Книгата Урантия

Документ 135

Йоан Кръстител

135:0.1 (1496.1) Й ОАН Кръстител се роди на 25 март 7 година преди н.е. в съответствие с обещанието, дадено от Гавраил на Елисавета през юни предходната година. В течение на пет месеца Елисавета пазеше посещението на Гавраил в тайна; когато разказа за него на своя мъж Захария, беше изключително обезпокоен и изцяло ú повярва, едва след като приблизително шест седмици преди раждането на Йоан той видя необичаен сън. Ако не се смятат посещението на Гавраил и сънят на Захария, с раждането на Йоан Кръстител не беше свързано нищо свръхестествено.

135:0.2 (1496.2) На осмия ден, съгласно еврейския обичай, на Йоан му беше направено обрязване. Той растеше като обикновено дете ден след ден, година след година в неголямо селище, известно в онези времена като град Юда и разположено на около шест километра на запад от Йерусалим.

135:0.3 (1496.3) Най-забележителното събитие от ранното детство на Йоан беше посещението заедно със своите родители на Назарет и срещата му с Иисус и неговото семейство. Това посещение се състоя през юни 1 година преди н.е., когато Йоан беше малко над шест години.

135:0.4 (1496.4) След завръщането от Назарет родителите на Йоан се заеха с планомерно образование на момчето. В това малко селище нямаше синагогално училище. Но бидейки свещеник, Захария беше много добре образован, а Елисавета беше значително по-добре образована, отколкото средното ниво на жените в Юдея; тя също така имаше отношение към духовенството, тъй като произхождаше от рода “дъщери на Аарон”. Предвид това, че Йоан беше единствено дете, те отделяха много време за неговата умствена подготовка. Периодите на богослужението на Захария в йерусалимския храм бяха кратки, затова голяма част от времето той посвещаваше на своя син.

135:0.5 (1496.5) Захария и Елисавета притежаваха неголяма ферма, на която развъждаха овце. Тази ферма едва ли можеше да ги изхрани, но Захария получаваше редовна издръжка от паричните средства на храма, предназначени за духовенството.

1. Йоан става назорей

135:1.1 (1496.6) Йоан беше лишен от възможността да учи в училище и да го завърши на четиринадесет години, но неговите родители решиха, че именно на тази възраст той следва да даде официален обет за назорей [старозаветен израилски монах — б.р.]. Съответно Захария и Елисавета отидоха със своя син в Енгеди, при брега на Мъртво море. Тук се намираше южният център на братството на назореите и тук юношата премина истинско тържествено и пожизнено посвещение на това братство. Преминавайки този ритуал и заклевайки се да се въздържа от опияняващи напитки, да не си стриже косата и да не се докосва до покойник [до нищо мъртво — б.р.], Йоан заедно с родителите си тръгна за Йерусалим, където пред храма извърши жертвоприношенията, които се изискваха от тези, които полагаха клетва за назорей.

135:1.2 (1496.7) Йоан даде такъв пожизнен обет, който приеха неговите прославени предшественици — Самсон и пророк Самуил. Пожизненият назорей се смяташе за свят човек. Евреите се отнасяха към назорея почти с такова уважение и почтение, каквото оказваха на първосвещеника, което не беше странно, тъй като назореите от пожизненото посвещение бяха единствените, с изключение на първосвещениците, хора, които се допускаха в Светая Светих на храма.

135:1.3 (1497.1) Йоан се върна от Йерусалим, за да пасе овцете на своя баща, и с времето се превърна в силен и благороден човек.

135:1.4 (1497.2) Когато като шестнадесетгодишен юноша Йоан прочете за Илия, пророка от планината Кармил, това му направи толкова силно впечатление, че той реши да приеме от него начина му на обличане. Занапред Йоан винаги носеше власеница и се запасваше с кожен пояс. Към шестнадесетата си година физическото му развитие почти завърши, а ръстът му надвишаваше метър и осемдесет. Със своите красиво падащи коси и причудливия си начин да се облича той действително беше самобитен юноша. И неговите родители очакваха велики дела от своя единствен син — заветно дете и пожизнен назорей.

2. Смъртта на Захария

135:2.1 (1497.3) Захария умря през юли 12 година след н.е., скоро след като Йоан навърши осемнадесет години, след продължила няколко месеца болест. Това събитие предизвика в Йоан силно объркване, тъй като обетът му забраняваше да се докосва до покойник даже от своето собствено семейство. Макар че Йоан реши да се подчини на ограниченията на дадения обет и да не оскверни себе си с покойник, той не беше уверен, че е изпълнил всички изисквания на назореите; затова след погребението на своя баща отиде в Йерусалим, където в отделения за назореи ъгъл на женския двор принесе жертвите, изисквани за очистване.

135:2.2 (1497.4) През септември същата година Елисавета и Йоан направиха пътуване до Назарет, за да навестят Мария и Иисус. Йоан вече почти беше решил да пристъпи към делото на своя живот, но не само думите на Иисус, а и неговият пример го убедиха да се върне в къщи, за да се грижи за майка си и да “дочака часа на делото на Отеца”. Йоан, изпитал голямо удоволствие от това посещение, се сбогува с Иисус и Мария и следващ път той се срещна с Иисус чак при неговото кръщение в Йордан.

135:2.3 (1497.5) Йоан и Елисавета се върнаха в къщи и започнаха да съставят планове за бъдещето. Предвид това, че Йоан се отказа от пособията за свещенослужители, които му се полагаха от средствата на храма, към края на втората година, фактически изгубвайки своя дом, те решиха да се отправят на юг заедно със стадо овце. Затова през лятото на тази година, когато Йоан стана на двадесет години, те се прехвърлиха в Хеврон. В така наричаната „юдейска пустиня” Йоан пасеше своите овце при ручей, вливащ се в по-голям воден поток, който влизаше в Мъртво море при Енгеди. Местната колония обединяваше не само назореите с пожизнено и временно посвещение, но и много други пастири-аскети, които се събираха на тези места със своите стада и общуваха с назорейското братство. Те се препитаваха с отглеждане на овце и от подаръци от богатите евреи.

