангели или други духовни създания не обитават в този външен пръстен от мъглявини, слънца и планети. Тези далечни райони се намират отвъд пределите на пълномощия и ръководство на правителствата на свръхвселените.

12:2.6 (131.3) Съгласно разпространеното в Орвонтон мнение се създава нов тип творение — тип вселени, на които е съдено да станат място на бъдещи действия на формиращите се Корпуси на Завършилите; и ако нашите предположения се окажат верни, то безкрайното бъдеще готви на всички вас такива спиращи дъха зрелища, каквито са били подготвени за вашите предци и предшественици.

3. Всеобщата гравитация

12:3.1 (131.4) Всички без изключение видове силаенергия — материална, умствена или духовна, се подчиняват на този обхват, на тези всеобщи присъствия, които ние наричаме гравитация. Личността също се подчинява на гравитацията — на особения кръг на Отеца; но независимо от специфичната принадлежност на този кръг на Отеца той не се изключва от останалите кръгове; Всеобщият Баща е безкраен и се проявява чрез всичките четири кръга на абсолютна гравитация в главната вселена:

12:3.2 (131.5) 1. Гравитацията на Личността на Всеобщия Баща.

12:3.3 (131.6) 2. Гравитацията на Духа на Вечния Син.

12:3.4 (131.7) 3. Гравитацията на Разума на Съвместния Извършител.

12:3.5 (131.8) 4. Космическата Гравитация на Райския Остров.

12:3.6 (131.9) Тези четири кръга не са свързани със силовите центрове на долния Рай; те не са кръгове на сила, енергия или мощ. Те са кръгове на абсолютното присъствие и подобно на Бога са независими от времето и пространството.

12:3.7 (132.1) В тази връзка е интересно да се отбележат някои наблюдения, направени на Уверса в течение на последните хилядолетия от корпусите от изследователи на гравитацията. Тази група експерти е стигнала до следните заключения относно различните гравитационни системи на главната вселена:

12:3.8 (132.2) 1. Физическа гравитация. Оценявайки общите потенциални възможности на физическата гравитация на цялата голяма вселена, членовете на групата внимателно сравняват своите резултати с общата величина на активно присъствие на абсолютна гравитация. Тези изчисления показват, че съвкупното гравитационно въздействие в голямата вселена съставлява съвсем малка част от предполагаемото въздействие на гравитацията на Рая, изчислено въз основа на реакцията спрямо гравитацията от страна на основните физически единици вселенска материя. Изследователите правят изумителния извод, че централната вселена и обкръжаващите я седем свръхвселени понастоящем използват под 5% от активното действие на абсолютния гравитационен обхват на Рая. С други думи, в настоящия момент около деветдесет и пет процента от активното въздействие на космическата гравитация на Райския Остров, изчислено въз основа на тази теория за съвкупността, контролира материалните системи, намиращи се отвъд пределите на съществуващите понастоящем организирани вселени. Всички тези изчисления се отнасят към абсолютната гравитация; линейната гравитация се проявява при взаимодействие и за нейното изчисляване е необходимо да се знае фактическата величина на гравитацията на Рая.

12:3.9 (132.3) 2. Духовна гравитация. Използвайки същия метод за сравнителна оценка и изчисление, тези изследователи изучили настоящата потенциална способност за въздействие на духовната гравитация и, с помощта на Единичните Посланици и други духовни личности, получили сумарно изразяване на активната духовна гравитация на Втория Източник и Център. И крайно поучително е да се отбележи, че те открили приблизително същата величина за активното и функционално присъствие на духовна гравитация в голямата вселена, която постулират и като обща величина на присъствието на активна духовна гравитация. С други думи: понастоящем практически цялата наблюдаема духовна гравитация на Вечния Син, изчислена въз основа на тази съвкупност, се проявява в голямата вселена. Ако тези открития са достоверни, можем да направим извода за пълната недуховност на вселените, формиращи се понастоящем във външното пространство. И ако това е така, то получаваме убедителен отговор на въпроса защо духовно надарените същества много малко или съвсем нищо не знаят за тези обширни енергийни проявления, с изключение на факта на тяхното физическо съществуване.

