Книгата Урантия

Документ 60

Урантия в ерата на ранния наземен живот

60:0.1 (685.1) ЗАВЪРШИ ерата на изключително морски живот. Издигането на сушата, охлаждането на кората и океаните, свиването и последващото задълбочаване на моретата заедно със значителния прираст на сушата в северните ширини — всичко това оказа огромно въздействие върху изменението на световния климат във всички отдалечени от екватора региони.

60:0.2 (685.2) Последните епохи на предишната ера бяха действително епохите на жабите, но тези предци на наземните гръбначни вече не бяха господстваща група и броят на оцелялата популация рязко се съкрати. Само неголям брой типове преживяха жестоките изпитания от предшестващия период на биологични бедствия. Даже споровите растения практически измряха.

1. Епохата на ранните влечуги

60:1.1 (685.3) Ерозионните отлагания в този период представляват основно конгломерати, шист и пясъчник. Гипсът и червените слоеве във всички утаечни скали както в Европа, така и в Америка показват засушливостта на климата на тези континенти. Тези засушливи райони бяха подложени на обширна ерозия под въздействието на периодическите проливни дъждове, които се изливаха на обкръжаващите възвишения.

60:1.2 (685.4) В тези слоеве се съдържат малко изкопаеми останки, но пясъчникът запази многобройни следи от наземни влечуги. В много региони слоят отлагания с дебелина триста метра не съдържа вкаменелости. Животът на наземните животни не е прекъсвал само в някои части на Африка.

60:1.3 (685.5) Тези отлагания варират на дебелина от 1 000 до 3 000 метра, а на тихоокеанското крайбрежие достигат даже 5 500 метра. Впоследствие между много от тези пластове се образуваха слоеве от вдадена лава. Базалтовите стълбове на река Хъдзън се образуваха в резултат от екструзия на базалтова лава между тези триасови пластове. В различни части на света се извършваше обширна вулканична дейност.

60:1.4 (685.6) Отлагания от този период се срещат в Европа, особено в Германия и Русия. В Англия към тази епоха се отнася новият червен пясъчник. Отлаганията на варовик се появиха в южните Алпи в резултат от нашествието на морета и понастоящем съществуват на тези места като своеобразни доломитни варовикови валове, зъбчати гребени и стълбове. Този слой се среща по цялата територия на Африка и Австралия. От такъв видоизменен варовик се образува карарският мрамор. В южните региони на Южна Америка не се запазиха никакви следи от този период, тъй като тази част на континента оставаше под водата и затова съдържа само водни или морски отлагания, неразривно свързани с предшестващите и последващите епохи.

60:1.5 (686.1) Преди 150 000 000 години в световната история започна ранният период на наземен живот. Като цяло на живите същества не им беше лесно, но те постигнаха по-голям прогрес, отколкото в тежкото и враждебно време при завършването на ерата на морския живот.

60:1.6 (686.2) В началото на тази ера източните и централните части на Северна Америка, северната половина на Южна Америка, голяма част от Европа и Азия се намираха на значителна височина над нивото на морето. За пръв път Северна Америка се оказа в географска изолация, но само за малко, тъй като отново появилият се мост от суша на Беринговия пролив съедини този континент с Азия.

60:1.7 (686.3) В Северна Америка се образуваха огромни падини, които преминаха паралелно на атлантическото и тихоокеанско крайбрежия. В източен Кънектикът се появи огромен разлом, едната страна на който впоследствие се спусна с две мили. Много от североамериканските падини по-късно бяха запълнени с ерозионни отлагания, както и много басейни — с пресноводни и солени езера в планинските райони. По-късно тези запълнени депресии на сушата бяха издигнати на огромна височина в резултат от подземните лавови потоци. Вкаменелите гори в много региони се отнасят към тази епоха.