135:2.4 (1497.6) С времето Йоан започна по-рядко да се връща в Хеврон и още по-често посещаваше Енгеди. Той дотолкова се отличаваше от повечето назореи, че му беше трудно истински да се сдружи с членовете на братството. Но той много заобича Абнер — признат вожд и глава на колонията в Енгеди.

3. Животът на един пастир

135:3.1 (1497.7) В долината, през която протичаше неголям ручей, Йоан построи не по-малко от дузина каменни укрития и нощни кошари , издигнати от положени един върху друг камъни, в които той можеше да наблюдава и охранява своите стада овце и кози. Животът на пастир оставяше на Йоан много свободно време за размишления. Той дълго разговаряше с Ездà — осиротялото момче от Вет-Сур, което той в известен смисъл осинови и който се грижеше за стадата, когато Йоан отиваше в Хеврон, за да навести майка си и да продаде овце, или посещаваше Енгеди за участие в съботните богослужения. Йоан и момчето живееха много прост живот, хранейки се с овнешко, козе мляко, див мед и местни охлюви. Този обичаен порцион допълваха продукти, които от време на време се доставяха от Хеврон и Енгеди.

135:3.2 (1498.1) Елисавета държеше Йоан в течение на делата в Палестина и в света и в него все повече укрепваше убеждението в бързото приближаване на края на стария свят, а също и в това, че му предстоеше да стане глашатай на приближаването на новата ера — “Царството небесно”. Този суров пастир беше особено неравнодушен към писанията на пророк Даниил, които, както му казваше Захария, отразяваха историята на великите царства в света — Вавилон, Персия, Гърция и чак до Рим. Йоан виждаше, че езиковото и расовото многообразие на Рим вече никога не би му позволило да се превърне в действително силна и нерушима империя. Той предполагаше, че Рим вече се е разделил на Сирия, Египет, Палестина и други провинции; по-нататък той четеше, че “в управлението на тези царе Богът небесен ще установи царство, което никога няма да бъде разрушено. Това царство няма да бъде предадено на друг народ, а ще разедини всички тези царства и ще предизвика техния край, а самото то ще стои вечно”. „И беше Му дадена власт и слава, и царство, за да могат всички народи, племена и езици да Му служат. Владичеството Му е вечно, то няма да премине и царството Му ще бъде нерушимо.” “Царството и властта, и величието на царството под цялото небе ще бъде дадено на народа на светите на Всевишния, Чието царство е вечно и всички властващи ще Му служат и ще Му се подчиняват.”

135:3.3 (1498.2) Йоан така и не успя да се справи в пълна степен с объркването, предизвикано от това, което узна от своите родители за Иисус, и от тези пасажи, които прочете от Писанията. При Даниил той четеше: “Видях аз в нощните видения някого, който изглеждаше като Син Човешки и който идваше от облаците на небесата, и дадена му беше власт и слава, и царство.” Но тези думи на пророка противоречаха на това, на което го учеха родителите му. Не съответстваше на тези думи от Писанията и неговият разговор с Иисус по време на тяхната среща, когато Йоан беше на осемнадесет години. Независимо от тази обърканост неговата майка винаги се опитваше да разсее съмненията на сина си, убеждавайки Йоан, че неговият далечен роднина Иисус Назарянин е истинският Месия, че той се е явил, за да седне на трона на Давид, и че на него (Йоан) му предстои да стане негов предтеча и главна опора.

135:3.4 (1498.3) Въз основа на всичко онова, което Йоан слушаше за порочността и нечестивостта на Рим, за развратността и моралната опустошеност на империята, както и на това, което му беше известно за злодеите на Ирод Антипа и управителите на Юдея, той беше склонен да вярва в скорошния край на епохата. На това сурово и благородно дете на природата му се струваше, че епохата на човека вече се приближава към своя край и настъпва зората на нова и божествена епоха — Царството небесно. В своята душа Йоан все повече чувстваше себе си последен от старите пророци и пръв от новите. И той буквално трепереше от желание да излезе и да провъзгласи на всички хора: “Покайте се! Оправдайте се пред Бога! Гответе се за края; бъдете готови за установяването на новия и вечен миров ред — Царството небесно.”

4. Смъртта на Елисавета

135:4.1 (1499.1) На 17 август 22 година след н. е., когато Йоан беше на двадесет и осем години, майка му внезапно почина. Приятелите на Елисавета, знаейки за назорейските забрани за съприкосновение с покойник даже от собственото семейство, направиха всички приготовления за нейното погребение още преди да изпратят за Йоан. Когато Йоан получи известието за смъртта на майка си, той се разпореди Ездà да закара неговите стада в Енгеди и тръгна за Хеврон.

135:4.2 (1499.2) Връщайки се в Енгеди от погребението на майка си, той предаде своите стада на братството и за известно време се уедини за пост и молитва. Йоан познаваше само старите методи за приближаване към божествеността; той знаеше само онова, което пишеха за това такива личности като пророците Илия, Самуил и Даниил. Идеал за пророк за него беше Илия. Илия беше първият от учителите на Израил, когото започнаха да смятат за пророк, и Йоан искрено вярваше, че му е съдено да стане последният от този дълъг и прославен ред небесни посланици.

135:4.3 (1499.3) Йоан живееше в Енгеди в течение на две и половина години и убеди голяма част от братството, че “приближи краят на епохата”, че “приближава Царството небесно”. Цялото му по-ранно учение беше основано на съвременната му юдейска представа за Месията като обещан избавител на еврейския народ от господството на неговите управители друговерци.