12:3.10 (132.4) 3. Гравитация на разума. С помощта на същите принципи на сравнителни изчисления тези експерти пристъпват към проблема за наличие и въздействие на гравитацията на разума. Необходимата за изчисленията единица на разума била получена посредством усредняване на три материални и три духовни типа интелект, макар че типът разум, открит в Управляващите енергията и техните партньори, се оказва дестабилизиращ фактор при определянето на базисната единица, необходима за оценка на гравитацията на разума. Почти нищо не пречи да се определят настоящите потенциални възможности на гравитацията на разума на Третия Източник и Център в съответствие с тази теория на съвкупността. Макар че резултатите в този случай отстъпват по своята убедителност на оценките на физическата и духовна гравитация, в сравнение с други те са много поучителни, даже загадъчни. Изследователите стигат до извода, че около осемдесет и пет процента от ответното действие спрямо интелектуалното притегляне на Съвместния Извършител възниква в съществуващата голяма вселена. Това позволява да се предположи, че достъпните за наблюдение физически процеси в световете на външното пространство са свързани с интелектуална дейност. Макар че тази оценка е може би крайно приблизителна, тя по принцип се съгласува с нашите представи за това, че понастоящем разумни организатори на силата направляват развитието на вселените в пространствените нива отвъд пределите на голямата вселена. Каквато и да е природата на този постулиран разум, той очевидно не реагира на духовна гравитация.

12:3.11 (133.1) Но всички тези изчисления в найдобрия случай са само оценки, основани на предполагаеми закони. Ние смятаме, че те са напълно достоверни. Даже ако предположим, че някои от духовните същества се намират във външното пространство, тяхното колективно присъствие не би повлияло съществено върху изчисленията, обхващащи толкова мащабни измервания.

12:3.12 (133.2) Гравитацията на личността е неизчислима. Ние разпознаваме този кръг, но не можем да измерим количествените или качествени реалности, реагиращи на неговото въздействие.

4. Пространството и движението

12:4.1 (133.3) Всички единици космическа енергия са въвлечени в първичен кръговрат и изпълняват своето назначение, докато се въртят по всеобща орбита. Вселените на пространството и техните съставящи системи и светове са въртящи се сфери, всички съставляващи ги системи и светове също представляват въртящи се сфери, извършващи безкрайни кръговрати в пространствените нива на главната вселена. В цялата главна вселена няма нищо абсолютно неподвижно, с изключение на самия център на Хавона, вечния Райски Остров, центъра на гравитацията.

12:4.2 (133.4) Безусловният Абсолют е функционално ограничен от пространството, но ние не можем да кажем нищо определено за неговото отношение към движението. Присъщо ли му е движението? Не знаем. Ние знаем, че движението не е присъщо на пространството; даже движението на самото пространство не произтича от неговата същност. Но ние нямаме определени възгледи за отношението на Безусловния Абсолют към движението. Кой или какво е движещата сила за тези гигантски преобразувания на силаенергия, извършващи се отвъд пределите на настоящите седем свръхвселени? Що се отнася до произхода на движението, то ние се придържаме към следните възгледи:

12:4.3 (133.5) 1. Ние предполагаме, че Съвместният Извършител инициира движение в пространството.

12:4.4 (133.6) 2. Ако Съвместният Извършител поражда движението на самото пространство, ние сме неспособни да го докажем.

12:4.5 (133.7) 3. Всеобщият Абсолют не поражда изначалното движение, но компенсира и контролира всички напрежения, предизвикани от движение.

12:4.6 (133.8) Очевидно е, че създаването на тези гигантски дискове на вселените на външното пространството, които понастоящем се намират в процес на звездообразуване, са функция на организаторите на силата, но тяхната способност да изпълняват такива функции е била най-вероятно осигурена от известно видоизменение на пространственото присъствие на Безусловния Абсолют.

12:4.7 (133.9) От гледна точка на човека пространството е нищо — нещо отрицателно; то съществува само по отношение на нещо положително и извънпространствено. При все това пространството е реално. То съдържа и обуславя движението. То даже се движи. Като цяло движенията на пространството могат да се класифицират по следния начин:

12:4.8 (133.10) 1. Първично движение: респирация на пространството, движението на самото пространство.

12:4.9 (133.11) 2. Вторично движение: противоположно насочено въртене на последователните нива на пространството.

12:4.10 (133.12) 3. Относителни движения: относителни в този смисъл, че се съотнасят с Рая като с опорен пункт. Първичният и вторичният типове движения са абсолютни — това са движения по отношение на неподвижния Рай.

12:4.11 (133.13) 4. Компенсаторно или корелиращо движение: предназначено да координира всички останали типове движения.

12:4.12 (134.1) Макар днешните взаимоотношения на вашето слънце и свързаните с него планети да разкриват много относителни и абсолютни видове движения в пространството, в астрономите се създава впечатлението за вашата относителна неподвижност, а вашите изчисления, обхващащи все нови дълбини на пространството, говорят за постоянно ускоряващо се движение навън на обкръжаващите ви редици и струпвания на звезди. Но това не е така. Вие не вземате под внимание продължаващото еднообразно разширяване на физическите творения, принадлежащи към цялото наситено пространство. Вашето собствено локално творение (Небадон) взема участие в това движение на всеобщо разширяване. Всичките седем свръхвселени участват в двумилиардните цикли на респирация на пространството заедно с външните области на главната вселена.