60:1.8 (686.4) Тихоокеанското крайбрежие, оставащо при потопяването на континентите обикновено над нивото на морето, се отпусна, с изключение на южната част на Калифорния и големия остров, намиращ се тогава в пределите на днешния Тихи океан. В това древно калифорнийско море съществуваше богат морски живот и то се простираше в източна посока, съединявайки се с по-древния морски басейн на среднозападния регион.

60:1.9 (686.5) Преди 140 000 000 години внезапно се появиха напълно оформили се влечуги, които се предшестваха само от два дорептилоидни вида, обитавали в Африка в течение на предишните епохи. Те бързо се развиваха и скоро породиха крокодилите и влечугите с люспеста броня, а по-късно както морските змии, така и летящите рептилии. Техните преходни предшественици бързо изчезнаха.

60:1.10 (686.6) Бързо се развиваха принадлежащите към рептилиите динозаври, станали властелини на своята епоха. Те се отнасяха към яйценосещите и се отличаваха от всички животни с малък мозък, който при тегло под четиристотин и петдесет грама управляваше тялото, достигащо впоследствие четиридесет тона. Но първите влечуги бяха неголеми плътоядни животни и се придвижваха на задните си крака, подобно на кенгуру. Костите на скелета бяха кухи и наподобяваха птичите, а на задните крака по-късно се появиха само три пръста, вследствие на което много вкаменели отпечатъци от краката на тези животни погрешно се приемат за следи от исполински птици. Впоследствие се появиха тревоядните динозаври. Те ходеха на четири крака, а едно от разклоненията на тази група придоби защитна броня.

60:1.11 (686.7) След няколко милиона години се появиха първите млекопитаещи. Те нямаха плаценти и скоро напълно изчезнаха; нито едно не оцеля. Това беше експериментален опит да се подобрят типовете млекопитаещи, но на Урантия той не се увенча с успех.

60:1.12 (686.8) Морският живот през този период беше оскъден, но той бързо се попълваше благодарение на новото разпространение на моретата, отново образували обширни плитководни крайбрежия. Предвид това, че голяма част от плитководията се намираха в Европа и Азия, тук са разположени най-богатите изкопаеми слоеве. Ако днес започнете да изучавате тази епоха, изследвайте Хималаите, Сибир и района на Средиземноморието, а също така и Индия и островите от южния Тихоокеански басейн. Важна черта на морския живот бяха прекрасните амонити, чиито изкопаеми останки се срещат по целия свят.

60:1.13 (686.9) Преди 130 000 000 години моретата почти не се измениха. Сибир и Северна Америка се съединяваха с мост от суша през Беринговия пролив. Богатият и уникален морски живот се появи на калифорнийското тихоокеанско крайбрежие, където от висшите типове главоноги произлязоха над хиляда вида амонити. Измененията сред живите същества имаха наистина революционен характер, независимо от това, че те бяха преходни и постепенни.

60:1.14 (687.1) Този период продължи над двадесет и пет милиона години и е известен като Триас.

2. Епохата на късните влечуги

60:2.1 (687.2) Преди 120 000 000 години започна нов период в развитието на влечугите. Този етап бе ознаменуван с еволюция и упадък на динозаврите. По своите размери наземните животни достигнаха предела на своето развитие и към края на периода практически изчезнаха от лицето на земята. Съществуваха динозаври от всички размери — от вида, дълъг под шестдесет сантиметра, до исполинските неплътоядни динозаври, имащи двадесет и три метра дължина; такива размери не е достигало оттогава нито едно живо същество.

60:2.2 (687.3) Най-големите динозаври се появиха в западната част на Северна Америка. Тези исполински рептилии са погребани по целия регион на Скалистите планини, покрай Атлантическото крайбрежие на Северна Америка, на територията на Западна Европа, Южна Африка и Индия, но не в Австралия.

60:2.3 (687.4) Според все по-голямото увеличение в размерите тези масивни създания ставаха все по-малко подвижни и силни, но се нуждаеха от такова количество храна, а земята беше изпълнена с тях дотолкова, че те в прекия смисъл на думата започнаха да гладуват и измряха — не им достигаше съобразителност, която да може да им помогне да се справят с дадената ситуация.