135:4.4 (1499.4) В течение на целия този период Йоан прекарваше много време в четене на свещени книги, намерени от него в обиталището на назореите в Енгеди. Особено силно впечатление му направиха Исая и Малахия — за онова време последните от пророците. Той четеше и препрочиташе петте заключителни глави от Исая и вярваше на тези пророчества. След това четеше при Малахия: “Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия до настъпването на великия и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцата на бащите към децата и сърцата на децата към техните бащи, за да не дойда и поразя земята с проклятие.” Единствено обещанието на Малахия за това, че Илия ще се върне, не даваше на Йоан да пристъпи към проповеди за бъдещото царство и да призове своите събратя-евреи да бягат от бъдещия гняв. Йоан беше готов да възвести приближаването на Царството, но в течение на повече от две години го задържаше очакването на идването на Илия. Той знаеше, че не е Илия. Какво имаше предвид Малахия? Буквално или образно беше неговото пророчество? Как можеше да узнае истината? Накрая реши да повярва, че доколкото първият от пророците го наричаха Илия, последният вероятно ще е известен със същото име. При все това не го изоставяха съмненията — съмнения, достатъчни за да не му позволят когато и да било да нарече себе си Илия.

135:4.5 (1499.5) Именно под влиянието на Илия Йоан се въоръжи с неговия метод на пряко и рязко разобличаване на греховете и пороците на своите съвременници. Той се опитваше да се облича като Илия, стараеше се да говори като Илия; по всички външни признаци напомняше древния пророк. Той беше такова могъщо и самобитно дете на природата, такъв безстрашен и храбър проповедник на праведността. Йоан не беше неграмотен, добре познаваше свещените книги на евреите, но едва ли беше културен човек. Той притежаваше ясен ум, беше прекрасен оратор и пламенен изобличител. Той едва ли беше пример за своето време, но беше негов красноречив упрек.

135:4.6 (1499.6) Накрая той измисли начин за провъзгласяване на новата ера — Царството Божие; реши, че му е съдено да стане вестител на Месията; отхвърляйки всички съмнения, през март 25 година след н.е. Йоан напусна Енгеди, за да застане на своя кратък, но блестящ път на публичен проповедник.

5. Царството Божие

135:5.1 (1500.1) За да се разбере смисълът на проповедите на Йоан, е необходимо да се вземе под внимание положението на еврейския народ при появата на Кръстителя. Вече почти сто години целият Израил пребиваваше в объркване; те никак не можеха да разберат защо продължаваха да се намират в подчинение на другоплеменници. Нима Мойсей не учеше, че праведността винаги се възнаграждава с процъфтяване и могъщество? Нима те не бяха богоизбран народ? Защо тронът на Давид оставаше захвърлен и пустеещ? В светлината на ученията на Мойсей и наставленията на пророците на евреите им беше трудно да обяснят продължителния упадък на своята нация.

135:5.2 (1500.2) Приблизително сто години преди Иисус и Йоан в Палестина се появи нова школа религиозни учители — апокалипсисти. Тези нови проповедници създадоха вероучение, обясняващо страданията и униженията на евреите като разплата за греховете на нацията. Те се опираха на добре известни причини, използвани по такъв начин, че да обяснят вавилонския и другите пленничества от предишните времена. Но, учеха апокалипсистите, Израил не следва да пада духом; краят на техните страдания не е далеч; търпението на Бога по отношение на друговерците управители е на свършване. Краят на римското управление означаваше същото, което и краят на епохата и, в известен смисъл, краят на света. Тези нови учители широко се опираха на предсказанията на Даниил; те постоянно учеха, че творението се приближава към своя завършващ стадий: царствата на този свят трябваше скоро да станат царства Божии. За еврейското съзнание от онова време именно в това се заключаваше смисълът на израза “Царството небесно”, който е лайтмотив както в учението на Йоан, така и в учението на Иисус. За палестинските евреи “Царството небесно” означаваше само едно: абсолютно праведно господство, в което притежаващият съвършена власт Бог (Месията) управлява народите на Земята така, както управлява в небесата — “Да бъде волята Ти на земята, както на небето”.

135:5.3 (1500.3) Във времената на Йоан всички евреи с надежда питаха: “Скоро ли ще дойде Небесното царство?” Усещането на близостта за края на управлението на езичниците беше повсеместно. В цялото еврейство живееше надежда, остро предчувствие, че тази вековна мечта ще се сбъдне по време на тяхното поколение.

135:5.4 (1500.4) Макар че евреите съществено се отличаваха един от друг в своите оценки за характера на бъдещото царство, всички те се свеждаха до това, че то е в недалечното, близко и даже най-близко бъдеще. Много от тези, които буквално разбираха Стария Завет, с надежда очакваха нов цар на Палестина, чакаха възраждане на еврейската нация освободена от своите врагове и възглавявана от наследника на царя Давид — Месията, когото бързо признават като законен и праведен управител на целия свят. Другата, макар и по-малка, група благочестиви евреи се придържаше към съвършено други възгледи за това Царство Божие. Те учеха, че бъдещото царство не е от този свят, че светът се приближава към своя неизбежен край и че “новото небе и новата земя” трябва да възвестят установяването на Царството Божие; че на това Царство му предстои да стане вечна власт, че на греха ще бъде сложен край и че гражданите на това царство трябва да станат безсмъртни в своето наслаждение от това безкрайно блаженство.

135:5.5 (1500.5) Всички бяха съгласни, че установяването на новото Царство на Земята трябва неизбежно да се предхожда от някакво сурово пречистване или очистващо наказание. Привържениците на буквалното тълкуване предвещаваха световна война, която ще унищожи всички невярващи, докато правоверните величаво шестват към всеобща и вечна победа. Последователите на духовното тълкуване учеха, че възвестяването на Царството ще бъде великият Божий съд, който ще въздаде на нечестивите по заслуги, осъждайки ги на окончателно унищожение, и едновременно ще възнесе вярващите светци на богоизбрания народ към слава и власт заедно със Сина Човешки, който ще управлява над спасените народи от името на Бога. Тази втора група даже вярваше, че в братството на новото Царство ще бъдат допуснати и благочестиви другоплеменници.