12:4.13 (134.2) Когато вселените се разширяват и свиват, материалните маси на преодоляното пространство извършват поредни движения — противоположно и насочено към гравитационната тяга на Рая. Работата по преместването на материално-енергийната маса на творението е работа пространствена, а не силово-енергийна.

12:4.14 (134.3) Макар вашите спектроскопски изчисления на астрономическите скорости да осигуряват достатъчно надеждни резултати по отношение на звездните светове, принадлежащи на вашата и съседните свръхвселени, такъв подход е напълно недостоверен към световете на външното постранство. Приближаваща се звезда довежда до разбъркване на спектралните линии към виолетовата част на спектъра, и обратно — отдалечаваща се звезда предизвиква изместване на линиите към червената част на спектъра. Под влиянието на много допълнителни фактори се създава впечатлението, че скоростта на отдалечаване на външните вселени нараства с над сто и шестдесет километра в секунда при всяко ново увеличение на разстоянието с милион светлинни години. С появата на помощни телескопи подобен метод на разсъждения ще доведе до извода, че тези намиращи се на огромно разстояние системи се отделят от дадената точка на вселената с невероятна скорост, превишаваща четиридесет и осем хиляди километра в секунда. Но тази привидна скорост на отдалечаване е невъзможна; тя е следствие от многобройни грешки, включващи ъгъла на наблюдение и други пространствено-времеви изкривявания.

12:4.15 (134.4) Но най-значителното от всички изкривявания се обяснява с това, че в регионите, граничещи със седемте свръхвселени, гигантските вселени на външното пространство очевидно се въртят противоположно на посоката на въртене на голямата вселена. Тоест милиарди от тези мъглявини, заедно със съпровождащите слънца и сфери, понастоящем се въртят по часовниковата стрелка около централното творение. Седемте свръхвселени се въртят около Рая в посока, обратна на часовниковата стрелка. Очевидно втората външна вселена с галактики, както и седемте свръхвселени, се върти около Рая обратно на часовниковата стрелка. И уверските астрономи предполагат, че са открили признаци за въртеливо движение в един трети външен пояс от далечното пространство, започващ да проявява тенденция към движение по часовниковата стрелка.

12:4.16 (134.5) Възможно е тези поредни направления, следващи едно след друго при процесията на вселените в пространството, да имат някакво отношение към механизма на гравитация на Всеобщия Абсолют, който действа в пределите на голямата вселена и се заключава в съгласуване на силата и изравняване на пространствените напрежения. Както и пространството, движението допълва или уравновесява гравитацията.

5. Пространството и времето

12:5.1 (134.6) Подобно на пространството, времето е дар от Рая, но не в пряк смисъл, а само опосредствано. Времето възниква по силата на движението, а също и затова, защото на разума е присъщо чувството на последователност. От практическа гледна точка движението е неотделимо от времето, но не съществува универсална единица на времето, основана на движението; за такава произволно е приет стандартният ден на системата Рай-Хавона. Всеобхватният характер на респирация на пространството изключва нейното локално значение като източник на времето.

12:5.2 (135.1) Пространството не е безкрайно, макар че то води своето начало от Рая; не е абсолютно, тъй като е наситено от Безусловния Абсолют. Ние не знаем абсолютните предели на пространството, но ние знаем, че абсолютът на времето е безкрайност.

12:5.3 (135.2) Времето и пространството са неотделими само в пространственовремевите творения — седемте свръхвселени. Извънвремевото пространство (пространство без време) теоретически съществува, но единственото извънвремево място е областта на Рая. Извънпространственото време (време без пространство) съществува в действието на разума на нивото на Рая.

12:5.4 (135.3) Относително неподвижните зони от промеждутъчното пространство, граничещи с Рая и отделящи наситеното пространство от ненаситеното, са зони на прехода от времето към вечността; затова тези странстващи, на които предстои да станат жители на Рая, при пресичане на това пространство трябва да се потопят в безсъзнателно състояние. Съзнаващите течението на времето посетители могат да пребивават в Рая и без потапяне в сън, но те си остават създания на времето.

12:5.5 (135.4) Времевите връзки не съществуват без движение в пространството, но осъзнаване на времето съществува. Последователността на събитията позволява осъзнаване на времето даже при отсъствие на движение. По своята природа човешкият разум е по-малко свързан с времето, отколкото с пространството. Даже в течение на земния живот в плът разумът на човека е тясно свързан с пространството, докато неговото творческо въображение е относително свободно от времето. Но самото време не е генетично свойство на разума.