60:2.4 (687.5) Към това време голяма част от източните региони на Северна Америка, в течение на дълго време намираща се на значителна височина над нивото на морето, се отпусна и беше отмита в Атлантическия океан, поради което протежението на крайбрежието беше с няколкостотин километра по-голямо, отколкото е понастоящем. Западната част на континента все още беше извисена, но даже тези райони бяха по-късно запълнени както от северни морета, така и от Тихия океан, който се простираше в източно направление чак до региона Блек Хилс в Дакота.

60:2.5 (687.6) Това беше епохата на прясната вода, а неин характерен елемент бяха многобройните вътрешни езера, което е видно от примера на така наричаните “Морисонови пластове” в Колорадо, Монтана и Уайуоминг. Дебелината на тези комбинирани отлагания в прясната и солена вода е от 600 до 1500 метра, но в тези слоеве почти не се среща варовик.

60:2.6 (687.7) Полярното море се простираше на огромно разстояние навътре в територията на Северна Америка в южна посока; такова море скриваше под себе си цялата Южна Америка, с изключение на появилите се скоро Анди. Голяма част от Китай и Русия беше покрита с вода, но най-обширното нашествие на вода стана в Европа. Именно в течение на това потапяне се образуваха отлагания от прекрасния литографски камък на Южна Германия, този пласт, в който изкопаемите останки — като например изящните крила от древните насекоми, се запазиха така, сякаш са останали в него не повече от ден.

60:2.7 (687.8) В сравнение с предишната епоха растителният свят почти не се измени. Папратовидните се съхраниха, а борът и другите хвойнови видове все повече напомняха днешните разновидности. В неголеми количества продължаваше образуването на въглища по северната част на средиземноморското крайбрежие.

60:2.8 (687.9) Връщането на моретата подобри климата. Коралите се разпространиха в европейските води, потвърждавайки това, че климатът оставаше мек и равен, но те завинаги изчезнаха от бавно охладилите се полярни морета. Морският живот на този период се подобри и се развиваше прекрасно, особено в европейските води. Както коралите, така и морските лилии временно се появиха в по-големи от преди количества, но преобладаващ вид сред безгръбначните в океана бяха амонитите, размерът на които обикновено беше от седем до десет сантиметра, макар че един от видовете достигаше два и половина метра в диаметър. Водораслите бяха навсякъде, продължаваше еволюцията на сепиите и стридите.

60:2.9 (688.1) Преди 110 000 000 години продължаваха да се развиват потенциалните възможности на морския живот. Един от най-значителните мутанти на своето време беше морският таралеж. Пълноценно развитие достигнаха раците, омарите и съвременните ракообразни. Забележими промени станаха сред рибите, където се появиха първите есетрови, но моретата продължаваха да гъмжат от свирепи морски змии, които произлязоха от наземните влечуги и заплашваха всички риби.

60:2.10 (688.2) Преди всичко това време си оставаше епохата на динозаврите. Те запълниха земята дотолкова, че при предишното нашествие на морето два вида преминаха във водата в търсене на препитание. От гледна точка на еволюцията тези морски змии представляват крачка назад. Докато едни видове се развиват, други линии остават неизменни; при това трети регресират, връщайки се към предишното си състояние. Така се случи и с тези два вида влечуги, когато те напуснаха сушата.

60:2.11 (688.3) С течение на времето морските змии достигнаха такива размери, че станаха изключително лениви и в края на краищата измряха, защото размерът на техния мозък беше недостатъчен за защита на огромните им тела. При тегло на мозъка под шестдесет грама тези гигантски ихтиозаври достигаха петнадесет метра дължина, при което дължината на повечето екземпляри превишаваше десет метра. Морските крокодили също бяха пример за обратна мутация на наземните влечуги, но за разлика от морските змии тези животни винаги се връщаха на земята, за да снесат своите яйца.