135:5.6 (1501.1) Някои от евреите смятаха, че Бог вероятно ще установи Своето ново Царство чрез пряко божествено вмешателство, но огромното мнозинство вярваше, че Той използва за тази цел Свой представител, посредник — Месията. Само така разбираха думата “Месия” евреите от онова поколение, към което принадлежаха Йоан и Иисус. Никак не можеха да нарекат Месия онзи, който само учеше на Божията воля или провъзгласяваше необходимост от праведен живот. Всички такива светци евреите наричаха пророци. Месията трябваше да бъде повече от пророк; Месията трябваше да установи ново царство — Царството Божие. Ако човек не съответстваше на тази представа, той не можеше да се нарече Месия в традиционния еврейски смисъл.

135:5.7 (1501.2) Кой щеше да бъде този Месия? И по този въпрос еврейските учители се различаваха в мненията си. Старите проповедници се придържаха към доктрината за сина на Давид. Новите учеха, че доколкото новото царство беше Царство небесно, новият управител можеше да бъде също така само божествена личност — този, който отдавна седеше отдясно на Бога в небесата. И колкото и странно да изглежда, тези, които се придържаха към такъв възглед за управителя на новото царство, гледаха на него не като на човешки Месия, не просто като на човек, а като на “Сина Човешки” — Син Божий, небесния Княз, отдавна вече принуден да дочака часа, когато ще поеме владичеството над новата земя. Такава беше религиозната ситуация в еврейския свят, когато Йоан излезе със своя призив: “Покайте се, защото Царството небесно се приближи!”.

135:5.8 (1501.3) Затова е очевидно, че съобщението на Йоан за бъдещото Царство имаше не по-малко от половин дузина различни тълкувания в съзнанието на тези, които слушаха неговата страстна проповед. Но какъвто и смисъл да се влагаше в използваните от Йоан изрази от различните групи уповаващи се на еврейското царство, всяка от тях се заинтересува от вярванията на този искрен, енергичен, груб, но прям проповедник на праведността и покаянието, който с такава тържественост призоваваше своите слушатели да “бягат от бъдещия гняв”.

6. Йоан започва да проповядва

135:6.1 (1501.4) В началото на март 25 година след н. е. Йоан премина западния бряг на Мъртво море и се изкачи нагоре по течението на Йордан към намиращото се на нивото на Йерихон място на древен брод, през който Иисус Навин и децата на Израил за пръв път стъпиха на Обетованата земя. Преминавайки на противоположния бряг на реката, той се установи близо до брода и започна да проповядва на хората, преминаващи реката в двете посоки. Това беше най-оживеното място за преминаване през Йордан.

135:6.2 (1501.5) На тези, които слушаха Йоан, им беше ясно, че той е повече от проповедник. Огромното мнозинство от онези, които слушаха този странен човек, който дойде тук от пустинята Юдейска, си отиваха уверени, че са чули гласа на пророк. Не е чудно, че това явление дълбоко вълнуваше душите на измъчените и изпълнени с надежда евреи. Никога в историята на еврейския народ благочестивите деца на Авраам не бяха желали толкова силно “утешението на Израил”, не бяха очаквали толкова страстно “възстановяването на царството”. Никога за цялата история на еврейския народ проповедта на Йоан — “приближи се Царството небесно”, не можа да окаже такова дълбоко и всеобщо въздействие, както в онова време, когато той по толкова тайнствен начин се появи на брега на този южен брод през Йордан.

135:6.3 (1502.1) Той беше от пастирите, както и Амос. Той се обличаше като древния Илия, излизаше с гръмогласни предупреждения и наставления в “духа и могъществото на Илия”. Не е чудно, че този странен проповедник предизвикваше огромно вълнение в цяла Палестина, тъй като пътешествениците разпространяваха съобщенията за неговите проповеди при река Йордан.

135:6.4 (1502.2) Имаше и още една, нова черта в действията на назорейския проповедник — той кръсти в Йордан всеки от идващите при него хора “за опрощаване на греховете”. Макар че кръщението не беше нов обред сред евреите, те никога не бяха виждали то да се използва така, както правеше това Йоан. Отдавна вече съществуваше обичай да се кръщават прозелитите измежду езичниците за приемане в братството на външния двор на храма, но никога на самите евреи не се предлагаше да се кръстят за покаяние. От първите проповеди на Йоан до неговия арест и вкарване в затвора по заповед на Ирод Антипа изминаха общо петнадесет месеца, но за това кратко време броят на кръстените от него хора надмина с много цифрата сто хиляди души.

135:6.5 (1502.3) В течение на четири месеца Йоан проповядва при брода край Витания, след което тръгна на север нагоре по течението на Йордан. Десетки хиляди слушатели — някои от любопитство, но мнозина с дълбоки и със сериозни намерения, идваха да го слушат от всички краища на Юдея, Перея и Самария. Някои идваха даже от Галилея.

135:6.6 (1502.4) През май същата година, когато Йоан още се намираше при брода край Витания, свещеници и левити изпратиха при него делегация, за да узнаят твърди ли той, че е Месия, и с какво право води своите проповеди. Йоан отговори на тези въпроси с думите: “Идете и кажете на своите господари, че сте чули — както е казано от пророка — ‚гласа на викащия в пустинята‘, казващ: ‚Гответе път за Господа, направете прав път за нашия Бог. Нека се запълнят долините, да се изравнят хълмовете и планините; да се изправят всички кривини на пътищата, а трудно проходимите места да се превърнат в равни долини; и всички ще видят спасението Божие‘.”