12:5.6 (135.5) Съществуват три нива на осъзнаване на времето:

12:5.7 (135.6) 1. Времето, осъзнавано с разума, е осъзнаване на последователност; осъзнаване на движение и чувство за продължителност.

12:5.8 (135.7) 2. Времето, осъзнавано духовно, е постижение на движението към Бога и осъзнаване на възходящото движение към нивата на нарастваща божественост.

12:5.9 (135.8) 3. Личността създава уникално чувство за време чрез постигане на Реалността, плюс осъзнаване на присъствие и усещане за продължителност.

12:5.10 (135.9) Недуховните животни познават само миналото и живеят в настоящето. Снабденият с дух човек притежава способността за предвиждане (проницателност); той е способен да си представи себе си в бъдещето. Само обърнатите към бъдещето и прогресивни възгледи са реални за личността. Застиналата етика и традиционният морал съвсем малко превъзхождат нивото на животното. Не е високо ниво на саморазкриване и стоицизмът. Етиката и моралът стават истински човешки, само когато са динамични и прогресивни, съзвучни с вселенската реалност.

12:5.11 (135.10) Човешката личност не просто съпътства пространствено-времевите събития; личността може да бъде и космическата причина за такива събития.

6. Всеобщото свръхуправление

12:6.1 (135.11) Вселената не е статична. Стабилността не е резултат от инертност, а по-скоро производна на балансирани енергии, сътрудничещи си интелекти, взаимодействащи моронтийни светове, свръхуправление на духа и обединение на личности. Стабилността е напълно и винаги пропорционална на божествеността.

12:6.2 (135.12) При осъществяването на физическото управление на главната вселена Всеобщият Баща използва своето първенство и господство посредством Райския Остров; Бог е абсолютен в духовното ръководство на космоса в лицето на Вечния Син. В сферата на разума Отецът и Синът присъстват равностойно в Съвместния Извършител.

12:6.3 (136.1) Третият Източник и Център помага да се поддържа равновесие и координация на съвкупните физически и духовни енергии и организации посредством абсолютността на своето обхващане на космическия разум, както и използвайки своите неотменими и универсални допълнения по отношение на физическата и духовна гравитация. Когато и където и да възникне сливане между материалното и духовното, подобен феномен на разума е акт на Безкрайния Дух. Само разумът е способен да осъществява взаимовръзка между физическите сили и енергиите от материалното ниво с духовната енергия и съществата от духовното ниво.

12:6.4 (136.2) При всяко съзерцаване на всеобщите явления вземете под внимание вътрешната връзка на физическите, интелектуалните и духовните енергии, а също така отчетете и възможността за неочаквани явления, възникващи при тяхното обединяване от личността, както и вероятност за непредсказуеми феномени, които са следствие от действията и реакциите на емпиричното Божество и Абсолютите.

12:6.5 (136.3) Вселената е във висша степен предсказуема само в количествен аспект или в аспекта измерване на гравитацията; даже първичните физически сили не се подчиняват на линейната гравитация, нито пък се поддават на нейните въздействия висшите значения на разума и истинските духовни ценности на крайните вселенски реалности. В качествен аспект вселената не е във висока степен предсказуема по отношение на новите взаимовръзки на действащите във вселената сили — физически, интелектуални или духовни, макар че много от тези комбинации от енергии или сили стават отчасти предсказуеми при критично наблюдение. Когато материята, разумът и духът се обединяват от творческа личност, ние сме неспособни напълно да предскажем решенията на подобно, дарено със свободна воля същество.

12:6.6 (136.4) Създава се впечатление, че всички фази на първична сила, зараждащ се дух и други неличностни крайни същности изглежда реагират в съответствие с някои относително устойчиви, макар и неизвестни закони и се характеризират с определен диапазон на действие и гъвкавост на реагиране, които са често пъти объркващи, когато се проявяват в ограничени и изолирани явления. Какво е обяснението на тази непредсказуема свобода на реагиране, проявяваща се в тези така появяващи се вселенски реалности? Тези неизвестни, непостижими и непредсказуеми явления — дали се отнасят към поведението на изначалната единица за сила, към реакцията на неизвестното ниво на разума, или са явление на обширна предвселена, намираща се в стадий на формиране на външното пространство — вероятно се обясняват с активността на Крайния, както и с присъствието и дейността на Абсолютите, предшестващи функционирането на всички вселенски Създатели.

12:6.7 (136.5) Ние не знаем със сигурност, но предполагаме, че подобно удивително разнообразие и толкова съвършена координация свидетелстват за присъствието и функционирането на Абсолютите и че подобно разнообразие на проявление в лицето на очевидно еднаква причинна обусловеност разкрива реакцията на Абсолютите не само на непосредствената ситуативна причинност, но и на всички останали свързани видове причинна обусловеност в цялата голяма вселена.