60:2.12 (688.4) Скоро след това, когато два вида динозаври в напразен опит да оцелеят мигрираха във водата, два други бяха изтласкани във въздуха в резултат от ожесточената борба за съществуване на сушата. Но тези летящи птерозаври не бяха предшествениците на истинските птици от последващите епохи. Те произлязоха от скачащите динозаври, скелетът на които се състоеше от кухи кости, а крилата, приличащи на тези на летящите мишки, имаха размах от шест до осем метра. Тези древни летящи рептилии достигаха дължина над три метра и имаха разделни челюсти, напомнящи челюстите на съвременните змии. Отначало те се сдобиха с успех, но тяхното развитие не тръгна в посоката, която би им позволила да оживеят като летящи същества. Те представляват неоцелели линии предшественици на птици.

60:2.13 (688.5) В този период се увеличи броят на костенурките, появили се за пръв път в Северна Америка. Техните предшественици мигрираха тук от Азия през северния мост на сушата.

60:2.14 (688.6) Преди сто милиона години завърши епохата на влечугите. При цялата си огромна маса динозаврите бяха практически безмозъчни животни, на които не достигаше съобразителност, за да осигурят своите огромни тела с необходимото препитание; ето защо тези лениви наземни рептилии измираха във все по-големи количества. Започвайки от това време, еволюцията ще се определя от увеличаването на мозъка, а не от физическа маса и именно развитието на мозъка ще характеризира всяка последваща епоха еволюционни животни и планетарен прогрес.

60:2.15 (688.7) Този период, включващ апогея и началото на упадъка на влечугите, продължи почти двадесет и пет милиона години и е известен като Юра.

3. Кредният период
ПЕРИОДЪТ НА ЦВЕТОНОСНИТЕ РАСТЕНИЯ
ЕПОХАТА НА ПТИЦИТЕ

60:3.1 (688.8) Огромният креден период получи своето название заради преобладаването в моретата на плодовитите кредообразуващи морски фораминифери. Този период доведе Урантия близо до завършването на продължителното господство на влечугите и стана свидетел на поява на сушата на цветоносните растения и птици. В тази епоха завърши и континенталният дрейф в западно и южно направления, съпроводен от колосални деформации на кората с повсеместни лавови потоци и обширна вулканична дейност.

60:3.2 (689.1) Към края на предшестващия геоложки период голяма част от континентите се намираше високо над нивото на морето, макар че планински върхове още нямаше. Но дълбоко на дъното на Тихия океан продължаващите своя дрейф континенти се натъкнаха на първото голямо препятствие. Това стълкновение на геоложките сили даде тласък и формиране на целия огромен планински обхват, протегнал се от север на юг, от Аляска през Мексико до нос Хорн.

60:3.3 (689.2) Така този период от геоложката история стана стадий в образуването на съвременните планини. До това време остри върхове почти нямаше, а възвишенията представляваха най-широките планински хребети. Сега започна да се издига крайбрежната тихоокеанска линия, но това ставаше на хиляда и сто километра на запад от днешната брегова линия. Започнаха да се формират планините Сиера, а техните пластове съдържащ злато кварц са резултат от лавовите потоци на тази епоха. В източната част на Северна Америка налягането на Атлантическо море също водеше до издигане на сушата.

60:3.4 (689.3) Преди 100 000 000 години североамериканският континент и част от Европа бяха високо издигнати над нивото на морето. Продължаваше изкривяването на американските континенти, в резултат на което стана трансформация на североамериканските Анди и постепенно започнаха да се издигат западните равнини на Северна Америка. Голяма част от Мексико отиде под водата, а южният Атлантик нахлуваше в източното крайбрежие на Южна Америка, в резултат на което се образува съвременната брегова линия. Атлантическият и Индийският океани тогава изглеждаха приблизително каквито са сега.