135:6.7 (1502.5) Йоан беше героичен, но праволинеен проповедник. Веднъж, докато той проповядваше и кръщаваше на западния бряг на Йордан, тук пристигнаха група фарисеи и няколко садукеи, дошли за кръщение. Преди да слезе заедно с тях във водата, Йоан, обръщайки се към цялата група, каза: “Кой ви предупреди да бягате като змии от огъня, от бъдещия гняв? Аз ще ви кръстя, но ви предупреждавам: сътворете плодове, достойни за човешко разкаяние, ако искате да получите опрощение на своите грехове. И не ми говорете, че Авраам е ваш баща. Казвам ви, че Бог може да сътвори достойни синове на Авраам от тези дванадесет камъка. Брадвата вече лежи до корените на дървото. Всяко дърво, което не носи добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня.” (Според преданието дванадесетте камъка, за които говореше Йоан, бяха мемориалните камъни, положени от Иисус Навин в памет на прекосяването от “дванадесетте племена” на мястото, където те за пръв път стъпиха на Обетованата земя.)

135:6.8 (1502.6) Йоан провеждаше със своите ученици занятия, на които подробно ги наставляваше относно техния нов живот и се стремеше да отговори на многобройните им въпроси. Той съветваше учителите да следват както духа, така и буквата на закона. Той наставляваше богатите да хранят бедните, а на събиращите налозите казваше: “Не вземайте повече, отколкото ви се полага.” Той казваше на войниците: “Никого не обиждайте и не изисквайте пари — задоволявайте се със своята заплата.” И на всички той повтаряше: “Пригответе се за края на епохата, тъй като се приближи Царството небесно.”

7. Йоан отива на север

135:7.1 (1503.1) Йоан все още се придържаше към противоречивите представи за приближаващото се царство и неговия цар. Колкото по-дълго той проповядваше, толкова по-голямо смущение го обхващаше, но неопределеността на неговите представи за характера на бъдещото царство никога и в никаква степен не намаляваше убедеността му в скорошното идване на това царство. В разума той можеше да бъде смутен, но в духа — никога. Той не се съмняваше в близкото установяване на царството, но в него нямаше никаква увереност, че на Иисус предстоеше да стане управител на това царство. Дотогава, докато Йоан се придържаше към идеята за възстановяване на трона на Давид, ученията на неговите родители за това, че Иисус, родил се в града на Давид, е дългоочакваният спасител, изглеждаха логични; когато той започваше повече да клони към доктрината на духовното царство и края на временния земен век, него го обхващаха дълбоки съмнения относно ролята, която можеше да играе в такива събития Иисус. Понякога се съмняваше във всичко, но не за дълго. Той дълбоко съжаляваше, че не може да поговори за всичко това със своите роднини, но това би противоречало на техния недвусмислен договор.

135:7.2 (1503.2) Отивайки все по-далеч на север, Йоан често мислеше за Иисус. Придвижвайки се нагоре по течението на Йордан, той се спря на повече от дузина места. На едно от тях, в Адам, в отговор на пряк въпрос на своите ученици дали е Месия той за пръв път спомена “друг, който ще дойде след мен”. И продължи с думите: “След мен идва този, който е по-голям от мен, на когото аз не съм достоен даже да развържа каишките на сандалите. Аз ви кръщавам с вода, но той ще ви кръсти със Светия Дух. Той държи в ръка лопата, за да очисти своето гумно; той ще събере добро зърно в своите хамбари, а мекината ще изгори на съдния огън.”

135:7.3 (1503.3) Отговаряйки на въпросите на учениците си, Йоан продължи да развива своите учения и в сравнение със своята изначална и загадъчна проповед. — “Покайте се и се кръщавайте”, ден след ден прибавяше към нея все повече полезни и утешителни думи. Към това време хората вече на тълпи пристигаха от Галилея и Декаполис. Всеки ден много искрени вярващи оставаха със своя обожаван учител.

8. Срещата на Иисус и Йоан

135:8.1 (1503.4) Към декември 25 година след н. е. Йоан, движейки се покрай Йордан, стигна до покрайнините на Пела — славата му се беше разпространила вече по цяла Палестина и неговата дейност стана главна тема за разговори във всички градове около Галилейското езеро. Иисус се беше отзовал благожелателно за проповедта на Йоан и това подтикна много жители на Капернаум да изпълнят обреда на Йоан — покаяние и кръщение. Синовете на Зеведей — рибарите Яков и Йоан, отидоха при него за кръщение през декември, скоро след като Йоан спря за проповеди в Пела. Веднъж в седмицата те се връщаха на това място, за да видят Йоан, съобщавайки на Иисус последните достоверни новини за дейността на странстващия проповедник.

135:8.2 (1503.5) Братята на Иисус Яков и Юда вече бяха говорили да отидат при Йоан за кръщение, а доколкото Юда също дойде в Капернаум за съботните богослужения, както той, така и Яков, изслушвайки изказването на Иисус в синагогата, решиха да се посъветват с него относно своите планове. Това беше вечерта в събота, 12 януари 26 година след н.е. Иисус ги помоли да отложат обсъждането до следващия ден, когато той обеща да даде своя отговор. През тази нощ той почти не спа, пребивавайки в тясно общуване с небесния Отец. Той се уговори да се срещне със своите братя на обедната трапеза и да изкаже мнението си относно кръщаването от Йоан. В това неделно утро Иисус работеше, както винаги, в лодкарската работилница. Яков и Юда донесоха храна и го чакаха в помощното помещение, той като времето за обедна почивка още не беше настъпило, а те знаеха, че Иисус е много точен за такива неща.