12:6.8 (136.6) Индивидите имат свои пазители на съдбата; всяка от планетите, системите, съзвездията, вселените и свръхвселените има свои владетели, които работят за доброто на своите владения. Хавона и дори голямата вселена биват охранявани от тези, на които са поверени и които са поели толкова огромна отговорност. Но кой укрепва и се грижи за основните нужди на главната вселена като цяло, от Рая до четвъртото и найвъншно ниво на пространството? Възможно е екзистенциално подобна свръхопека да се припише на Райската Троица, но от емпирична гледна точка появата на вселени следХавона е обусловено от:

12:6.9 (136.7) 1. Абсолютите в потенциал.

12:6.10 (136.8) 2. Крайния в направление.

12:6.11 (137.1) 3. Върховния в еволюционно съгласуване.

12:6.12 (137.2) 4. Архитектите на Главната Вселена, осъществяващи ръководството до появата на специални владетели.

12:6.13 (137.3) Безусловният Абсолют прониква в цялото пространство. Ние не сме напълно наясно с точния статут на Божеството Абсолют и Всеобщия Абсолют, но знаем, че Всеобщият Абсолют действа всеки път, когато действат Божеството Абсолют и Безусловния Абсолют. Възможно е всеобщото присъствие на Божеството Абсолют, но едва ли е възможно неговото присъствие в пространството. Крайният е, или някога ще бъде, пространствено присъстващ до крайните предели на четвъртото ниво на пространството. Ние се съмняваме във възможността за пространствено присъствие на Крайния отвъд пределите на главната вселена, но в тези граници той все повече обединява съзидателната организация на потенциалите на трите Абсолюта.

7. Частта и цялото

12:7.1 (137.4) Съществува един фактор във времето и пространството и по отношение на цялата реалност от всеки тип действа един суров и обективен закон, еквивалентен на действието на космическо провидение. Любвеобилното отношение на Бога към индивида се отличава с милосърдие; безпристрастността мотивира Божието отношение към цялото. Божията воля не непременно преобладава в частта — в сърцето на всяка една отделно взета личност, но неговата воля в действителност управлява цялото, вселената на вселените.

12:7.2 (137.5) Вярно е, че във всичките му отношения с неговите създания на законите на Бога не е свойствена произволност. За вас, с вашите ограничени възгледи и крайни гледни точки, делата на Бога трябва често да изглеждат диктаторски и произволни. Законите на Бога са просто навиците на Бога, неговият начин да извършва повтарящи се действия; всичко, което прави, Той го прави добре. Вие забелязвате, че Бог прави всички неща по същия начин отново и отново, просто защото това е най-добрият начин да се направи това отделно действие в дадените обстоятелства; а най-добрият начин е правилният начин и поради това безкрайната мъдрост неизменно се разпорежда това нещо да се направи по точно този безупречен начин. Трябва също така да помните, че природата не е изключителен акт на Бога; в тези явления, които човекът нарича природа, присъстват и други влияния.

12:7.3 (137.6) С божествената същност е несъвместима деградацията; тя не допуска несъвършено изпълнение даже на чисто лично действие. Трябва да изясним следното: ако в божествеността на която и да е ситуация, в които и да са екстремални обстоятелства, във всеки случай, в който ходът на върховната мъдрост би указвал необходимост от различно поведение — ако изискванията за съвършенство по някаква причина диктуват друг начин за реагиране, подобър, тогава и там премъдрият Бог ще функционира по този подобър и поподходящ начин. Това би било изражение на един повисш закон, а не отменяне на един понизш закон.

12:7.4 (137.7) Бог не робува на навици, на безкрайно повторение на своите собствени доброволни действия. Законите на Безкрайния са лишени от конфликтност; всички те са съвършенства, присъщи на непогрешимата му природа; всички те са неоспорими деяния, изразяващи безупречността на неговите решения. Законът е неизменната реакция на безкрайния, съвършен и божествен разум. Всички действия на Бога са волеви независимо от привидната еднаквост. В Бога няма „променливост, нито сянка на промяна“. Но всичко, което може да се каже за Всеобщия Баща, не може да бъде казано със същата сигурност за всяко от Неговите подчинени разумни същества или за неговите еволюиращи създания.

12:7.5 (137.8) Понеже Бог е непроменяем, можете да разчитате на това, че във всички обичайни обстоятелства ще се запазва неизменността на неговите действия. Бог е залогът за стабилността на всички създадени неща и същества. Той е Бог; поради това е неизменен.