60:3.5 (689.4) Преди 95 000 000 години американският и европейският континенти отново започнаха да потъват. Южните морета се врязваха в Северна Америка и постепенно се разшириха на север, съединявайки се със Северния ледовит океан; това беше второто по своите мащаби потопяване на този континент. Когато морето се отдръпна, то остави континента приблизително в днешния му вид. До началото на това обширно потопяване източните Апалачи ерозираха практически до нивото на морето. Многото оцветени слоеве чиста глина, които сега се използват за изготвяне на керамика, бяха отложени в тази епоха в бреговите атлантически региони със средна дебелина около шестстотин метра.

60:3.6 (689.5) Мощна вулканична дейност се наблюдаваше на юг от Алпите и покрай крайбрежните планини на съвременна Калифорния. Най-значителната за няколко милиона години деформация на кората стана в Мексико. Огромни изменения ставаха и в Европа, Русия, Япония и южната част на Южна Америка. Климатът ставаше все по-разнообразен.

60:3.7 (689.6) Преди 90 000 000 години от древните кредни морета излязоха покритосеменните, запълвайки скоро всички континенти. Внезапно се появиха наземните растения, включително фиговите дървета, магнолиите и северноамериканските магнолийни дървета. Скоро след това фиговите дървета, хлебните дървета и палмите се разпространиха по Европа и западните равнини на Северна Америка. Нови видове наземни животни не се появиха.

60:3.8 (689.7) Преди 85 000 000 години Беринговият пролив се затвори и изолира охлаждащите води на северните морета. Дотогава морският живот на Атлантика и Мексиканския залив значително се различаваше от морския живот на Тихия океан, което се обясняваше с разликата в температурите на тези два водни масива; сега вече температурата стана еднаква.

60:3.9 (689.8) Названието на този период дадоха отлаганията на креда и на глауконитова варовикова глина. Разнообразните отлагания на тази епоха се състоят от креда, шист, пясъчник и неголеми количества варовик, наред с нискокачествени въглища или лигнит; в много региони те съдържат и нефт. Тези слоеве варират на дебелина от шестдесет метра на няколко места до три хиляди метра в западните части на Северна Америка и в много райони на Европа. По източните граници на Скалистите планини тези отлагания могат да се наблюдават сред издигнатите пластове на предпланините.

60:3.10 (690.1) По целия свят тези пластове са смесени с креда и такива порести полукаменни слоеве събират вода в разровените преобърнати оголвания на скали и я отнасят по-надолу, подавайки вода на много от засушливите понастоящем райони на Земята.

60:3.11 (690.2) Преди 80 000 000 години земната кора претърпя мощни пертурбации. Дрейфът на континентите в западна посока се преустановяваше и колосалната енергия на инерционното движение на тиловата континентална маса изглади тихоокеанското крайбрежие на Северна и Южна Америка, поставяйки началото на ответни изменения покрай тихоокеанските крайбрежия на Азия. Това издигане на сушата по целия периметър на Тихоокеанския басейн, кулминация на което стана появата на съвременните планински вериги, стана в течение на повече от четиридесет хиляди километра и съпровождащите го катаклизми доведоха до най-мощните деформации на повърхността от времето на появата на живота на Урантия. Както наземните, така и подземните лавови потоци бяха обширни и повсеместни.

60:3.12 (690.3) Преди 75 000 000 години завърши континенталният дрейф. Приключи формирането на крайбрежните тихоокеански планински вериги от Аляска до нос Хорн, но планинските пикове в това време бяха малко.

60:3.13 (690.4) Обратното налягане на задържаните дрейфуващи континенти продължаваше да издига западните равнини на Северна Америка, докато на изток ерозираните Апалачи на атлантическото крайбрежие се издигнаха право нагоре, почти без накланяне на пластове.

60:3.14 (690.5) Преди 70 000 000 години стана деформация на кората, свързана с максималните подеми в региона на Скалистите планини. В Британска Колумбия стана изхвърляне на повърхността на големия сегмент планински вериги от над двадесет и четири километра дълбочина; тук камбрийските планински вериги са косо издадени над слоевете от кредния период. Още едно ефектно изхвърляне стана до канадската граница на източния склон на Скалистите планини; тук могат да се открият слоеве скали, образували се до появата на живота и изтласкани над тогава неотдавнашните кредни отлагания.