135:8.3 (1504.1) Преди самото начало на почивката Иисус положи своя инструмент, сне от себе си работната престилка и каза на тримата работника, намиращи се в това помещение, само едно: “Моето време дойде.” Той излезе при своите братя Яков и Юда и повтори: “Моето време дойде — да отидем при Йоан.” Те веднага тръгнаха за Пела, изяждайки обяда си, докато крачеха. Това беше в неделя, 13 януари. Те нощуваха в долината на Йордан и на следващия ден около обед пристигнаха на мястото на кръщението.

135:8.4 (1504.2) Йоан тъкмо беше пристъпил към кръщение на дошлите в този ден хора. Множество каещи се стояха един след друг в очакване на своя ред, когато Иисус и двамата му братя заеха място сред мъжете и жените, дълбоко вярващи в проповедта на Йоан за приближаването на Царството. Йоан вече разпитваше синовете на Зеведей за Иисус. Той знаеше за изказванията на Иисус относно неговите проповеди и ден след ден очакваше да го види тук, но не предполагаше, че ще го срещне сред кандидатите за кръщение.

135:8.5 (1504.3) Потънал в процеса на бързото кръщаване на толкова голям брой новообърнати, Йоан не вдигаше глава и видя Иисус, едва когато спря по обед, за да поздрави своя роднина в плът, и попита: “Но защо, приветствайки ме, слезе във водата?” Иисус отговори: “За да приема от теб кръщение.” Йоан възрази: “Аз трябва да бъда кръстен от теб. Защо ти дойде при мен?” А Иисус му прошепна: “Нека засега бъде така, защото ние трябва да дадем пример на моите братя, стоящи тук заедно с мен, и за да узнаят хората, че моето време е дошло.”

135:8.6 (1504.4) Категорично и властно звучеше гласът на Иисус. Йоан затрепери от вълнение, приготвяйки се да кръсти Иисус Назарянин в Йордан по обед в понеделник, 14 януари 26 година след н.е. Така Йоан кръсти Иисус и двамата му братя Яков и Юда. След това Йоан пусна останалите, обявявайки, че ще възобнови кръщаването по обед на следващия ден. Когато хората се разотиваха, четирима души, все още стоящи във водата, чуха странен звук и скоро над главата на Иисус се появи видение, и те чуха глас, който каза: “Ето Моя възлюбен Син, в когото е Моето благоволение.” Поразителна промяна стана в целия облик на Иисус и мълчаливо излизайки от водата, той ги напусна и тръгна към източните хълмове. И нито един човек не видя Иисус в течение на четиридесет дни.

135:8.7 (1504.5) Йоан изпрати Иисус на достатъчно разстояние, за да успее да му разкаже за посещението на Гавраил при Елисавета още преди те да се родят — история, която той неведнъж беше слушал от майка си. Той остави Иисус да продължи своя път, след като каза: “Сега със сигурност знам, че ти си Спасителят.” Но Иисус не отговори нищо.

9. Четиридесетте дни проповеди

135:9.1 (1505.1) Когато Йоан се върна при своите ученици (по това време редом с него постоянно имаше около двадесет и пет или тридесет човека), те увлечено обсъждаха току-що станалото събитие, свързано с кръщението на Иисус. Те изпаднаха в още по-голямо изумление, след като Йоан им разказа за явяването на Гавраил при Мария малко преди раждането на Иисус, а също и за това, че Иисус не произнесе нито една дума, когато той му разказа за това. В тази вечер не валеше дъжд и тези тридесет или повече човека си говориха под звездното небе до късно след полунощ. Те искаха да знаят къде е отишъл Иисус и кога ще го видят отново.

135:9.2 (1505.2) След случилото се в този ден проповедта на Йоан звучеше по новому, провъзгласявайки бъдещото Царство и дългоочаквания Месия.Тези четиридесет дни, прекарани в очакване — в очакване на връщането на Иисус, бяха напрегнато време. Но проповедта на Йоан продължаваше да звучи с огромна сила и приблизително по това време неговите ученици започнаха да проповядват пред тълпите народ, събиращи се около Йоан при Йордан.

135:9.3 (1505.3) В течение на тези четиридесет дни очакване се появиха множество слухове, които се разпространяваха в окръга и стигнаха даже до Тивериада и Йерусалим. Желанието да видят този, когото смятаха за Месия, привличаше към лагера на Йоан хиляди хора — но Иисус изчезна. А когато учениците на Йоан заявиха, че странният Божий човек е отишъл в планината, мнозина се усъмниха в цялата тази история.

135:9.4 (1505.4) Приблизително три седмици след като Иисус ги напусна, на мястото на събитията в Пела пристигна нова делегация, изпратена от йерусалимски свещеници и фарисеи. Те пряко попитаха Йоан дали той е Илия или този пророк, с когото е говорил Мойсей. И когато Йоан отговори “не”, те се решиха да попитат: “Месия ли си ти?” — и Йоан отговори: “Не.” Тогава дошлите от Йерусалим казаха: “Ако ти не си Илия, не си пророк и не си Месия, то защо кръщаваш хора и вдигаш целия този шум?” И Йоан отговори: “Нека онези, които са ме чули и са получили кръщение от мен, да кажат кой съм аз, но ви казвам: аз кръщавам с вода, но сред нас беше този, който ще се върне, за да кръщава със Светия Дух.”

135:9.5 (1505.5) Тези четиридесет дни бяха трудно време за Йоан и неговите ученици. Какви ще бъдат взаимоотношенията между Йоан и Иисус? Хората искаха отговор на много въпроси. Започна да се проявява политиканство и егоистично желание да изпъкнеш. Избухваха ожесточени спорове около различни идеи и представи за Месията. Ще бъде ли той военен ръководител и цар като Давид? Ще разбие ли римските армии, подобно на Иисус Навин, разгромил ханаанците? Или ще дойде за установяването на духовното царство? Йоан и по-малката част от спорещите клоняха към мнението, че Иисус е дошъл за установяване на Царството небесно, макар че не му беше съвсем ясно в какво именно се заключаваше мисията по създаването на това царство.