12:7.6 (138.1) И цялата му вярност на поведението и еднаквост на действието е лична, съзнателна и във висша степен волева, защото Великият Бог не е безпомощен роб на своето собствено съвършенство и безкрайност. Бог не е самостойно действаща автоматична сила; той не е робска, обвързана със законите власт. Бог не е нито математическо уравнение, нито химична формула. Той е волева и изначална Личност. Той е Всеобщият Баща, едно същество, притежаващо цялото богатство на личността, всеобщият източник на личностите на всички създания.

12:7.7 (138.2) Волята на Бога не винаги тържествува в сърцето на търсещия Бога материален смъртен, но ако времевата рамка бъде разширена отвъд момента, за да обхване целия първи живот, то Божията воля става все по-забележима в духовните плодове, които донася животът на водените от духа деца на Бога. А ако човешкият живот бъде още по-разширен, за да обхване опита и от моронтийните светове, то може да бъде забелязано как божествената воля започва да свети все по-ярко и по-ярко в одухотворяващите дела на тези създания на времето, които са вкусили божествените наслаждения от преживяването на взаимовръзката между личността на човека и личността на Всеобщия Баща.

12:7.8 (138.3) Бащинството на Бога и братството на хората представляват парадокса на частта и цялото на нивото на личността. Бог обича всеки индивид като индивидуално дете от небесното семейство. И едновременно с това Бог обича всички индивиди; Той не изпитва поголямо уважение към някои личности и всеобщността на неговата любов поражда взаимоотношенията на цялото всеобщо братство.

12:7.9 (138.4) Любовта на Отеца придава на всяка личност абсолютен и уникален статут на неповторимо дете на Всеобщия Баща, едно дете, което няма двойник в безкрайността, едно същество с воля, което е незаменимо в цялата вечност. Бащината любов възнася всяко Божие дете, озарявайки всеки член на небесното семейство, ярко откроявайки уникалната природа на всяко личностно същество на фона на безличностните нива, които остават извън пределите на бащиния кръг на Всеобщия Баща. Любовта на Бога е поразително изображение на трансценденталното значение на всяко същество с воля; тя безпогрешно разкрива огромната ценност за Всеобщия Баща на всяко дете и на всички негови деца — от най-висшата съзидателна личност с Райски статут до най-низшата волева личност на дивака в зората на човешката история в един от еволюционните светове на времето и пространството.

12:7.10 (138.5) Именно тази любов на Бога към индивида създава божественото семейство на всички индивиди, вселенското братство на децата със свободна воля на Райския Баща. И това братство, бидейки всеобщо, е свойство на цялото. Братството — когато е универсално, разкрива не отношението на всеки, а отношението на всички. Братството е всеобхватна реалност и затова разкрива свойствата на цялото в противовес на свойствата на отделната част.

12:7.11 (138.6) Братството представлява един факт на взаимовръзка, съществуваща между всички личности във вселената. Никой не може да избегне облагите или санкциите, които могат да бъдат следствие от отношения с други личности. Частта се облагодетелства или страда съизмеримо с цялото. Доброто усилие на всеки човек облагодетелства всички хора; заблуждението или злото на всеки човек увеличава страданията на всички хора. Както се движи частта, така се движи и цялото. Заедно с прогреса на цялото прогресира и частта. Относителните скорости на частта и цялото определят дали дадена част се забавя от инерцията на цялото или се пренася напред от движещата сила на космическото братство.

12:7.12 (139.1) Остава тайна как Бог, Който е изключително личностно самоосъзнаващо се Същество с постоянно местообитаване, присъства лично в такава обширна вселена, поддържайки лична връзка практически с безкраен брой същества. Това, че подобно явление е тайна, излизаща отвъд пределите на човешкото разбиране, не трябва ни най-малко да намалява вашата вяра. Не позволявайте на величината на безкрайността, на необятността на вечността и на грандиозността и великолепието на Божия образ да ви държат в благоговеен страх, да ви карат да се колебаете или да ви обезкуражават; защото Отецът не е много далеч от нито един от вас; Той пребивава във вас и в Него всички ние в буквалния смисъл на думата се движим, действително живеем и съществуваме.

12:7.13 (139.2) Въпреки че Райският Баща действа чрез своите божествени създатели и своите сътворени деца, той също така поддържа с вас най-съкровена връзка — връзка толкова възвишена, така изключително лична, че излиза извън пределите даже на моето разбиране: тайнственото общуване на частицата на Отеца с човешката душа и със смъртния разум — нейната фактическа обител. Знаейки за тези божествени дарове това, което ви е известно, вие следователно знаете, че Отецът е тясно свързан не само със своите божествени сътрудници, но също така и със своите еволюиращи смъртни деца на времето. Наистина, Отецът обитава Рая, но неговото божествено присъствие обитава в умовете на хората.