60:3.15 (690.6) Повсеместната вулканична дейност на тази епоха доведе до образуването на голям брой малки изолирани кратери. Изхвърлянията на подводните вулкани станаха в потопения регион на Хималаите. Голяма част от останалата територия на Азия, влючително Сибир, все още се намираше под водата.

60:3.16 (690.7) Преди 65 000 000 години стана едно от най-обширните изтичания на лавови потоци в цялата световна история. Слоевете, отложили се в резултат от този и предшестващите потоци, могат да се срещнат на територията на Северна и Южна Америка, в северната и южната части на Африка, в Австралия и в някои части на Европа.

60:3.17 (690.8) Наземните животни почти не се измениха, но благодарение на по-значителния подем на континенталната суша, особено в Северна Америка, те бързо се размножаваха. В тези времена, когато голяма част от Европа беше скрита под водата, Северна Америка стана огромна арена за еволюцията на наземните животни.

60:3.18 (690.9) Климатът продължаваше да остава топъл и равен. Климатичните условия на арктическите ширини напомняха съвременния климат на централните и южни региони на Северна Америка.

60:3.19 (690.10) Това беше време на велика еволюция на растителния свят. Сред наземните растения преобладаваха цветоносните и се появиха много днешни дървета, включително бук, бреза, дъб, орех, платан, клен и съвременните палми. Съществуваше изобилие от плодове, треви и зърнени култури и тези семеносни треви и дървета бяха за растителния свят това, което предшествениците на човека бяха за света на животните — по своето еволюционно значение те отстъпваха само на появата на самия човек. Внезапно и без предшестващи преходни степени, огромното семейство на цветоносните растения мутира. И тази нова флора скоро се разпространи по целия свят.

60:3.20 (691.1) Преди 60 000 000 години, независимо от упадъка на наземните рептилии, динозаврите продължаваха да си остават властелини на земята и водещо положение заеха по-подвижните и активни форми на плътоядните динозаври, придвижващи се със скокове, подобно на кенгуру. Но за известно време преди това се появиха нови типове тревоядни динозаври; бързият растеж на тяхната популация се обяснява с нови типове тревиста наземна растителност. Един от тези нови тревоядни динозаври беше истинско четириного, въоръжено с два рога и подобен на наметало гребен. Появи се наземният тип костенурка, достигаща напречно шест метра, както и съвременният крокодил и истинските змии от съвременния тип. Огромни изменения ставаха и сред рибите и другите представители на морския живот.

60:3.21 (691.2) Древните блатни и водоплаващи предшественици на птиците не се сдобиха с голям успех във въздуха, точно както и летящите динозаври. Последните просъществуваха кратко и скоро измряха. Участта на динозаврите, унищожението им, беше отредена затова, защото техният мозък беше твърде малък в сравнение с тялото. Този втори опит за създаването на летящи в атмосферата животни претърпя неуспех, точно както и напразният опит по създаването на млекопитаещи в течение на тази и предшестващата епохи.

60:3.22 (691.3) Преди 55 000 000 години еволюционното развитие се ознаменува с внезапната поява на първата от истинските птици — малко, приличащо на гълъб създание, станало прародител на цялото царство на птиците. За трети път на земята се появи летящо създание и то произлезе непосредствено от групата на влечугите, а не от съвременните им летящи динозаври или по-ранни типове зъбати наземни птици. Така този период стана известен като епохата на птиците, точно както и упадъкът на рептилиите.