135:9.6 (1505.6) Това бяха напрегнати дни в живота на Йоан и той се молеше за завръщането на Иисус. Някои от учениците на Йоан организираха издирвателни групи, готови тръгнат да търсят Иисус, но Йоан им забрани да правят това, казвайки: “Нашите дни са в ръцете на Бога небесен; той ще изпрати Своя избран Син.”

135:9.7 (1505.7) Настъпи ранното утро на съботата, 23 февруари, когато по време на сутрешната закуска Йоан и неговите ученици обърнаха своя взор на север и видяха приближаващия се към тях Иисус. Когато той се приближи, Йоан застана на един голям камък и със своя звучен глас извика: “Ето Сина Божий, избавителя на света! Той е този, за когото казах: ‚След мен идва човек, който ме превъзхожда, защото е съществувал преди мен.‘ Затова дойдох аз от пустинята да проповядвам покаяние и да кръстя с вода, възвестявайки приближаването на Небесното царство. И, ето, иде този, кой ще ви кръсти със Светия Дух. И видях аз как Божественият Дух слезе над този човек и чух глас Божий: “Ето Моя възлюбен Син, от когото Аз съм много доволен, в когото е Моето благоволение.”

135:9.8 (1506.1) Иисус ги помоли да продължат да се хранят и седна заедно с Йоан, за да сподели с тях трапезата. Към това време неговите братя Яков и Юда вече се бяха върнали в Капернаум.

135:9.9 (1506.2) На следващия ден рано сутринта той напусна Йоан и неговите ученици и се отправи назад към Галилея. Той не каза нищо за това, кога ще го видят отново. На въпросите на Йоан за неговите собствени проповеди и мисии Иисус отговори само: “Моят Отец ще те насочва днес и занапред така, както и в миналото.” И двамата велики човека се разделиха в това утро на брега на Йордан, за да не се срещнат никога вече в плът.

10. Йоан отива на юг

135:10.1 (1506.3) Тъй като Иисус се отправи в Галилея, Йоан почувства подтик да се върне назад, на юг. Затова в неделното утро на 3 март Йоан и останалите ученици отидоха на юг. В това време около четвърт от най-близките последователи на Йоан тръгнаха за Галилея в търсене на Иисус. Тъга и смущение обхванаха Йоан. Той вече никога не проповядваше така, както до кръщаването на Иисус. Някакво чувство му подсказваше, че отговорността за бъдещото Царство вече не лежи на неговите плещи. Той чувстваше, че неговият труд се приближава към края си. Беше безутешен и самотен. Но той проповядваше, кръщаваше и продължаваше да върви на юг.

135:10.2 (1506.4) Йоан спря за няколко седмици недалеч от древното селце Адам и именно тук той излезе с паметната критика на Ирод Антипа за незаконното присвояване на чужда жена. Към юни същата година (26 година след н. е.) Йоан се върна при брода край Витания. Повече от година измина оттогава, откакто тук, при този брод през Йордан, той за пръв път започна да проповядва за бъдещото Царство. В течение на няколко седмици след кръщаването на Иисус характерът на проповедите на Йоан постепенно се измени — неговите призиви се превърнаха в проповед на милосърдие към простите хора, докато той с нова сила изобличаваше продажните политически и религиозни управители.

135:10.3 (1506.5) Ирод Антипа, на чиято територия Йоан водеше своите проповеди, започна да се опасява, че Йоан и неговите ученици ще вдигнат въстание. При това Ирод се възмущаваше от това, че Йоан критикува на всеослушание неговите семейни дела. Отчитайки всичко това, Ирод реши да хвърли Йоан зад решетките. Така в ранното утро на 12 юни, преди тълпите хора да се съберат, за да чуят проповедите и да бъдат кръстени, Йоан беше арестуван от хората на Ирод. Минаваха седмици, но Йоан оставаше в затвора. Неговите ученици се разбягаха по цяла Палестина и много от тях отидоха в Галилея, за да се присъединят към последователите на Иисус.

11. Йоан в затвора

135:11.1 (1506.6) В тъмницата на Йоан му беше самотно и даже тъжно. На малцина от неговите привърженици беше позволено да се видят с него. Той страстно желаеше да види Иисус, но му се налагаше да се задоволи с разказите на тези свои последователи, които вярваха в Сина Човешки. Често го обхващаха съмнения в Иисус и неговата божествена мисия. Ако Иисус е Месия, то защо не прави нищо за освобождаването му от непоносимото заточение? Повече от година и половина този суров човек — дете на Божия простор, крееше в презрения затвор. И това преживяване беше огромно изпитание на неговата вяра в Иисус и предаността му към него. В действителност целият този опит беше огромно изпитание на вярата на Йоан и в самия Бог. Много пъти го сполитаха неволни съмнения в истинността даже на неговата собствена мисия и дейност.

135:11.2 (1507.1) Когато изминаха няколко месеца от времето на неговото заточение, Йоан беше навестен от група от неговите ученици. Съобщавайки му за публичната дейност на Иисус, те казаха: “Ето, виждаш ли, Учителю, този, който беше с теб по горното течение на Йордан, процъфтява и приема всички, които идват при него. Той даже пирува с митари и грешници. Ти му даде геройски пример, но той нищо не прави за твоето освобождаване.” Но Йоан отговори на своите приятели: “Този човек може да направи само това, което му е дадено от Отеца небесен. Вие добре помните моите думи: ‚Аз не съм Месия, но съм изпратен преди него, за да подготвя неговия път.‘ Това и направих. Невестата може да принадлежи само на своя жених, а приятелят на жениха, който стои редом и го слуша, премного се радва, слушайки гласа на жениха. Ето че се изпълни тази моя радост. Той трябва да израства, а аз — да ставам все по-малък. Аз съм от този свят и произнесох своята проповед. Иисус Назарянин дойде на земята от небесата и той е по-висш от всички нас. Синът Човешки слезе от Бога и той ще възвести вам словата Божии. Защото Бащата небесен напълно надари Своя Син духом. Отецът обича Своя Син и скоро ще го надари с власт над всички. Вярващият в Сина има вечен живот. И тези думи мои са верни и неизменни.”