12:7.14 (139.3) Въпреки че духът на Сина е излят върху цялата плът, въпреки че Синът някога е живял сред вас в подобие на смъртна плът, макар че серафимите лично ви пазят и водят, как би могло някое от тези божествени същества от Втория и Третия Центрове някога да се надява да се сближи с вас така, че да ви разбере толкова пълно, колкото Отецът, който е дал част от себе си, за да стане ваша истинска, божествена и даже вечна същност!

8. Материята, разумът и духът

12:8.1 (139.4) „Бог е Дух“, но Раят не е. Материалната вселена е вечна арена на всевъзможни духовни дейности; духовните същества и духовно извисяващите се живеят и работят във физическите сфери на материална реалност.

12:8.2 (139.5) Даряването на космическа сила, областта на космическа гравитация, е функцията на Райския Остров. Цялата изначална сила-енергия произтича от Рая и веществото, необходимо за създаването на безброй вселени, сега циркулира по цялата главна вселена под формата на свръхгравитационно присъствие, съставляващо силовия заряд на наситеното пространство.

12:8.3 (139.6) Каквато и да е трансформацията на сила в далечните вселени, напускайки Рая, тя се подчинява на нескончаемото, повсеместно, неизменно притегляне на вечния Остров, покорно и послушно продължавайки своя път във вечните простори на вселените. Физическата енергия е единствената реалност, оставаща истинска и неизменна в своето подчинение на всеобщия закон. Отклонения от божествените пътища и изначалните замисли стават само в световете на волеизявление на създанията. Силата и енергията са всеобщо свидетелство за стабилността, постоянството и вечността на централния Райски Остров.

12:8.4 (139.7) Даряването на дух и одухотворяването на личности, областта на духовната гравитация, е сферата на Вечния Син. И тази духовна гравитация на Сина, неизменно притегляща към него всички духовни реалности, е точно толкова реална и абсолютна, колкото е всесилният материален обхват на Райския Остров. Но материално-ориентираният човек е по-добре запознат с материалните проявления на физическата природа, отколкото със също толкова реалните и могъщи проявления на духовното ниво, които могат да бъдат постигнати само от духовната проницателност на душата.

12:8.5 (140.1) С придобиването на все по-голяма духовност, Богоподобие, разумът на вселенската личност става все помалко чувствителен към материалната гравитация. Реалността, измерена чрез ответната реакция на физическата гравитация, е противоположна на реалността, определена от качеството на нейното духовно съдържание. Действието на физическата гравитация е количествен определител на недуховна енергия; действието на духовната гравитация е качествена мярка за живата енергия на божествеността.

12:8.6 (140.2) Каквото е Раят за физическото творение и каквото е Вечният Син за духовната вселена, това е Съвместният Извършител за сферите на разума — разумната вселена на материалните, моронтийни и духовни същества и личности.

12:8.7 (140.3) Съвместният Извършител реагира както на материалните, така и на духовните реалности, което го прави по самата си същност всеобщ попечител на всички разумни същества, способни да олицетворят съюза както на материалните, така и на духовните аспекти на творението. Снабдена с интелект, помощта на материалното и духовното нива чрез феномена на разума е изключителната сфера на Съвместния Извършител, който по този начин става партньор на духовния разум, основа на моронтийния разум и субстанция за материалния разум на еволюиращите създания на времето.

12:8.8 (140.4) Разумът е методът, посредством който духовните реалности стават емпирични за личностите на създанията. В крайна сметка обединяващите възможности дори на човешкия разум, неговото умение да съгласува неща, идеи и значения са свръхматериални.

12:8.9 (140.5) Макар че смъртният разум едва ли е способен да осмисли седемте нива на относителна космическа реалност, човешкият интелект трябва да е в състояние да осъзнае общия смисъл на трите действащи нива на крайната реалност:

12:8.10 (140.6) 1. Материя. Организирана енергия, подложена на въздействието на линейна гравитация, освен в случаите на нейното видоизменение от движението, и обусловена от разума.

12:8.11 (140.7) 2. Разум. Организирано съзнание, което не е изцяло подложено на действието на материална гравитация и придобиващо истинска свобода, когато го видоизменя духът.

12:8.12 (140.8) 3. Дух. Найвисшата личностна реалност. Истинският дух не се подчинява на физическа гравитация, но евентуално става подбуждащо въздействие за всички формиращи се енергийни системи, притежаващи статут на личност.

12:8.13 (140.9) Целта на съществуване на всички личности е духът; материалните проявления са относителни и космическият разум служи като посредник между тези всеобщи противоположности. Даряването на разум и помощта на духа са функция на обединените лица на Божеството, Безкрайния Дух и Вечния Син. Всеобхватната реалност на Божеството е не просто разум, а одухотворен разум и дух, обединени от личност. Независимо от това абсолютите — както на духовното, така и на предметното, се съединяват в личността на Всеобщия Баща.