4. Краят на кредния период

60:4.1 (691.4) Огромният креден период се приближаваше към своя край и с неговото завършване се прекратиха обширните нашествия на морета на континентите. Това е особено вярно по отношение на Северна Америка, където в течение на кредния период станаха двадесет и четири крупни наводнения. И макар че по-малко значителни наводнения се случваха и по-късно, нито едно от тях не може да се сравни с обширните и продължителни нашествия на моретата в тази и предшестващата епоха. Периодите на поредно господство на моретата и континентите продължаваха в течение на милионгодишни цикли. Подемите и спусканията на океанското ложе, а също и измененията на нивото на континенталната суша се характеризираха с многовековна цикличност. Започвайки от това време, такива периодически измествания на кората ще продължават в продължение на цялата история на Земята, отслабвайки, обаче, по своята честота и мащабност.

60:4.2 (691.5) Освен това в този период завършиха континенталният дрейф и формирането на съвременните планини на Урантия. Но налягането на континенталните маси и препятствия на пътя на техния многовековен дрейф не са единствените фактори за планинообразуването. Главният и основополагащ фактор при определяне местоположението на планинските вериги е съществуващата по-рано равнина или падина, която се запълва със сравнително леки отлагания, образували се вследствие ерозията на грунта и изместването на моретата в предшестващите епохи. Понякога тези по-леки слоеве скали имат дебелина от 4 500 до 6 000 метра; затова когато по някаква причина кората се подлагаше на свиване, първи се поддаваха по-леките пластове, които се набръчкваха, образуваха гънки и се издигаха нагоре за компенсаторна адаптация на сблъскващите се и противоборстващи сили и налягания, действащи в земната кора или под кората. Понякога такива изхвърляния на земя стават без гънкообразуване. Но във връзка с подема на Скалистите планини стана обширно образуване на гънки и накланяне на пластове в съчетание с колосални изхвърляния на различни слоеве както под земята, така и на повърхността.

60:4.3 (692.1) Най-древните планини на този свят се намират в Азия и Гренландия; това са и тези планини на Северна Европа, които се отнасят до най-старите източно-западни системи. Планините на средна възраст са разположени по тихоокеанския периметър и във втората източно-западна европейска система, появила се приблизително по това време. Това огромно възвишение с дължина доста над петнадесет хиляди километра се простира от Европа до възвишенията на Западна Индия. Най-младите планини принадлежат на системата на Скалистите планини, където от векове земята се повдигаше, само за да може всеки път да се скрива под водата, макар че най-високите места оставаха като острови. След формирането на планините на средна възраст се издигна истинска планинска верига, от която природните стихии, обединявайки своето майсторство, впоследствие изваяха Скалистите планини.

60:4.4 (692.2) Днешният регион на Скалистите планини на Северна Америка не е изначалното повдигане на сушата. Първоначалната възвишеност оттогава ерозира и се издигна вторично. Съвременната планинска верига е онова, което се запази от остатъците на изначалната и издигнала се за втори път верига. Пайкс-Пик и Лонгс-Пик са типични примери за тази планинска активност, обединяваща две или няколко поколения планини. Два такива пика излизаха от водата в течение на цял ред предшестващи наводнения.

60:4.5 (692.3) Както биологически, така и геоложки това беше богат на събития и активен период на сушата и под водата. Увеличаваше се популацията на морските таралежи, а количеството корали и морски лилии намаляваше. Амонитите, притежаващи доминиращо влияние в течение на предишните епохи, също претърпяха бърз упадък. На сушата папратовите гори бяха основно заменени от борове и други съвременни видове дървета, включително исполинските секвои. Към края на този период — независимо от това, че плацентните млекопитаещи още не се бяха появили, бяха създадени всички биологични условия за появата в последващата епоха на древни предци на бъдещите млекопитаещи.

60:4.6 (692.4) С това завършва продължителната ера в историята на световната еволюция, която започна с възникването на ранния наземен живот и завърши с по-късната поява на непосредствените предци на човека и родствените му клонки. Този период — Кредният, обхваща повече от петдесет милиона години и завършва ерата на еволюция на наземен живот до появата на млекопитаещите, която продължи сто милиона години и е известна като Мезозой.

60:4.7 (692.5) [Представено от Носител на Живота на Небадон, изпратен в Сатания и понастоящем действащ на Урантия.]