135:11.3 (1507.2) Думите на Йоан дотолкова поразиха неговите ученици, че те се отдалечиха в мълчание. Йоан също беше дълбоко развълнуван, защото разбра, че е произнесъл пророчество. След това той вече никога не се съмняваше изцяло в мисията и божествеността на Иисус. Но него много го разочарова това, че Иисус не му изпрати вест, не дойде да го навести и не се възползва макар и с мъничко от своето велико могъщество, за да го освободи от заточение. Но Иисус знаеше всичко за това. Той обичаше Йоан с огромна любов, но знаейки сега за своята божествена същност и знаейки напълно всички велики неща, подготвени за Йоан след отпътуването му от този свят, а също знаейки, че делото на Йоан на Земята беше завършено, той накара себе си да не се намесва в естественото течение на живота на великия проповедник и пророк.

135:11.4 (1507.3) Дългото и мъчително очакване в затвора беше по човешки непоносимо. Няколко дни преди смъртта си Йоан отново изпрати доверени посланици при Иисус, питайки: “Завършен ли е моят труд? Защо гина в тъмница? Ти ли си Месията или да очакваме друг?” И когато тези двама ученика предадоха посланието на Иисус, Синът Човешки отговори: “Идете при Йоан и му кажете, че не защото съм го забравил се случи всичко това, а защото ние трябва да изпълним цялата праведност. Разкажете на Йоан какво видяхте и чухте, разкажете, че на бедните благовестяват, и накрая разкажете на възлюбения глашатай на моята земна мисия и му кажете, че той ще бъде премного благословен в бъдещия век, ако не се поколебае и не се усъмни в мен.” Това известие стана последното, което Йоан получи от Иисус. То изключително много го утеши и имаше голямо значение в укрепването на неговата вяра и в подготовката му за трагичния край на живота му в плът, така бързо постигнал го след това незабравимо събитие.

12. Смъртта на Йоан Кръстител

135:12.1 (1508.1) Тъй като в момента на своя арест Йоан се трудеше в Южна Перея, той беше незабавно доставен в крепостта Махерон, където беше хвърлен в затвора до своята екзекуция. Ирод управляваше Перея, както и Галилея, и в тези времена неговите персийски резиденции се намираха както в Юлия, така и в Махерон. В Галилея официалната резиденция се премести от Сефорис в новата столица — Тивериада.

135:12.2 (1508.2) Ирод не освобождаваше Йоан, защото се боеше, че той ще вдигне въстание. Не го предаваше на смърт, защото се опасяваше от масови вълнения в столицата — хиляди переяни смятаха Йоан за свят човек, за пророк. Затова Ирод държеше назорейския проповедник в тъмница, не знаейки какво да прави с него. Йоан на няколко пъти заставаше пред Ирод, но решително отказа да напусне владенията му или да се въздържа от всякаква публична дейност, в случай че бъде освободен. А новото, постоянно нарастващо безпокойство поради Иисус Назарянин подсказваше на Ирод, че не е време да пуска Йоан на свобода. Освен това Йоан предизвика дълбока ненавист в Иродиада — незаконната жена на Ирод.

135:12.3 (1508.3) Ирод нееднократно говорú с Йоан за Царството небесно и макар че понякога съдържанието на тези разговори му правеше силно впечатление, той се боеше да освободи Йоан от затвора.

135:12.4 (1508.4) Предвид това, че в Тивериада все още се извършваше широко строителство, Ирод прекарваше много време в своята перейска резиденция, изпитвайки особена слабост към крепостта Махерон. Изминаха няколко години преди да бъдат напълно готови всички обществени сгради и официалната резиденция в Тивериада.

135:12.5 (1508.5) Отбелязвайки деня на своето раждане, Ирод устрои огромно пиршество в махеронския дворец за своите старши офицери и други чиновници, заемащи високи постове в съветите за управление на Галилея и Перея. Доколкото преките обръщения на Иродиада към Ирод с искане да екзекутира Йоан не доведоха до нищо, тя реши да се сдобие със смъртта на пророка с коварство.

135:12.6 (1508.6) В разгара на вечерните празненства и развлечения Иродиада изведе своята дъщеря при гостите и я помоли да изпълни за тях танц. Ирод, на когото изключително много се хареса изпълнението на девицата, я повика при себе си и каза: “Ти си очарователна. Аз съм много доволен от теб. Днес, в деня на моето раждане, поискай ми каквото желаеш — то ще бъде твое, даже да е половината царство.” Ирод говореше всичко това, намирайки се под силното въздействие на порядъчно количество вино. Девойката се отдръпна встрани и попита майка си какво да поиска от Ирод. Иродиада каза: “Иди при Ирод и поискай главата на Йоан Кръстител.” И младата особа, връщайки се на празничната маса, каза на Ирод: “Аз те моля да ми донесеш на поднос главата на Йоан Кръстител.”

135:12.7 (1508.7) Страх и скръб обхванаха Ирод, но поради клетвата, дадена от него в присъствието на всички седящи с него на масата, той не можа да откаже на молбата. И Ирод Антипа изпрати един войник, заповядвайки му да донесе главата на Йоан. Така в онази нощ Йоан беше обезглавен в тъмницата и войникът донесе главата на пророка на поднос и го подаде на девойката в далечния ъгъл на парадната зала. И девицата предаде подноса на майка си. Когато учениците на Йоан узнаха за това, те дойдоха за неговото тяло и след като го положиха го в гробницата, отидоха при Иисус и му разказаха за случилото се.