12:8.14 (140.10) В Рая нито един от трите вида енергии — физическа, умствена, духовна, не е преобладаващ. В еволюиращия космос енергияматерията доминира във всичко, с изключение на личността, към господството на която — чрез посредничеството на разума, се стреми духът. Духът е основополагаща реалност на личностния опит на всички създания, защото Бог е Дух. Духът не се изменя; поради това във всички взаимоотношения на личността той е трансцендентален по отношение както на разума, така и на материята, които са емпирични променливи в света на постепенните постижения.

12:8.15 (140.11) В космическата еволюция материята става философската сянка, хвърляна от ума в присъствието на духовната светлина на божествено просветления разум, което, обаче, не премахва реалността на материяенергията. Разумът, материята и духът са еднакво реални, но те не са с еднаква стойност за личността при постигането на божественост. Осъзнаването на божествеността е постепенен духовен опит.

12:8.16 (141.1) Колкото по-ярък става блясъкът на одухотворената личност (Отецът във вселената, частицата на потенциалната духовна личност в индивидуалното създание), толкова по-внушителна е сянката, хвърляна от посредника разум върху своето материално вложение. Във времето човешкото тяло е точно толкова реално, колкото разумът или духът, но с идването на смъртта и разумът (индивидуалността), и духът — за разлика от тялото, продължават да съществуват. Космическата реалност може да отсъства в опита на личността. И затова метафората на гърците за материалното като сянката на по-реалните духовни субстанции действително има философски смисъл.

9. Личностните реалности

12:9.1 (141.2) Духът е основната личностна реалност във вселените, а личността е основна за всяко постепенно придобиване на опит от духовна реалност. Всеки стадий от опита на личността на всяко следващо ниво от придвижването във вселените изобилства с пътеводни нишки, водещи към откриването на пленителни личностни реалности. Истинската съдба на човека е да създава нови духовни цели и след това да се отзовава на космическия зов на тези възвишени цели с нематериална стойност.

12:9.2 (141.3) Любовта е тайната на благотворното общуване между личностите. Не можете истински да опознаете една личност в резултат на единичен контакт с нея. Не можете да опознаете като истински ценител музиката с помощта на математическа дедукция, въпреки че музиката е разновидност на математическия ритъм. Номерът, присвояван на телефонния абонат, по никакъв начин не е свързан с неговата личност и не означава нищо за неговия характер.

12:9.3 (141.4) Математиката, материалната наука са незаменими за разумното обсъждане на материалните аспекти на вселената, но подобно знание не е непременно част от по-високото осъзнаване на истината или от личното разбиране на духовните реалности. Не само в царството на живота, но и в света на физическата енергия сумата на две или повече неща е много често нещо повече, отколкото, или нещо различно от, очакваните сумарни последици от подобни сборове. Цялата наука математика, цялата философия, найсложната физика или химия не биха могли да предскажат, че съединяването на два атома газообразен водород с един атом газообразен кислород ще даде в резултат нова и качествено свръхкумулативна субстанция — течна вода. Истинското разбиране на дори само това физико-химическо явление би трябвало да предотврати развитието на материалистическата философия и механистическата космология.

12:9.4 (141.5) Техническият анализ не разкрива възможностите на човека или нещата. Например: водата се използва ефективно за гасене на огъня. Това, че водата гаси огъня, е добре познат от ежедневния опит факт, но никакъв анализ на водата не би разкрил това й свойство. Анализът определя, че водата е съставена от водород и кислород; позадълбочено проучване на тези елементи разкрива, че кислородът активно подпомага процеса горене, а водородът свободно гори сам.

12:9.5 (141.6) Вашата религия се превръща в реална, защото се освобождава от робството на страха и пътя на суеверията. Вашата философия се стреми да се избави от догмите и традициите. Вашата наука е въвлечена във вековната борба между истините и заблудите, стемейки се към освобождаване от оковите на абстракцията, робската привър заност на математиката и относителната слепота на механистическия материализъм.

12:9.6 (142.1) Смъртният човек има духовно ядро. Разумът е индивидуална енергийна система, съществуваща около божественото духовно ядро и функционираща в материално обкръжение. Такова живо взаимодействие между разума и духа на индивида образува вселенския потенциал на вечната личност. Действителното нещастие, непоправимата беда, продължителните разочарования, сериозните поражения или неизбежната смърт могат да дойдат, само след като егоистичните представи успеят напълно да изместят контролиращото въздействие на централното духовно ядро, съответно разрушавайки космическата структура на индивидуалността на личността.

12:9.7 (142.2) [Представено от Възпитател в Мъдростта, упълномощен от Извечно Древния.]